Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 10.07.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 173/2024
Вид
Решение № 273
Подписан
10.07.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Благоевград, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20241210200173 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “В.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в Благоевград, чрез неговият представител и управител К. Ф. К., против НП№42-0009206/22.12.2023г, издадено от и.д.Директора на РД „Автомобилна администрация“-гр.София, с което на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 , предл.2 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН, като вмененото нарушение е и недоказано такова. Застъпва се и становище за маловажност на случая по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В придружително за преписката писмо до съда, тази страна застъпва становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.

Материализира се и възражение за прекомерност на адвокатското

1 възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 09.01.2024г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото – на 24.01.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните фактически и правни аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 22.11.2023г., в сградата на ОО“АА“-Благоевград, а именно на бул.“Св.Д.Солунски“№77А, св.М.

/инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си-св.Г., е съставил на жалбоподателя АУАН №339499 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №0727/14.06.2012г., не представил на 21.11.2023г., за нуждите на тази проверка, информацията в DDD формат и на електронен носител, от дигиталната карта №G11000080354001 на водача С. А., както и от предходно издадената му дигитална карта за периода 21.11.2022г.21.11.2023г., които са изискани от процесното дружество и посочени в Известие за проверката с рег.№11-47-6849/06.10.2023г., получено от упълномощеното за жалбоподателя лице Д. К. на 26.10.2023г. При проверката е констатирано също така, че лицето С. А. е назначен като водач при процесното дружество с нарочен трудов договор №14/17.11.2020г. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН, е квалифицирано като административно нарушение по чл. 91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощен от жалбоподателя лице-С. М. на 22.11.2023г. /За С. М. в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на 2 подписите на 25.10.2023г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./

Проверката е възложена на св.М. и св.Г. с нарочна Заповед № РД-12386/21.11.2023г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН за установяване на нарушението.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№11-47-6849/2/06.10.2023г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника Д. К. на 06.10.2023г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи до 21.11.2023г./датата на проверката в 09.30 часа/, на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи, в това число и информация, извлечена от дигитални карти на водачите в DDD формат /т.1.10. от известието/ и за период-една година назад от деня на проверката.

Въз основа на АУАН, на 22.12.2023г., и.д. Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0009206, с което на основание чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от същият Закон. НП е връчено на законният представител на дружеството на 09.01.2024г.

При разпита на свидетелите по акта М. и Г., двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /извършвани от него международни превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица и до датата на проверката, информация на електронен носител от дигиталната карта на водача С. А. за периода на проверката. Тази информация свидетелите установяват, че изискали от жалбоподателя чрез нарочно писмо-известие. Заради непредставянето на въпросната информация, на жалбоподателя бил съставен процесният АУАН, връчен на упълномощено от дружеството лице.

3

От направена справка в база данни за процесното дружество в НАП и представен трудов договор за водача С. А., се установява, че към датата на проверката, както и в целия проверяван период /21.11.2022г.-21.11.2023г./, това лице е било трудово ангажирано при жалбоподателя на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Същият е имал и валидно свидетелство за управление на МПС в този период за тежкотоварни автомобили включително, с дата на издаване 02.10.2023г. и дата на валидност до 02.10.2028г. / в тази насока е представено като доказателство в процеса и самото свидетелство, в легализиран превод на български език./

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-0830/24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед №355/19.09.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело .

Така изведената фактическа обстановка се базира на посочените и събрани в процеса неоспорени от странните гласни и писмени доказателства, които и съдът напълно кредитира като годни такива за изясняване на обективната истина в настоящият казус .

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя /чрез пълномощник за акта и чрез законния представител за НП/. В двата документа ясно и конкретно е посочени всички изискуеми се за тях реквизити по чл.42 и респ. чл. 57 от ЗАНН,а именно: датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица, дата и място на извършеното нарушение, наведени са фактически обстоятелства описващи извършването на нарушението чрез бездействие на жалбоподателя, посочена е негова правна квалификация, както и доказателствата, с които се 4 установява. В НП е посочена и санкционната норма, въз основа на която на процесното дружество е отмерена и имуществена санкция за нарушението.

Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в пълно съответствие с процесуалния закон и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни. /Като дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката, до която чрез нарочно известие до жалбоподателя е изискано представянето на конкретната непредставена от дружеството информация на проверяващите лица и в този смисъл възражението на жалбоподателя, че в НП не била посочена дата на деянието е напълно неоснователно. Доколкото нарушението касае само представяне на конкретна информация до датата на процесната проверка от дигитална карта на конкретен водач при процесното дружество, за който страните не спорят, че е бил такъв при международни превози през проверявания период, посочването на допълнителна информация за самите превози като периоди, маршрути и ползвани за целта МПС, не е относимо към твърдяното нарушение, защото тези обстоятелства не са елемент от неговия фактически състав, поради което и възраженията и в тази насока на жалбоподателя съдът намира за неоснователни./

Наред с горното, съдът приема въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение по чл. 91в, т.2 , предл.2 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно нормата на чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

В конкретният казус, от обективна страна, жалбоподателя е надлежно и своевременно известен /с писмено известие към 06.10.2023г., че на 21.11.2023г. ще се извърши проверка за превозваческата дейност на дружество за период от 21.11.2023г. до 21.11.2023г./една година назад, считано то датата на проверката/, до която дата на проверка, следва да представи на проверяващите лица и в офиса, посочен от същите в Благоевград /ОО“АА“- 5

Благоевград/, конкретно отразена в известието информация, в това число и информацията в DDD формат /на електронен носител/, от дигиталната карта №G11000080354001 на водача на товарни автомобили С. А. при извършван от него международен превоз за процесното дружество, както и от предходно издадената му дигитална карта за периода 21.11.2022г.-21.11.2023г., което обаче не било сторено от жалбоподателя до датата на проверката. Именно това негово бездействие е в нарушение на нормата на чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози, както правилно е установил санкционният и е ангажирал за това, имуществената отговорност на процесното дружество.

Нарушението е извършено от ЮЛ, чиято отговорност по аргумент на чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна такава.

След като правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104, ал.7, предл.последно от същият нормативен акт, санкциониращият орган е отмерил на нарушителя имуществена санкция в размер на 2000.00лв., която е единствената алтернатива като вид и размер, посочени от законодателя. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е издадено и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН и е законосъобразно и в санкционната му част .

Предвид изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП е както процесуално, така и материално законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съдът счита, че в казуса не е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.