Присъда № 139 от 23.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 139/23.03.2023 г.

ПО НОХД № 3488/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия А. К. А. (с установена по делото самоличност), затова, че на 02.04.2021 г. в гр.С., в ж.к.”Люлин”, в разговор по мобилен телефон, организирал даването на имотна облага в размер на 50.00 /петдесет/ лева на А. В. К. с цел да го склони да упражни избирателното си право, като на 04.04.2021 г. гласува в полза на политическа партия „Републиканци за България“, с бюлетина № 21- престъпление по чл.

167, ал.3 от НК и срещу подс. Д. (с установена по делото самоличност), затова, че на 02.04.2021 г. в гр.С., ж.к.Люлин”, на паркинг пред бл. № 021 предложил на А.

В. К. имотна облага в размер на 50.00 /петдесет/ лева с цел да го склони да упражни избирателното си право, като на 04.04.2021 г. гласува в полза на политическа партия „Републиканци за България“, с бюлетина № 21 престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства същото се доказва по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка следвало да се кредитират гласните доказателствени средства и приложените ВДС, докато обясненията на подсъдимите лица обуславяли защитните им версии. Пледира съдът да признае подсъдимите А. А. и Д. Б. за виновни по така повдигнатите им обвинения, като определи наказанието им при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и чистото им съдебно минало. В тежест на подсъдимите лица следвало да се възложат и направените по делото разноски.

Защитникът на подс. А. – адв.Я. – САК излага аргументи, че вмененото във вина на подзащитния му Д.ие по чл.167, ал.3 от НК било несъставомерно и недоказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Сочи, че от изслушаните записи на телефонни разговори безспорно се установявало, че подс.А. не е предлагал или обещавал материална облага в полза на глас за определена политическа партия или каквото и да било друго, свързано с упражняване на избирателните права на гражданите. От телефонните разговори ясно и конкретно се установявало, че подс.А. казва, че застъпниците за изборния ден вече са регистрирани.

На следващо място, защитата счита, че свидетелските показания на оперативния работник – св.Т. не следвало да се кретидират, тъй като били субективни и достоверността им следвало да се подложи под съмнение, а прилагането на СРС и извършените разпознавания били незаконосъобразни и опорочени. Излага аргументи, че при извършване на обиск в жилището на подс.А. А. бил открит единствено списък с имената на регистрираните 1 застъпници, което било нормално с оглед извършваната в този момент дейност от подсъдимия във връзка с предстоящите избори.

По изложените съображения защитата пледира по отношение на подс.А.

А. да бъде постановена присъда, с която да признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подс. Б. – адв.М. – САК в дадения ход по същество на делото излага доводи, че по отношение на неговия подзащитен били налице три групи доказателства. Първата група били показанията на св. К., втората – на св. Т. и третата – ВДС, изслушани в съдебно заседание. Сочи, че обвинителната теза се изграждала основно на показанията на св. А. К., като в тази връзка акцентира на принципът, известен още от римското право, че „един свидетел, не е свидетел“. Според защитата св. К. с оглед неговия интелект и образователен ценз, както и възприетите от него факти не правел разлика между термини като „застъпник“ и „наблюдател“, които били непознати за него, поради което ги приравнявал на нещо познато и известно.

Твърди, че подс. Б. нямал нищо общо с политическа партия „Републиканция за България“ – нито е членувал в тази партия, нито по някакъв начин бил обвързан с нея, така че, да се стреми да формира у св.К. нагласа да гласува за тази партия, поради което и обвинението по отношение на подс.Д. Б. се явявало недоказано.

Според защитата, показанията на св.Т. били субективни и въведени в процеса единствено да обслужат интересите на обвинението, поради което не следвало да се кредитират с доверие. В тази насока по делото били налице обективни доказателства – изслушаните ВДС, чието съдържание противоречало на показанията на св. Т..

По –нататък в пледоарията си, адв.М. излага становище, че действията на двамата подсъдими на инкриминираната дата били изцяло в рамките на закона, поради което и съдът следвало да признае подс.Д. Б. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Претендира присъждане на направените от подсъдимия разноски за адвокатсксо възнаграждение.

Подсъдимите А. А. и Д. Б. дават обяснения по обвинението. В правото си на последна дума същите молят да бъдат оправдани.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. К. А. е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно техническо образование, безработен, с настоящ адрес: гр. С., ж.к. «Гоце Делчев», блок 261, вх. Д, ет. 5. ап. 133, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. е роден на *** г. в гр. Първомай, българин, български гражданин, със средно образование, управител на «**» ООД, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.**************** женен, неосъждан, ЕГН **********.

На 04.04.2021 г. било насрочено провеждането на парламентарни избори 2 в Република България.

По това време подс.А. К. А. работел в политическа партия „Републиканци за България“, като координатор.

Подс.Д. Б. се занимавал с търговия на едро на хранителни стоки, като по повод на работата си, се запознал с подс.А. преди около година, година и половина преди провеждането на парламентарните избори на 04.04.2021 г.

Свидетелят А. В. К. работел във фирма за изработка на дограма и живеел в гр. С., ж.к.“Люлин“, бл.21, вх.А, ет.1, ап.11. На 02.04.2021 г. около 14:30 часа св.К. се прибрал в къщи от работа. Малко по –късно, около 15:30 часа св.К. излязъл, тъй като обещал да помогне на свой приятел, който работел в сервиз, находящ се срещу жилищния блок, в който живеел К.. На паркинга пред блока, св. К. срещнал мъж –подс.Д., който до момента не познавал.

Подс.Б. заговорил свидетеля К., като в един момент го попитал дали желае да изкара някакви пари. Свидетелят К. му отговорил: „Защо, не.“, след което подс.Б. му предложил сумата от 50 лева, за да гласува на предстоящите на 04.04.2021 г. парламентарни избори с бюлетина № 21. Св.К. се съгласил да гласува с тази бюлетина срещу заплащане, след което попитал подс. Б. как ще получи обещаната парична сума за това. Подс.Б. му обяснил, че от мобилния му телефон ще набере номера на един човек, с който св.К. трябва да се разбере как ще получи парите си. След това св.К. предоставил личния си мобилен телефон, който ползвал със СИМ-карта с № 0877/722087 на подс.Д.

Б., който от него набрал тел.№ 0884/574903- ползван от подс.А. А.. Подс.Б. казал на подс.А.: „Братчед, това е телефонът на момчето“, а подс.А. попитал:

„Как се казва?“, след което Б. му отговорил: “Наско“, а А. казал, че ще му се обади по-късно.

Тогава подс.Б. казал на св.К., че ще му се обадят след 15 минути, за да се разберат по какъв начин ще получи парите си, след което двамата се разделили.

След около 15 минути подс.А. се обадил по мобилния телефон на св.К., като му казал, че ще трябва да се видят в офиса му, който се намирал в гр. С., в ж.к.“Люлин“ срещу 56 –то училище в 882 –ри блок. Обяснил му, че там има залепени плакати с бюлетина № 21. Веднага след провеждане на този телефонен разговор св.К. тръгнал към посоченото му място, но преди да стигне там по телефона му се обадил подс.А., като му казал, че днес е било последния срок и всичко е свършило, след което му се извинил.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Й. Т. – дадени в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК; свидетелите К. Д. и Д. П. –дадени в хода на съдебното следствие; свидетелите К. Б. и А. К. –дадени в съдебно заседание и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК; св.Р. П. –дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез 3 прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2, предл.2 от НПК и на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК; обясненията на подс.А. и подс.Б.; писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване (л.10-11 ДП, л.12-13 ДП, 18-19 ДП, л.25-29 ДП), протоколи за обиск (л.16-17 ДП, л.22-23 ДП), протоколи за разпознаване на лица (л.50, л.53, л.56 от ДП), протокол за оглед на ВД (л.64-65 ДП), определения на СРС, НО, 12 състав, с които са одобрени протоколите за претърсване и изземване и протоколите за обиск (л.78, л.80, л.82, л.84, л.86, л.88, л.90, л.92, л.94, л.96 и л.98 ДП), справки –съдимост (л.88, л.144 от ДП и л.85-86, л.116 от том 2 ДП, л.13 и л.15-16 от СП), заявление за регистрация на застъпници на кА.датска листа за изборите за народни представители на 04.04.2021 г. от ПП „Републиканци за България“ (л.66-70, том 2 ДП); способите за доказване – заключенията на изготвените и приети по делото експертизи: компютърно –техническа експертиза (л.147-155, том 1 от ДП), ТЕ (19-41, том 2 ДП); както и съдържанието на приобщените ВДС, изслушани в съдебно заседание.

В основата на фактически си изводи съдът постави показанията на св. А.

К., които възприема като достоверни и непротиворечиви. Същите са еднопосочни и не търпят развитие и промени от даването им първоначално пред разследващ орган, пред съдия в хода на досъдебното производство и впоследствие при проведеното съдебно следствие по делото. Същите носят доказателствена информация за времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното Д.ие от страна на подс.Д. Б., поради което съдът ги кредитира с доверие. От показанията на посочения свидетел се установяват конкретните думи и действия на подсъдимия Б. при срещата му със св.К. – предложението му отправено до К. да изкара някой лев (сумата от 50 лева), ако гласува с бюлетина № 21. Св.К. пряко и непосредствено е възприел фактите, които възпроизвежда в показанията си, като пред съда беше категоричен, че сумата от 50 лева му е била предложена, за да гласува за определена политическа партия.

С оглед изложеното, съдът не споделя тезата на защитата, че предвид ниския си образователен ценз и интелект св.К. не е разбрал, че го канят за застъпник за определена политическа партия. Действително св. К. е от ромски произход и не е образован, но същият правилно е възприел фактите, релевантни към предмета на доказване по делото. В показанията си пред съда свидетелят ясно и недвусмислено обясни, че от него се е искало той и семейството му да гласуват срещу заплащане за определена политическа партия, като му е бил казан номера на бюлетината, поради което за съда не възникват каквито и да било съмнения, че св. К. не възприема правилно обективната действителност, поради което и показанията му не могат да имат за последица претендираната от защитата априорна недоказаност на обвинението и произтичащото от нея оправдаване на подсъдимия Д. Б..

Освен това достоверността на показанията на св. А. К. е проверена и в контекста на останалите доказателствени източници – показанията на другите свидетели, протоколите за извършените процесуални действия, заключенията по назначените по делото експертизи и изготвените ВДС. В тази връзка 4 следва да се отбележи, че св. К. категорично разпознава подс. Д. Б. при проведеното ПСД, като мъжът, който му предложил 50 лева, за да гласува за партия с бюлетина № 21. Протоколът за разпознаване съда възприема като годно доказателствено средство, съставено по правилата на чл.128 и чл.129 НПК. В този смисъл и по аргумент от чл.131 НПК съдът намира, че същия отговаря на изискванията на процесуалния закон и съдържанието му кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което го кредитира и обсъжда като част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си. Тук следва да се отбележи, че съдът намира като неоснователно възражението на защитата, че проведеното ПСД е опорочено, тъй като обвиняемият поискал при провеждането му да участва защитник. В тази връзка следва да се вземе предвид, че разпозването е извършено на 03.04.2021 г., когато Д. Б. не е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице и при проведеното ПСД не са били направени искания, бележки и възражения от никое от присъстващите лица.