Решение № 119 от 11.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Монтана, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500060 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на И. И. и Ц. И. против решение на Районен съд – Лом от 17 ноември 2022 г. по гр. д. № 451/2022 г.

Жалбоподателите И. И. и Ц. И. твърдят на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, затова молят да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. За ищеца "Б.ДСК" ЕАД не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожност на откази от наследство.

Правният ефект от прогласяване на нищожността вече е бил постигнат с постановяване на решение на ЛРС по гр. д. № 1648/2020 г. от 6 декември 2021 г., с което е разгледан иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца и в мотивите си съдът е приел, че отказите от наследство, направени от въззивниците, са нищожни. На второ място е налице недопустимост поради пропускане на преклузивния срок по чл. 56 от ЗЗД: „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор на въззивниците е узнала за отказите още през 2016 г., а искът е предявен след изтичане на едногодишния срок по чл.

56 от ЗЗД – през 2022 г.

1

Въвежда се и довод за недопустимост, тъй като с предявения иск за нищожност на отказите то наследство се цели заобикаляне на закона – чрез него банката-кредитор търси отмяна на решението по гр. д. № 1418/2016 г., постановено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗН, вместо да предяви молба до ВКС по чл. 303 от ГПК.

По съществото на спора въззивниците развиват доводи за неоснователност на иска: отказите от наследство не са без предмет, защото със смъртта на М.М. е открито неговото наследство, а двамата въззивници са негови низходящи от първи ред и наследници по закон, поради което те са разполагали с правната възможност да приемат или да се откажат от наследството. Молят решението да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска на „Б.ДСК“ ЕАД, както и да присъди разноски по делото.

Въззиваемата страна „Б.ДСК“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ЛРС – потвърдено като правилно и законосъобразно. Относно твърдението за липса на правен интерес посочва, че в решението на ЛРС по гр. д. № 1648/2020 г. е прието, че отказите от наследство не са породили правно действие, но съдът не се е произнесъл по иск и не е прогласил изрично нищожността им, поради което за кредитора е налице интерес от търсеното съдебно установяване. Изтъква, че искът не е с правно основание чл. 56 от ЗН, поради което и не важи едногодишният преклузивен срок за предявяването му. На аргумента, че с предявения иск се цели заобикаляне на производството по чл. 303 от ГПК за отмяна на решението по гр. д. 1418/2016 г., противопоставя доводи, че производството по гр. д. 1418/2016 г. на ЛРС е охранително, от което следва, че отмяната по чл. 303 от ГПК е неприложим извънреден способ за отмяна на решението.

По основателността на иска развива становище, че както приемането, така и отказът от наследства са неоттегляеми действия и след като с конклудентни действиея наследниците веднъжа са приели наследството, то те не могат в последствие да го оттеглят и да заявят изречен отказ от него.

Приемането е породило действие от момента на открИ.е на наследството.

Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото пред въззивната инстанция.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови 2 доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Ломския районен съд се е развило по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предявен от „Б.ДСК“ ЕАД срещу И. И. и Ц. И., за признаване за установено, че направените от тях откази от наследството на техвния баща М.М. са нищожни поради липса на предмет.

Първоинстанционният съд е установил, че двамата въззивници И. и Ц.

И.и са синове на починалия през 2013 г. М.М.

„Б.ДСК“ ЕАД се легитимира като кредитор на наследодателя по договор за кредит за текущо потребление от 26 март 2010 г. След смъртта на М.М. било проведено производство по чл. 51, ал. 1 от ЗН по ч. гр. д. № 1418/2016 г., по което ЛРС постановил решение № 415/02.12.2016 г., с което прогласил, че И. И. и Ц. И. са загубили правото да приемат наследството, останало от общия им наследодател М.М. Отказите са вписани в нарочната книга по чл. 49 от ЗН, водена от ЛРС.

На 7 август 2014 г., 24 октомври 2014 г. и на 9 февруари 2015 г. И. И. и Ц. И. се разпоредили с имоти, притежавани от техния наследодател (нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */2014 г. по описа на нотариус Д. М.; нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № *по описа на нотариус С.С., вписан в регистъра на НК под № *с район на действие PC – Лом и Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */2015 г. по описа на нотариус С. С.).

Банката кредитор се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследниците на починалия длъжник и след направено възражение е предявила иск за установяване съществуването на вземането – гр. д. № 1648/2020 г. на ЛРС. В производството по това дело ЛРС е приел, че отказът от наследство, направен от И. и Ц. И.и, е нищожен, тъй като е заявен след като те вече са били приели наследството на техния баща и са извършили три разпоредителни сделки с наследствени недвижими имоти.

Първоинстанционият съд е уважил иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на „Б.ДСК“ ЕАД като е изложил мотиви, че е налице правен интерес от съдебно 3 установяване нищожността на вписаните два отказа от наследство, а по същество е проследил хронологично действията на наследниците на М.М. и е стигнал до извода, че отказите от наследство са заявени след приемане на наследството. Тези откази са нищожни, тъй като вече са били извършени действия по приемане на наследството, а приемането е неоттегляемо действие и по-късният отказ е нищожен.

Въззивният съд намира обжалваното решение за допустимо, правилно и законосъобразно и като препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК, го потвърждава.

Дводите на жалбоподателите, че липсва правени нтерес от водене на иска за установяване нищожност на отказите от наследство, са неоснователни.

„Б. ДСК“ ЕАД се легитимира като кредитор на наследодателя по силата на валидно възникнала облигационна връзка. Вземането на банката е парично, поради което то е част от пасива на наследствената маса и със смъртта на длъжника е преминало върху наследниците му. От това се поражда правният интерес на банката кредитор да установи, че отказите от наследство са недействителни, следователно дългът тежи върху двамата наследници по закон.

Постановеното решение по гр. д. № 1648/2020 г., с което е признато за установено съществуването на дълга, не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за водене на настоящия иск. Действително ЛРС в посоченото решение е обсъждал валидността на отказите от наследство, заявени от И. и Ц. И.и, но нищожността не е прогласена изрично, тъй като такъв иск не е бил инцидентно предявен, а е въведено само възражение за нищожността. От съществено значение е, че решението по гр. д. № 1648/2020 г. на ЛРС не е влязло в сила, то е било обжалвано пред МОС, където е образувано в. гр. д. № 109/2022г. При служебна справка се установи, че последното е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на настоящото дело с влязло в сила решение. Въпросът за действителността на отказите от наследство е преюдициален спряма въпроса за съществуване на вземането на „Б. ДСК“ ЕАД срещу М. и Ц. И.и, поради което за банката е налице правен интерес от водене на иска по настоящото дело.

Искът не е преклудиран поради изтичане на едногодишния срок по чл.

4

56 от ЗН, както се твърди във въззивната жалба. Настоящото производство е по друг иск - иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗН. Налице е съществена разлика между иска по чл. 56 от ЗН и иска по чл.

26, ал. 2 от ЗЗД занищожност на токаз от наследство. Искът по чл. 56 от ЗН стои на разположение на кредиторите на наследник, който се е отказал от наследството, а не на кредиторите на наследодателя. Различна е и целта на двата иска: този по чл. 56 ЗН има предвид унищожаването на един действителен отказ от наследство, а в настоящия случай се цели тъкмо противното - да се установи, че отказите от наследство са недействителни. С иска по чл. 56 от ЗН кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказа) единствено и само в своя полза, и то дотолкова, доколкото не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника (наследника), докато с иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица – наследници на наследодателя.

Разглежданият иск е допустим, тъй като е за прогласяване нищожност на откази от наследство. Той не е обвързан от срок за предявяването му и кредиторът на наследодателя е активно легитимиран да го заведе срещу наследника, който се е отказал от наследството и по този начин се стреми да се освободи от погасяване на наследените парични задължения.

Неоснователни са и доводите, че с предявяването на иска по чл. 26 от ЗЗД банката кредитор заобикаля закона като търси отмяна на решението на ЛРС, с което са вписани двата отказа от наследство, вместо да предяви молба по чл. 303 от ГПК. Производството за отмяна на влязло в сила решение е приложимо само по отношение на решенията, постановени в исков процес, докато производството по чл. 51 от ЗН е охранително и актовете по него не се обхващат от възможността за отмяна.

По основателността на исковете:

Двата отказа от наследство за недействителни.

Наследството се придобива с приемането му. Съгласно чл. 49 от ЗН приемането може да стане с писмено заявление до райнния съдия, в района на който е открито наследството или с конклудентно действие. Приемането поражда действие с обратна сила от момента на открИ.е на наследството.

Веднъж извършени действия по приемането наследството, те не могат да 5 бъдат оттеглени. От това следва, че отказ от наследство, заявен след приемането му, не поражда правно действие. Той се явява едностранно волеизявление без предмет, поради което е нищожен. Приемането на наследството не може да бъде оттеглено, затова последващият отказ е без премет.

В настоящия случай е налице мълчаливо приемане на наследството на М.М. от двамата му синове: И. и Ц., чрез недвусмислени действия, които налагат единствен извод за намерение за приемане на наследството. Трите разпоредителни сделки водят до промяна в наследственото имущество и следва да се тълкуват като правни действия на наследниците, изразяващи воля да приемат наследството.

Едностранните волеизявления на двамата наследници, вписани по реда на чл. 51 от ЗН, след конклудентните действия по приемането на наследството, са нищожни поради липса на предмет. Искът с правно сонование чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е основателен и правилно е бил уважен от Ломския районен съд.

МОС потвърждава обжалваното решение и на основание чл. 78 от ГПК присъжда на въззиваемата страна "Б. ДСК" ЕАД разноските, направени в производството пред МОС, а те възлизат на 150 лв юрисконсултско възнаграждение.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 339 на Районен съд – Лом от 17 ноември 2022 г. по гр. д. № 451/2022 г.

ОСЪЖДА И. И., ЕГН **********, и Ц. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, да платят на "Б. ДСК" АД, ЕИК *, по 75 лв разноски, направени във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________