Решение № 19836 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19836 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20231110139661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.08.2023 г., на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Х. Х. и Х. Х. Ч., с която са предявени претенции за осъждане на ответниците при условията на разделност – по 1/2 за всяка от ответниците, да платят на дружеството следните суми – 1973,15 лева – цена за доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „М.“ *, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № ****), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2023 г., до окончателното плащане;

470,87 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.04.2021 г.; 9,51 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2023 г., до окончателното плащане, и 2,32 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2023 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията 1 за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Бруната“ ООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Д. Х. Х. чрез особения представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че вземанията са погасени по давност.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Х. Х. Ч., с който предявеният иск се оспорва по основание, като се твърди, че през 2004 г. ответницата е продала дела си в процесния апартамент на неучастващи по делото лица, като в имота живеела само другата ответница.

В съдебното заседание ищецът поддържа и двата иска, ответницата Д.

Х. Х. чрез особения представител поддържа отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен при служебно поискване и неоспорен от страните Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, № 135/17.03.1981 г. (на лист 124 от делото) генералният директор на Главна дирекция за изграждане на София при Софийския градски народен съвет е продал на наследодателката на ответницата – П. К. С., апартамент с адрес: С., ж.к. „М.“, бл. ***, ет.*, ап. **. Съгласно представено на лист 10 и неоспорено от страните писмо с изх. № КС-15-7000-10/25.11.2010 г. на кмета на район „М.“, блок със строителен № 207а има административен адрес: София, ж.к.

„М.“ * , бл. ***. Същото се установява и от списък на собствениците с административния адрес, подписан от тях на 22.05.1978 г. (на лист 11 – 12 от делото), където за собственик на ап. 8 е записана също П. К. С..

Съгласно изискано служебно от съда Удостоверение за наследници№ 3966/08.08.2023 г. на район „М.“ на Столичната община наследодателката П.

К. С. е починала на **.**.****г. и е оставила за наследници двете си дъщери – ответниците Д. Х. Х. и Х. Х. Ч..

Съгласно представен на лист 53 – 54 от делото и неоспорен от страните Нотариален акт № **/**.**.**** г., том **, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус В. Г. с № *** от регистъра на Нотариалната камара, ответницата Х. Х. Ч. е продала своята 1/2 идеална част от описания по-горе апартамент („процесния имот“) на неучастващите по делото Т. К. Д. и П. К. Д..

По делото не се установява другата наследница – ответницата Д. Х. Х., да е пирела изрично или с конклудентни действия наследството на починалата 2 майка на ответниците, макар че съдът с определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. е указал на ищеца (на лист 78 от делото), че следва да представи доказателства за този факт.

Съгласно представени от третото лице – помагач, и неоспорени от другите страни отчети от 01.07.2020 г. и 02.06.2021 г. в процесния имот е била доставяна топлинна енергия, като има два радиатора с измервателни уреди (извършени отчети), два водомера (с консумация за двата отоплителни сезона съответно 26 куб.м. и 28 куб. м.) и радиатор без уред. Отчетите са подписани от неизвестно лице, тъй като са издадени на името на починалата през 2004 г.

П. К. С.. Съгласно представените от третото лице – помагач изравнителни сметки (на лист 92 – 93 от делото) цената на консумираната енергия за периода от май 2019 г. до април 2020 г. е 996,32 лева, а за периода от май 2020 г. до април 2021 г. – 978,13 лева.

Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 02.04.2025 г. (на лист 109) а в писмен вид – представено на лист 99 – 106 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, в сградата е доставяна топлинна енергия, през 2002 г. общото събрание е избрало за процент на разходи за общи части 10 %, като обаче ищецът е ползвал процент на топлоотдаване от сградната инсталация за първия сезон 44,90 %, а за втория – 44,34 %. По изчисленията на вещото лице сметките на топлинния счетоводител са точни и отговарят на нормативната уредба, приета за периода, като възлизат на описаните в последния абзац.

Съдът кредитира заключението като логично и посочващо методите си на изчисление.

Съгласно представени на лист 34 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове за заплащане на цена за топлинна енергия и дялово разпределение при липса на индивидуален писмен договор, според одобрени общи условия – с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ. Условие за да се уважат тези искове е ответниците да са собственици на процесния имот.

От представения по делото нотариален акт се установява, че ответницата Х. Х. Ч. е продала имота през 2004 г., поради което не дължи 3 нищо на ищеца.

По отношение на другата ответница – Д. Х. Х., следва да се посочи, че тя е призована към наследяване на другата 1/2 идеална част от имота, като обаче съгласно чл. 49 ЗН придобива права и поема задължения за него едва от приемане на наследството със свои лични действия. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 95/09.07.2024 г. по търг. дело № 1515/2023 г., II ТО, не може да се презумира приемане на наследство, а съгласно Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г., IV ГО, съдът може да укаже на ищеца, ч„е следва да докаже това приемане, но не и да прави служебно стъпки за установяване дали наследството е прието. Тъй като по делото не се събраха такива доказателства, то исковете следва да се отхвърлят изцяло

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Същите не са доказали разноски по делото и не следва да им се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Х. Х., с ЕГН: 50011165674, и адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 986,58 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и 58 стотинки) – цена за доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „М.“ *, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия;

235,44 лева (двеста тридесет и пет лева и 44 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.04.2021 г.;

4,75 лева (четири лева и 75 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г., и 1,16 лева (един лев и 16 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. Х. Ч., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Г. М.“ № *, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 986,57 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и 57 стотинки) – цена за доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „М.“ *, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия; 235,43 лева 4

(двеста тридесет и пет лева и 43 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.04.2021 г.; 4,76 лева (четири лева и 76 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г., и 1,16 лева (един лев и 16 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2023 г.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „Далсия“ ООД, с ЕИК: 041029500.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5