Определение № 3376 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3376 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100972 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. К.-Л. и В. С. Л., заедно представлявани от адв. Д. Х., срещу постановеното в производство по чл. 108 и чл. 109 ЗС решение № 283 /без дата/ по в. гр. д. № 592/2021 г. на Пернишкия окръжен съд /погрешно посочено под № 529/.

С обжалваното решение, след отмяна на решение № 46 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 431/2019 г. /погрешно посочено под № 281 в диспозитива на въззивното решение/ на Брезнишкия районен съд, се отхвърлят предявените от И. М. К.-Л. и В. С. Л. срещу Б. К. Г. и Л. Б. Г. искове за признаване за установено, че по силата на отчуждително действие на заповед № III-410 от 13.09.1983 г. на кмета на [община] по чл. 98 ЗТСУ /отм./, са станали собственици на реална част от имот с площ от 92 кв. м., заключена между буквите „АБВА“ върху скицаприложение № 3 към заключение по СТЕ /л. 67 от първоинстанционното дело/, и представляваща придаваемо място от имот пл. № 139а /собственост на ответниците/, към урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] извор, общ. Б., обл. П., представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен със заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със заповед № III-410/ 13.09.1983 г., УПИ №... /собственост на ищците/ в кв. 4, целият с площ от 503 кв. м., съответно са отхвърлени и претенциите за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаната реална площ от 92 кв. м., както и за прекратяване на неоснователните им действия, с които пречат на ищците да упражнят правото си на собственост в пълен обем, изразяващи се в премахването за тяхна сметка на поставената в процесния имот ограда, както и на изградената оранжерия в същата част.

В касационната жалба на ищците се поддържат доводи за неправилност на така 1 постановеното решение с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците по касация оспорват жалбата в писмен отговор, чрез адв. Р. К., като излагат становище за нейната неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

За да обосноват претенцията си, ищците се позовават на нотариален акт за покупкопродажба № 38 от 07.02.2008 г. с предмет гореописания УПИ №... с площ 503 кв. м., както и на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, № 35 от същата дата, издаден от съдия по вписванията при Брезнишкия районен съд. С последния една от праводателите на ищците - Б. А. Д., е призната за собственик на придаваемо празно дворно място с площ от 66 кв. м., придобито по силата на утвърдения със заповед № III410/13.09.1983 г. регулационен план на селото. В нотариалния акт е отбелязано също така, че стойността на придаваемото място е изплатена напълно на правоимащите, за което обстоятелство е представена декларация № 3 от 26.05.1986 г., заверена от кмета на селото.

С отговора на исковата молба е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба, № 77 от 08.06.1990 г., легитимиращ първоначалната ответница по исковете Ц. Б. Б. /починала в хода на първоинстанционното производство/ за собственик на дворно урегулирано място от 621 кв. м., образуващо парцел III-139а в кв. 4 по регулационния план на [населено място] извор. Поддържани са твърдения за това, че оградата между съседните имоти на страните е изградена преди повече от петдесет години, а процесното придаваемо място никога не е преминавало във владение на ищците или техните праводатели. Оспорени са положеният от Б. А. Д. подпис под представената декларация № 3 от 26.05.1986 г., както и фактът на заплащане на придаваемото по регулация място от страна на праводателите на ищците.

По делото са изслушани общо три съдебно-технически експертизи - една основна и две допълнителни. Въз основа на тях е възприета констатацията за първоначално урегулиране на територията на [населено място] извор със заповеди № 278/1938 г. за уличната регулация и № 263/1938 г. за дворищната регулация. Последвали са изменения, одобрени със заповед № III-787/12.10.1977 г. и със заповед № III-410/13.10.1983 г., като е предвидено придаваемо място от 92 кв. м. от имот № 139а /собственост на ответниците/ към УПИ №... /собственост на ищците/, заключено между буквите АБВА на скица-приложение № 3 към основното заключение на вещото лице. Разликата от 26 кв. м. /между установените от вещото лице 92 кв. м. и вписаните в нотариалния акт 66 кв. м./ се дължи на неточно изчисление.

Приета е още и съдебно-почеркова експертиза, в която е дадено заключение, че положеният след цифра 1 подпис в декларация № 3 от 26.05.1986 г. не е изпълнен от Б. А. Д..

След анализ на твърденията на страните и събрания доказателствен материал, въззивният 2 съд приема, че за разрешаване на спора е необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на правото на собственост. Съгласно мотивите към обжалваното решение, дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ /отм./, имат отчуждително действие в две хипотези - когато по силата на плана част от един имот се придава към съседен парцел, и когато от два или повече съседни имота се образува съсобствен парцел. За да запази отчуждителното действие на регулационния план, собственикът на парцела, към който се придава площ от съседен имот, е длъжен да изпълни условията за заемането

- той трябва или да плати дължимото обезщетение, или след изтичане на срока на погасителната давност да се снабди с нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./. Отчуждителното действие се запазва и при изпълнение на процедурата по чл.

111 ЗТСУ /отм./ - когато правоимащите са заявили с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти. Ако тези възможности не са осъществени до влизане в сила на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план може да се запази само при спазване на условията на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ.

Изхождайки от тези съображения, въззивният съд, след преценка на конкретно представените по делото доказателства, намира, че в случая няма основание за запазване на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Обосновавайки се с приетата съдебно-почеркова експертиза и изслушаните свидетелски показания, мотивира извод за неуспешно доказване на уреждането на сметките по регулация посредством плащане.

Съгласно мотивите към решението, този факт се опровергава включително от обстоятелството, че спорната реална част от имота винаги е била владяна и стопанисвана от Ц. Б. Б. и нейните наследници. Поставянето на масивна каменна ограда по старата имотна граница не дава основание за извод за доброволно предаване на реалната част от имота към съседния парцел по смисъла на чл. 111 ЗТСУ /отм./. А при съставянето на нотариалния акт по чл. 134 ЗТСУ /отм./ молителите не са се позовали на изтекла в тяхна полза погасителна давност, като не се установява и заемането на спорната част. С тези мотиви в заключение е достигнат извод за неоснователност на предявените искове.

За да обосноват допускане на така постановеното решение до касационен контрол, касаторите се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Следва ли да се зачита доказателствената сила на нотариално заверена декларация за уреждане на регулационни сметки, чието съдържание не е оспорено, в случай че е оспорен само подписът върху декларация със същото съдържание, но без нотариална заверка?“;

2. „Установява ли се заплащане на регулационните сметки чрез деклрация, за която е установено, че подписът на заплащащия не е положен от него, но от съдържанието на която се установява, че касае заплащането на придаваемото място на собственика, от чийто имот се взема придаваемото място?“;

3. „Следва ли да се приеме, че е налице прилагане на регулацията чрез плащане и издаване на констативния нотариален акт по регулация и представляват ли тези места реални части от парцела, към който са придадени, ако е установено самоволно завземане на придаваемите 3 места от бившите собственици?“;

4. „При наличие на констативен нотариален акт за придобиване по регулация на части от недвижими имоти по реда на ЗТСУ /отм./, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваеми по дворищно-регулационен план места, установява ли се по безспорен начин придобиването на придаваемите по регулация места?“.

Касаторите считат, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: ТР № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВКС, решение № 304 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 60120 от 26.10.2021 г. по гр. д. № 77/2021 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 121 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 3419/2018 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 1362 от 19.07.1997 г. по гр. д. № 879/1996 г. на ВКС, IV-то г. о., и събрания по делото доказателствен материал, по който начин е допуснал нарушение на материалноправни норми и е постановил необосновано решение. Цитират и разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – „очевидна неправилност“ на въззивното решение.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобразява следното:

По смисъла на дадените задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да удовлетворяват критериите на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, формулираните правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Не представляват правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба тези, които са съотносими към правилността на обжалваното решение и касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събрания по делото доказателствен материал. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно.

Първите два въпроса от изложението към касационната жалба на касаторите са поставени в контекста на хипотеза, каквато не кореспондира с фактическата и правна рамка на делото.

Още в отговора на исковата молба ответниците са оспорили включително и съдържанието на представената декларация от 1986 г. Навели са твърдения за това, че спорната придаваема част никога не е била заплащана или заемана, както и че изградената понастоящем ограда между имотите съществува от повече от 50 години, без да е имало спорове между собствениците на двата имота. Посочено е, че всъщност наследодателката на Ц. Б. е заплатила на праводателите на ищците предвидената за придаване към техния имот земя.

Изтъкнато е, че в декларацията не се сочи кой на кого е заплатил, като е поискано изслушването на свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора.

Според свидетелите Б. К.- съпруг на Ц., и Б. Д. - една от праводателите на ищците, придаваемото място е от В. - прадядо на Ц., но семейството на А. - баща на Б. и неин праводател, не го е ползвало, тъй като нямали пари да заплатят 66-те кв. м., поради което Б. и А., на когото Б. бил дал пари назаем, както и гаражна порта и оградни платна, се разбрали тези неща да бъдат „приспаднати“, а А. да направи оградата за сметка на мястото. Показания са дали и свидетелите М., които не са чували за спорове между семейството на Ц. и това на 4

Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/089f71bd-59e0-4082-af20-94cd25b6f25d