Решение № 67 от 08.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500493 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от Н. И. П., от гр. Н., ул. „Д.“ № **, със съдебен адрес: С., ул. „Д.“ № *, ет. *, офис * против решение № 697/25.07.2024 г. по гр.д. № 1922/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника положителен установителен иск за собственост на реална част от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., с площ 5300 кв.м, защрихована в зелено на приложената скица към исковата молба, ПИ с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с обща площ на имота 8746 кв.м и посочени граници. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение. Оспорени са изводите на съда, че фактическата власт на ищеца е установена като държане и той не е демонстрирал промяна в намерението спрямо собственика на имота и не е предприел действия, с които да е манифестирал намерението си за своене пред ответниците. Неправилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е наемател на имота на „Софийски имоти“ ЕАД, като те всъщност твърдят, че наемател е дружеството - търговец, а не физическото лице Н. П.. Освен това тези факти подлежат на доказване с писмени доказателства, установяването на наемно правоотношение със свидетелски показания е недопустимо. Счита, че показанията на свидетелите

М. и Д. не са пресъздадени според действителния им смисъл. Неправилни са изводите на съда в тази връзка, че не е установен моментът, в който ищецът - въззивник е установил фактическата власт, както и основанието, на което се владее имота. Този извод е в противоречие с материалния закон, според който при недобросъвестно владение изначално липсва основание за установяване на 1 владение. Разпитът на тези свидетели установява недвусмислено необезпокоявано владение на ищеца в рамките на 10 години. Показанията на свид. Т., според въззивника, разколебават тезата на ответника „Софийски имоти“ ЕАД, според която дружеството е собственик и е владяло процесния имот. От тази показания се установява, че дружеството никога не е владяло имота и не е извършвало фактически действия, които са присъщи на собственика и имотът всъщност е бил изоставен. Тази показания са в противоречие със заключението на вещото лице К. относно извършените подобрения в имота от Н. П., които пряко доказват собственическите му намерения. Установените подобрения на значителна стойност доказват, че ищецът е действал като собственик, който облагородява имота, служи си с него, инвестира в инфраструктура и създава удобства на посетителите. Без значение е дали посочените сграда и ограда са законни или не, а е достатъчно да се докажат фактическите действия, довели до доказване на положителните факти относно извършените подобрения. Липсват доказателства констатираните от вещото лице К. подобрения в имота да са извършени от страна на „Софийски имоти“ ЕАД. Установяването на стойността на подобренията не е част от доказването на субективното отношение на ищеца към вещта, като въззивникът счита, че не е разумно и обосновано лице, което не е собственик да извършва подобрения в продължение на 20 години в чужд имот. Счита също,че по делото не е доказано правото на собственост на имота на „Галатея 2002“ ЕАД или „Софийски имоти“ ЕАД или противопоставяне на осъществяваното владение от страна на ищеца. Неправилно е прието от съда, че ищецът следва да демонстрира промяна в намерението си спрямо собственика на имота, тъй като до м. август 2022 г. не е било необходимо да демонстрира намерението си да свои имота пред Община Приморско и „Софийски имоти“ ЕАД. До този момент те не са демонстрирали действия, с които да заявят собственически претенции и не са се противопоставяли на дългогодишното владение на ищеца. Счита, че ако ответниците оспорват необезпокояваното владение върху имота в продължение на 10 години, то тяхна е доказателствената тежест да докажат, че са прекъснали владението или са се противопоставили на упражняваната фактическа власт на ищеца.

Неправилно, при положение, че е приел, че О. П. не е собственик на имота, съдът е изложил мотиви, че не е установено ищецът да е манифестирал намерението си да свои имота спрямо О. Счита, че представеният от „Софийски имоти“ ЕАД договор за наем с трето лице, без да го привлече в процеса, лишава посоченият ответник от възможността да установи, че имотът е владян от това трето лице. Оспорен е изводът на окръжния съд, че „Софийски имоти“ЕАД е собственик на процесния имот. Не е анализирано съдържанието на представените от дружеството документи, като според ищецът не е установено да е предоставена земя за управление и не е извършен апорт на такава земя в капитала на „Галатея 2002“ЕАД.Това означава, че праводателят на дружеството - ответник „Софийски имоти“ ЕАД никога не е бил собственик на процесния имот и следователно и ответникът не може да стане собственик. Не е доказана идентичност между ПИ с идентификатор *** и имотът ,който е апортиран в капитала на „Галатея 2002“ЕАД, а отделно от това и идентичност между имота, предмет на апорта и процесната част от ПИ с идентификатор ***. Няма доказателства за правото на собственост на Община Приморско, тъй като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Отново се 2 твърди, че праводателят на „Софийски имоти „ЕАД не е собственик на процесния имот, а апортът по своята същност е деривативен способ, което означава, че, ако апортиращият в капитала на дружеството не е собственик и самото дружество не може да придобие права. Двамата ответници никога не са владяли имота самостоятелно или чрез другиго, а едва след процеса заявяват собственически претенции въз основа на писмени доказателства, но без доказателства за упражнявана от тях фактическа власт. Моли да бъде постановено решение,с което да се отмени обжалваното съдебно решение и да се уважи предявения установителен иск или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - Бургас, като моли и да се присъдят разноските.

По делото е постъпил е отговор от О. П., в която жалбата е оспорена като неоснователна. Твърденията за процесуални нарушения са необосновани, а решението да окръжния съд е правилно и законосъобразно, направените фактически и правни изводи са в съответствие с приложимите правни норми. Процесуалният представител на О. заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Софийски имоти“ЕАД, чрез адв. К. Жалбата е оспорена като неоснователна. Правилно съдът е приел, че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор ***, част от който е предмет на настоящия иск за собственост, в качеството му на универсален правоприемник на „Галатея 2002“ ЕАД. Анализирани са представените писмени доказателства, установяващи увеличението на капитала на „Галатея 2002“ ЕАД с внасяне на непарична вноски, вкл. и процесния имот. Вещото лице М. М. е установил, че терен от 20 дка, описани в АОС № 4/21.02.1997 е идентичен в ПИ ***. Правилно и в съответствие с ангажираните доказателства съдът е установил, че от 2003 г. дружеството „Галатея 2002“ ЕАД е отдавало имота под наем на различни търговски дружества, а на 10.06.2015 г. е сключен договор за наем на 4435 кв.м, реална част от имот с идентификатор ПИ *** с „Я.Д.И.-1“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител - ищеца Н. П.

Наемната цена е плащана от дружеството до 13.09.2022 г. Фактическата власт върху имота е упражнявана от 2003 г. до депозиране на исковата молба от праводателя на „Софийски имоти „ ЕАД и от самото дружество-ответник чрез трети лица наематели.Счита, че твърденията за извършени подобрения от ищеца в имота са останали недоказани. Оспорено е заключението на вещото лице К., тъй като то е базирано само на твърденията на ищеца, без да са представени доказателства относно тяхното реално извършване.

Разпитаните свидетели не правят разграничение между Н. П., като физическо лице и притежаваното от него търговско дружество и техните показания не установяват, че ищецът в лично качество е извършвал каквито и да е действия по ремонт и поддръжка на процесния имот. Твърди се, че на 11.06.2015 г. ищецът, дори и да е установил фактическа власт върху имота преди това, е загубил същата, защото тя е предадена на дружеството „Я.Д.И.1“ ЕООД, представлявано като управител от ищеца, което е имало качество наемател на имота. Наемната цена е плащана от дружеството, представлявано от ищеца до 13.09.2022 г., без да са направени каквито и да е възражения, че дружеството наемател е лишено от държането на имота.

Поддържа, че правилно окръжният съд е приел, че фактическата власт е установена първоначално като държане, като това се потвърждава от представените писмени доказателства и показанията на разпитаните 3 свидетели, вкл. свид. С. Д., доведен от ищеца. Правилно и в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, като в тежест на ищеца е да установи, че е манифестирал явно пред собственика на имота намерението си да свои имота, като възраженията в този смисъл в жалбата са изцяло неоснователни. Счита, че тези факти са останали недоказани в процеса. Моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да се присъдят разноски по делото.

По делото е постъпила частна жалба от Н. И. П. против определение № 2379/25.09.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и отговори на тази жалба от О. П. и „Софийски имоти“ ЕАД.

Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Предявени са положителни установителни искове за собственост от ищеца Н. И. П. против О. П. и „Софийски имоти“ ЕАД, като се претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е придобил по силата на давностно владение реална част от ПИ с идентификатор *** при граници от три страни - изток, запад и юг - улици и от север - останалата част от ПИ с идентификатор ***, като площта на претендираната реална част е 4980 кв.м /след направено уточнение на исковата молба с молба с вх.№ 572/16.01.2025 г./. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на заведение за хранене, бар и дискотека „З.“ в гр. К., ул. „Т. з.“. Твърди се също, че като собственик на тези заведения ищецът е ползвал и владял прилежащите площи към заведението, като е разполагал там маси, сепарета, леки навеси, тенти, сцени и други съоръжения, разполагане на каравани и палатки, паркиране на МПС на гости на заведението и други мероприятия. Твърди, че от 2002 г. владее реална част от земята, като прилежаща към заведението, която е част от ПИ с идентификатор ***, като границата на тази реална част от север отстои на 5 метра от сграда с идентификатор ***. Извършвани са от него действия по ползване и своене на реалната част от имота са полагане на грижи за неговото почистване, облагородяване, озеленяване, монтиране на осветление.

В процесния имот е изградена и сграда, която да служи на хората по поддръжката и за съхранение на техника и инструменти. Във връзка с желанието му на изгради паркинг за гостите на заведението е започнал да събира такси от туристите за паркиране в процесната част от имота от лятото на 2022 г. Тези негови действия за провокирали реакция на общинската администрация, която е издала заповед № 700/09.08.2022 г. за изземване на поземлен имот с идентификатор ***, като се сочи, че имотът е общинска собственост. Счита, че О. П. не се легитимира като собственик на имота, но с тези свои действия оспорва владението на ищеца и придобитото от него право на собственост въз основа на над 10-годишно давностно владение, което обосновава и правния му интерес да предяви положителен установителен иск за собственост. Пасивната материалноправна легитимация на втория ответник е обоснована с факта, че като собственик на част от поземлен имот с идентификатор 370.501.110 в Агенцията по кадастър фигурира дружеството „Галатея 2002“ ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „ Софийски имоти“ ЕАД.