Определение № 3284 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3284 гр. Варна, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501263 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 413, ал.1 от ГПК, образувано е по реда на чл.

413, ал.1 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.№101767/16.12.2024г. на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1540, район Слатина, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1 за отмяна в частта за разноските на заповед №6244/06.11.2024г., постановена по ч.гр. дело №20243110114070/2024г. по описа на ВРС за сумата 480.00лв., адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излага, че по отношение на претенциите на заявителя не е проведено рекламационно производство, като същото е предпоставка за допустимост на заповедното производство по смисъла на Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент. Такава рекламационна процедура е предвидена в Закона за гражданското въздухоплаване. В т.8.1 от Тълкувателни насоки на цитирания регламент е посочено, че пътниците следва да се обръщат към националния правоприлагащ орган само след като първо са подали жалба до въздушния превозвач и не са съгласни с неговия отговор или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Предвид изложеното жалбоподателят не е дал повод за образуване на заповедното производство, като след получаване на заповедта е извършил плащане на главницата, законната лихва и държавната такса.

С оглед горното не следва да носи тежестта за разноски. Отделно от това са 1 изложени доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени заповедта за изпълнение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от П. Д. Ф., в който се застъпва становище за неоснователност на същата. Счита се, че рекламационното производство по Закона за гражданското въздухоплаване е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае за липси и повреди на багажи и товари. Следователно то не следва да се приема за задължителна предпоставка за допустимост на иск за обезщетение от закъснял полет.

На следващо място във възражението по чл.414а от ГПК длъжникът не се е позовал на възражението си, че не е дал повод за образуване на делото, а отделно от това не е налице това обстоятелство.

Посочената е съдебна практика.

По същество е направено искане съдът да остави жалбата без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх.

№88902/05.11.2024г. от П. Д. Ф., по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на „България Еър“ АД да заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7, §1, б.“а“, вр.чл.6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. за закъснял полет №FВ6746 от летище Анталия до летище Варна, ведно със законната лихва считано от 05.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 21.25лв., представляваща заплатена държавна такса и 480.00лв., адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение от длъжника, към което представено платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 488.96лв.

Подадена е и разглежданата допустима жалба по реда на чл.413 от ГПК, в което производство въззивният съд се произнася по дължимостта на разноските, както и въпроса за прекомерност на уговорено адвокатско 2 възнаграждение.

Съгласно даденото задължително тълкуване в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение, при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.

В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

Когато е подадено възражение по чл.414 а от ГПК, тогава заповедното производство няма да прерасне в исково такова. Следователно въпросът за дължимостта на разноските и прекомерност на адвокатско възнаграждение следва да се разгледа в производството по чл.413 от ГПК. Разглеждането на жалбата по чл.413, ал.1 от ГПК е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл.414 а, ал. 5, изр. последно от ГПК. Ако заповедният съд приеме за основателно възражението по чл.414 а от ГПК ще обезсили заповедта за изпълнение, както и в частта за разноските.

С определение №6152/12.05.2025г. обаче възражението по чл.414 а от ГПК не е прието в частта за недължимостта на разноските за сумата от 480.00лв., адвокатско възнаграждение. Следователно жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Спорният въпрос повдигнат с частната жалба е налице ли са предпоставките на чл. 78 ал.2 от ГПК, т.е. дали с поведението си въздушният 3 превозвач е дал повод за сезиране на правораздавателния орган.

Няма спор между страните по отношение дължимостта от „България Еър“ АД на обезщетение за закъснял полет по чл. 7, пар.1, б.А на Регламент 261/2004.

Според чл. 7, пар.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

Следователно, дължимото поведение на въздушния превозвач по изпълнение на основната престация се предпоставя от активно поведение на пътника по сезиране на превозвача с надлежна претенция и предоставяне на всички необходими данни, включително банкови сметки и други, което да обезпечи своевременното произнасяне на задължената страна по договора за транспорт.

В т.8.1 от Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687) е прието, че пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач и ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача да се обърнат към национален правоприлагащ орган, като е посочен срок за произнасяне от 2 месеца.

В синхрон с препоръките са и разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване. В чл. 123 б.А от същия е предвидено съставяне на констативен протокол в случаите когато са налице обстоятелствата, които пораждат отговорност за превозвача. Такова обстоятелство е и полет, изпълнен със закъснение по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от Преамбюла на Регламента.

Макар следващите разпоредби на Закон за гражданското въздухоплаване да касаят по-конкретно процедурата по провеждане на рекламационно производство при загуба и повреда на багаж, общата хипотеза по чл. 123 б.А 4 не е изключена от приложното поле на закона. Това е видно и от разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗГВ, която урежда изискванията към формата и съдържанието на пълномощно, когато лицето, което има право на обезщетение по Регламента се представлява пред въздушния превозвач от пълномощник, различен от лице, упражняващо адвокатска професия. Според следващата ал.3 на цитираната разпоредба, правото на предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, се доказва пред превозвача и/или пред Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга - кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила на рекламационно производство по Закона за гражданското въздухоплаване. Избраният от кредитора способ за директно сезиране на съда, без отправено изявление до задължената страна и при неоказване на нужното съдействие по предоставяне на информация относно начина на плащане в светлината на чл. 7, пар.3 от Регламента, води до поемане на риска от допълнителните разходи по процесуална защита, тъй като не е доказано, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, обуславящо за търсенето на съдебна защита.

Предвид горното следва да се приеме, че длъжникът „България Еър“ АД не е дал повод за подаване на заявлението и на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските следва да останат в тежест на заявителя.

Изложеното обуславя отмяна на заповедта за изпълнение в обжалваната част за сумата от 480.00лв.

Предвид изложеното на основание чл.413, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед №6244/06.11.2024г., постановена по ч.гр. дело №20243110114070/2024г. по описа на ВРС в частта за разноските, с която е разпоредено на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на 5 управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1 да заплати на П. Д. Ф., ЕИК ********** сумата 480.00лв., адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6