Решение № 207 от 15.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Карлово, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320102230 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Ч., ЕГН: ********** от ***, чрез адв. К. К. против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от В. Г..

Ищецът твърди, че за периода 22.12.2023 г. – 23.07.2024 г. заплатил на ответното дружество сумата от 2111,45 лева, чрез системата на „Изипей“ АД с разписки, както следва: на 22.12.2023 г. – 500,34 лева; на 23.02.2024 г. – 598,90 лева; на 01.03.2024 г. – 200,19 лева; на 08.03.2024 г. – 501,45 лева и на 23.07.2024 г. – 310,57 лева. Ищецът твърди, че към датата на извършване на плащането нямал каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършеното плащане било извършено без да има правно основание, което обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

Моли съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че 1 даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 50 лева, претендирана частично от общо дължими 2111.45 лева, получени при начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Т. В., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

В исковата молба се претендирало връщане на суми, за които се твърдяло, че са платени без основание, но не ставало ясно защо плащането е било извършено, както и дали само сумата от 50 лева е платена без правно основание или цялата сума от 2111.45 лева, както и защо изобщо плащането е било извършено в полза на „Макроадванс“ АД.

В случай, че съдът приеме иска за допустим, счита същия за основателен единствено до размера на предявения частичен иск от 50 лв., като оспорива твърдението, че общо платената сума от 2111.45 лв. е била без основание. Всички плащания били извършени въз основа на валидно сключени договори за кредит и поради това не подлежали на възстановяване, освен евентуални незначителни разлики над главницата, както следва:

1. Относно сума в размер на 500.34 лева, платена на 22.12.2023г., представило и поискало да се приеме копие от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 235746/ 21.12.2023, от който било видно, че на ищеца е отпусната сума в размер на 500 лева, поради което платената сума от 500.34 лева не била без основание и не подлежала на възстановяване.

Дори при недействителност на договора кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, като в случая отпуснатата сума била 500 лева, а платената – 500.34 лева, поради което евентуално подлежала на възстановяване само разликата от 0.34 лева.

2

2. Относно сума в размер на 598.90 лева, платена на 23.02.2024г. – по Договор за потребителски кредит № 240495/29.01.2024 г., на ищеца била отпусната сума в размер на 500 лева, поради което платената сума от 598.90 лева не била без основание и не подлежала на възстановяване. Дори при недействителност на договора кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, като в случая отпуснатата сума била 500 лева, а платената – 598.90 лева, поради което евентуално подлежала на възстановяване само разликата от 98.90 лева.

3. Относно сума в размер на 200.19 лева, платена на 01.03.2024г. – по Договор за потребителски кредит № 244367/29.02.2024 г., на ищеца била отпусната сума в размер на 200 лева, поради което платената сума от 200.19 лева не била без основание и не подлежала на възстановяване. Дори при недействителност на договора кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, като в случая отпуснатата сума била 200 лева, а платената – 200.19 лева, поради което евентуално подлежала на възстановяване само разликата от 0.19 лева.

4. Относно сума в размер на 501.45 лева, платена на 08.03.2024г. – по Договор за потребителски кредит № 244937/05.03.2024 г. на ищеца била отпусната сума в размер на 500 лева, поради което платената сума от 501.45 лева не била без основание и не подлежала на възстановяване. Дори при недействителност на договора кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, като в случая отпуснатата сума била 500 лева, а платената – 501.45 лева, поради което евентуално подлежала на възстановяване само разликата от 1.45 лева.

5. Относно сума в размер на 310.57 лева, платена на 23.07.2024г. – Договор за потребителски кредит № 260025/19.07.2024 г., на ищеца била отпусната сума в размер на 300 лева, поради което платената сума от 310.57 лева не била без основание и не подлежала на възстановяване. Дори при недействителност на договора кредитополучателят дължал връщане на чистата стойност на кредита, като в случая отпуснатата сума била 300 лева, а платената – 310.57 лева, поради което евентуално подлежала на възстановяване само разликата от 10.57 лева.

Ответникът твърди, че не само претендираната сума от 50 лева, но и всички подлежащи на възстановяване суми по договорите, заедно със 3 законната лихва, вече били изплатени по банковата сметка на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане и да присъди на ответното дружество разноските по делото. Възразява по отношение на претендираните разноски на основание чл. 38 от ЗА, като при определянето им сочи съдебна практика на СЕС и на българските съдилища.

Поддържа, че „Макроадванс“ АД не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемало действия по принудително изпълнение, признало е иска и е изпълнило задължението си в срока за отговор, поради което, дори при уважаване на иска, разноските следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Oт събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В първото открито съдебно заседание са приети молби вх.

№3158/10.03.2026 г. и вх. №3867/26.03.2026 г. от пълномощника на ищеца – адв. К., която заявява, че признава сумите получени и върнати от Н. Ч. по договори за кредит – така, както са описани от ответника в отговора на исковата молба. Моли на основание чл.214 ГПК съдът да допусне изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от общо 56,98 евро, формирана както следва:

- 0,17 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 21.12.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 50,56 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 29.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 0,09 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 29.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 0,74 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 05.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 5,40 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 19.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 4 молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане.

С последващи молби вх. № 4276/06.04.2026 г. и вх. №

5549/07.05.2026 г. адв. К. представя копия от платежни нареждания, като заявява, че в хода на производството ответникът е погасил задължението си, като е платил сумата от 56,98 евро.

От изложеното дотук се установява, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Същевременно следва да се има предвид, че съдебното решение трябва да отразява действителното правно положение между страните към момента на приключване на съдебното дирене. В този смисъл съдът е длъжен да съобрази и настъпилите след предявяването на иска факти, когато същите са от значение за спорното право – независимо дали го пораждат или погасяват. Ето защо преценката за основателността на иска следва да се извърши с оглед материалноправното положение към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, съгласно изискването на чл. 235, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай съдът съобразява, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса. Поради това към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца се явява неоснователна, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК, отговорността за разноски се възлага върху страната, която с поведението си е дала повод за завеждане на делото или за предприемане на защитни действия срещу неоснователен иск. В този смисъл задължението за разноски не се определя единствено от изхода на спора, а от това коя страна е предизвикала развитието на процеса, като същото има обезщетителен характер за направените от насрещната страна разходи.

В конкретния случай се установява, че ответникът е дал повод за образуване на производството, тъй като претендираните парични задължения са възникнали в негова тежест и са били изискуеми към момента на предявяване на иска. Погасяването им е извършено едва в хода на процеса, след подаване на исковата молба, което е довело до отхвърляне на иска.

При тези обстоятелства „Макроадванс“ АД следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски, а именно сумата от 50 5 лева/25,56 евро, представляваща заплатена държавна такса.

С молба вх. № 3158/10.03.2026 г. пълномощникът на ищеца е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗА в размер на 204,51 лева/104,56 евро. Съдът намира, че претендираният размер е съобразен с фактическата и правната сложност на делото. Същият е под минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н. Н. Ч., ЕГН:

********** от *** иск за осъждане на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. Г. да му заплати сумата от общо 56,98 евро, получена при начална липса на основание, формирана както следва:

- 0,17 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 21.12.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 50,56 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 29.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 0,09 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 29.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;

- 0,74 евро недължимо платени по договор за потребителски кредит от 05.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2026 г., до окончателното изплащане;