Решение № 56 от 04.09.2023, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кнежа, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антон Цв. Антонов при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Административно наказателно дело № 20231430200036 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

И. П. Б., с ЕГН **********, живущ в гр.Б. Сл., ул.“Б. К.“ № **, чрез адвокат В. Д. Д. от САК, е обжалвал НП № 5/09.01.2023г. издадено от Началник на РУ- Кн., с което за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.

С придружаващото писмо на ОДМВР – Пл., РУ-Кн. в Районен съд - Кн., се представиха следните писмени доказателства: Жалба; АУАН –ксерокопие;

Обжалваното НП, като бяха разпитани и свидетелите: Х. Д. Р. актосъставител; Д. П. М.- служител в РУ-Кн. и П. М. П.- свидетел при съставяне на акта.

Искането в жалбата е съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените и административно-производствените правила. За тези твърдения не се посочват никакви мотиви, както и не се представиха доказателства. Въпреки дадената му възможност жалбоподателя не се яви при провеждане на съдебните заседания да посочи какво незаконосъобразно и неправилно намира в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .

От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите Х. Д. Р. и Д.

П. М. – служители в РУ-Кн. и на П. М. П., съдът счита за установено следното: На 27.12.2022г. около 15,45 часа на път III-306 на кръстовището от с.Т. в посока с.Л. станало ПТП. Свидетелите Х. Д. Р. и Д. П. М. – служители в РУ-Кн. били изпратени на място да отбиват движението, защото се извършвал оглед на местопроизшествието от разследващ полицай, автоексперти, поемни лица и експерт от полицията. По разпореждане на разследващия полицай свидетелите трябвало да спират движението, защото катастрофата била на кръстовището и катастрофиралият автомобил б ил излязъл от шосето. Свидетелите Х. Д. Р. и Д. П. М. били спрели патрулния автомобил в зоната на кръстовището, а св. Х. Р. слязъл да спира движението на пътя от към с . Т. в посока местопроизшествието. Св. Д. М. спирал движението на пътя в посока гр.Кн. – гр.Ч. бр..

В посока от с.Т. към свидетеля Х. Д. Р. се приближил един автомобил с чужда регистрационна табела, с десен волан. Р. му подал разпореждане със стоп-палка да спре извън зоната на кръстовището, като със св. М. били спрели всички автомобили от четирите шосета, като всички изпълнявали разпореждането на полицаите. Жалбоподателя И. П. Б. спрял, а после тръгнал и влязъл в зоната на кръстовището, където бил св.Р., който му казал да излезе от кръстовището, защото пречи и се извършва оглед. Жалбоподателя паркирал автомобила си зад патрулния автомобил, сл язъл от него и започнал да снима с телефона си. На забележките на св.Х. Р. з апочна да вика, да се кара и да пита какъв е повода за спирането му и защо го спират, като е тръгнал за С о ф и я . След като жалбоподателя не изпълнил устното полицейско разпореждане и не преместил автомобила си, свидетеля Х. Р. му поискал документите и след представяне му бил съставен АУАН по чл.64 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане за това, че е паркирал автомобила в зона, където се извършва оглед на местопроизшествие, с което си действие пречи на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба.

2

АУАН-а бил подписан от св. Д. Милашки, а втори свидетел в акта е П. М. П., който бил на мястото на катастрофата.

Спирането на движението през кръстовището на което е станало ПТП-то е ставало през деня, по светло, а патрулният автомобил на свидетелите Х. Д. Р. и Д. П. М. бил с включен светлинен сигнал, а свидетелите били с униформи.

Въз основа на този АУАН, Началника на РУ -Кн. издал обжалваното НП 5/22г. от 09.01.2023г.

И. П. Б. иска отмяна на наказателното постановление и въпреки дадената му възможност не се яви пред съда за да посочи какво незаконосъобразно и неправилно намира в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима , а разгледана по същество, съдът намира същата за НЕ ОСНОВАТЕЛНА поради което атакуваното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено при следните съображения: Жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл.64, ал.1 от ЗМВР, за което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Настоящият състав счита, че в случая безспорно е доказано, че свидетелите Х. Д. Р. и Д. П. М. – служители в РУ-Кн. са изпълнявали задълженията си по служба, като по нареждане на разследващите органи са обезопасили периметъра на станалото ПТП, като спирали преминаващите автомобили през кръстовището с посоки: с.Т.- с.Л. и гр.Кн. – гр.Ч. бр.. Жалбоподателя първоначално изпълнил разпореждането и спрял управляваният от него автомобил, но после навлязъл в кръстовището, спрял автомобила си, слязъл от него и започнал да снима с телефона си. След направеното устно 3 разпореждане от страна на св. Х. Д. Р., И. П. Б. не напуснал зоната на кръстовището където станало ПТП-то, с което си действие пречел на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба.

Настоящият състав приема за безспорно доказана фактическата обстановка описана в АУАН-а и обжалваното НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. П. М.- служител в РУ-Кн. и П. М. П.- свидетел при съставяне на акта изцяло, които са последователни, логични, незаинтересовани и не са оборени от жалбоподателя .

Направените възражения о т И. П. Б., съдът счита за неоснователни при следните съображения: Не се представиха никакви доказателства във връзка с твърдяното от жалбоподателя.

Безспорно се доказа, че жалбоподателят на посочените в акта време и място не е изпълнил устно полицейско разпореждане да премести автомобила си, с което си действие е пречил на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба, като пречел да се извърши оглед на местопроизшествие.

Наложената на жалбоподателя И. П. Б., санкци я по чл.257, ал.1 от ЗМВРглоба в размер на 300,00 лева е към средният размер определен в закона, като настоящият състав счита, че при определяне на размера й, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и определените размери съответства на тежестта на извършеното нарушение и разпоредбите на ЗДвП.

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57 и чл.58 от ЗАНН .

Обжалваното наказателно постановление съдържа посочените в чл. 57 от ЗАНН данни, факти и обстоятелства и описаните в АУАН-а нарушения съвпадат с тези описано в НП.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, а жалбоподателя да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 15,60 лева – пътни разноски за свидетел.

4

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 55/22г. от

09.01.2023г., издадено от Началник н а РУ Кн., с което на И. П. Б., с ЕГН **********, живущ в гр.Б. Сл., ул.“Б. К.“ № **, чрез адвокат В. Д. Д. от САК, за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.

ОСЪЖДА на на И. П. Б., с ЕГН **********, живущ в гр.Б. Сл., ул.“Б. К.“ № **, чрез адвокат В. Д. Д. от САК, да заплати сумата 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и направените деловодни разноски в размер на 15,60 лева – пътни разноски за свидетел, които суми да се приведе по сметката на КРС.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Пл. в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 5