Решение № 172 от 04.08.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Габрово, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20264200500290 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на адв. Галин Н., пълномощник на Д. Т.

С. и Я. П. С. решение № 20/27.02.2026 г. по гр. д. № 20254240100174 по описа за 2025 г. на Районен съд - Трявна

Обжалва се решението в частите, с които се осъжда Д. Т. С. и Я. П. С., да премахнат навес с дървена конструкция, покрит с ламарина, попадащ в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР на гр. П., като отстранят поставените в него и върху него движими вещи, както и да преместят намиращата се в същия поземлен имот оградна мрежа на границата между поземлен имот с идентификатор ** и поземлен имот с идентификатор ** по предявения от М. Д. Н., иск с правно основание чл.109 от ЗС, както и в частта за разноските.

Твърди се, че р ешението в обжалваните части е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Решението е постановено без обсъждане или правен анализ на всички представени по делото доказателства, а тези, които са обсъждани са 1 тълкувани превратно и са възприети неправилно. Районният съд приел за достоверни показанията само на свидетелите на ищеца, като ги кредитирал изцяло и безрезервно, без да ги сравнява с показанията на другите свидетели и останалите събрани по делото доказателства. Основал изводите си върху документи- снимки от гугъл карти с изображения от март 2012 година и съответно от месец май 2021 година, които е приел като писмени доказателства по делото, без да открие производство по оспорване на тяхната истинност по реда на чл. 193 ГПК, въпреки направеното оспорване. Върху тези два документа се гради разпита на всички свидетели и правните изводи на районния съд, като те се явяват от съществено значение за изхода на спора, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е.

Съдът е дал пълен приоритет на изображения от Google Maps от 2012 г., като е игнорирал преките и непосредствени показания на свидетелите К., Б. и Ф..

За да уважи предявения негаторен иск районният съд приел, че ищецът е собственик на спорната част от земята, а направеното възражение от ответника за придобиване правото на собственост, чрез осъществено давностно владение е неоснователно.Този извод, според жалбоподателите, е в пълно противоречие с фактическите данни по делото. Процесиите имоти не са поземлени имоти, заснети единствено в кадастралната карта одобрена 2023 г.

Разпоредбите на чл. 200, вр. чл. 19 ЗУТ, на които се е позовал съда, се отнасят единствено за урегулирани поземлени имоти. Ограниченията за площ не се прилагат при придобиване по давност на части от неурегулирана земя в урбанизирана територия, когато няма действащ дворищнорегулационен план.

Вещото лице е категорично в заключението си, че двата процесии имота никога не са съществували по регулационен план. Към момента на изтичане на придобивната давност имотът е имал статут на поземлен имот, а не на УПИ, поради което забраната на чл. 200 ЗУТ е ирелевантна.

Районният съд неправилно приел, че ответникът С. е владял реална част от поземлен имот с площ 38,1 кв.м., тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че въпросната спорна част от земята е фактически присъединена към имота на ответника. Ответникът не е владял отделно обособена и реално определена част от имот, а е владял целия имот, в който е била включена и тази земя. По делото не се спори, че имотът на ответника е изцяло заграден, като тази част е присъединена фактически много 2 отдавна към владението му.

По отношение на факта дали е упражнявано давностно владение от ответника С. били налице много кратки мотиви, от които не може ло да се извлече действителната воля на съда. Според жалбоподателите, от съществено значение за казуса е обстоятелството, че липсва информация въз основа на какви данни поземлени имоти с идентификатори ** и ** са били отразени на кадастралната карта на гр. П.. Вещото лице в основната и в допълнителната съдебно-технически експертизи е посочило, че не може да се установи как границите са отразени такива каквито са по кадастралната карта. Тези имоти не са съществували по кадастралните и регулационни планове от 1974 г. и 1987 г. Двата поземлени имота не са били отразени в кадастралната карта по съществуващите на място граници и установеното на терен владение от страните по делото. Към момента на одобряване на кадастралната карта през 2023 г. общата граница между имотите е тази, която е установило вещото лице по основното си заключение(т. 74, 75 и 76 по приложение № 1), където е отразена тази граница, която съответства и на владението, което на място упражнява ответникът Д. С..Претенцията на ищеца и мотивът му да заведе настоящото дело се състояли в обстоятелството, че констативните нотариални актове на страните са съставени въз основа на скици от кадастралната карта на гр. П., в които имотната граница между двата поземлени имота е отразена грешно, тъй като тя не отговаря на материализираната на място граница(ограда) между имотите, която съответства и на осъществяваното от страните по делото владение. В резултат на тази грешка ищецът е признат за собственик на поземлен имот, в който попада земя и част от изградения на място навес и поставена ограда от ответника Д. С., която се владее от последния. Жалбоподателите са признати за собственици на поземлен имот, в които не е отразена правилно имотната граница между двата имота, което жалбоподателите не са знаели. Преди съставяне на констативните нотариални актове между страните не е имало спор за границата между имотите им, нито кой каква част от тях владее. Това се потвърждава от всички свидетели по делото.

Твърди се, че 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР била неприложима по отношение на процесиите имоти, тъй като те не са се съдържали в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, тъй като заключението на експертизата е установило, че тези имоти липсват и не 3 са отразени на предходните планове от 1974 г. и 1987 г. Не била налице и хипотезата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тъй като липсва информация данните да са набрани чрез геодезически измервания и изчисления.

Позовават се и на представените предварителни договори от 2000 г. и 2001 г., като се твърди, че ответникът Д. С. е владял необезпокоявано спорната част от земята, преди ищеца да закупи своя имот. Неправилен и в пряко противоречие с доказателствата по делото е правният извод на съда, че ищецът се легитимира като собственик, на база констативният нотариален акт и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2002 г.,тъй като ищецът не е осъществявал спокойно, продължително, необезпокоявано, постоянно владение, което да е продължило непрекъснато повече от десет години за да придобие спорната част от поземлен имот с идентификатор **, тъй като дори от показанията на доведените от него свидетели се установява, че последните 7-8 години тази част от земята е заградена и приобщена към имота на ответника С. и се владее от него. Поради тази причина ищецът неправилно е бил признат за собственик на целия поземлен имот с идентификатор **. Още към онзи момент границата на владение между имотите била установена, такава каквато е и към настоящия момент.

Районният съд неправилно уважил предявения иск по чл. 109 ЗС тъй като ищецът не е собственик на претендирата част от имота описана в исковата молба.Освен, че ищецът не е собственик, нямало с какво навесът и вещите да го ограничават и му пречат да упражнява правото си на собственост. В нотариалният акт от 2024 г. ищецът не е пр изнат за собственик на сграда попадаща в имота, а е констатирано право на собственост само върху земя, а въпросният навес е изграден много преди придобиване право на собственост от ищеца върху имота. С оглед на това неоснователно същият претендирал премахване на навеса, тъй като при придобиването на право на собственост върху имота навесът вече е бил изграден и е собственост на друго лице. Според жалбоподателите, решението и направените в него изводи противоречали на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. N9 4/2015 г., ОСГК.

Районният съд неправилно уважил предявения иск по чл. 109 ЗС в частта относно искането за преместване на поставената от ответника оградната мрежа и недопустимо, тъй като съдът се произнесъл и е уважил искане, каквото не съществува и не е извършено от страна на ищеца в исковата му 4 молба и в молбата, с която е конкретизирал петитума на същата. Ищецът изрично е поискал в петитума на исковата си молба да: "преместят оградната мрежа по регулационната линия между двата имота". В диспозитива на решението си съдът осъдил ответниците да преместят намиращата се в същия поземлен имот оградна мрежа на границата между поземлен имот с идентификатор ** и поземлен имот с идентификатор **, която граница представлява кадастралната(имотната) граница между двата имота, а не регулационната граница, както е поискал ищецът.

Твърди се още, че по делото безспорно се установило, че ответникът Я.

С. не е изграждала процесния навес и не е трупала вещи в имотите. В частта относно предявения от ищеца негаторен иск нямало доказателства и релевантни факти досежно неоснователно действие или бездействие на ответницата Я. С., което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Ищецът не доказал, че ответникът Я. С. осъществява неоснователно въздействие и че това въздействие създава за него пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и искът да бъде отхвърлен, като на жалбоподателите бъдат присъдени направените разноски.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съдът намира направеното оплакване за недопустимост на решението в частта му, с която ответниците са осъдени да преместят оградата по границата на двата имота, за неоснователно. Вярно е, че в исковата молба се иска да бъде преместена границата по регулационната линия между двата имота. Въпреки непрецизното изразяване в исковата молба, съдът се е произнесъл, преценявайки точния смисъл на направеното искане.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС.

За да отхвърли частично предявения иск, първоинстанционния съд е приел следното:

5

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание и давностно владение №179 рег.№5671 дело №558/20.12.2024 г. по описа на нотариус Ст.Л. с рег.№706 на НК, ищецът М. Д. Н. е признат за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор ** по КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., с площ от 140.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **, **, **, **.При съставянето на нотариалния акт, е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2002 г., сключен между Н.Ц.Б. и М. Д. Н., представен и по делото. С него Н.Ц.Б. продава на М. Д. Н. следния недвижим имот: 200 кв.м. от мястото на бента, при граници: Д. И.а Ц. (канала на водостока от гората), река, наследници на П.

Ц. Б. и път, за сумата от 250,00 лв.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание и давностно владение №178 рег.№5654 дело №551/20.12.2024 г. по описа на нотариус Ст. Л. с рег.№706 на НК, ответниците Д. Т. С. и съпругата му Я. П. С. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание давностно владение върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ** по КК и КР на гр. П., с адрес: гр. П., с площ от 315.00 кв.м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **, **, **, **.Съобразно представен по делото предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 2000 г., Р. С. Б.а, Й. П.ва К. и Р. П.ва В. са продали на ответника Д. Т. С. следния недвижим имот: дворно място от 200 кв.м., незастроено, намиращо се в гр. П., ул. **, при граници: път, река, П. Н. и Т. Ц. Б..С друг предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.07.2001 г., Наню Ц. Б. е продал на Д. Т. С. следния недвижим имот: дворно място от около 100 кв.м., незастроено, намиращо се в гр. П., ул. „Б.", при граници: път, река, Д. Т., Д. И.а Д..