Определение № 1166 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500888 по описа за 2025 година

Обжалвано е разпореждане №3157/30.01.2025г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ - т и гр. с. постановено по ч. гр. д. № 3779/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И. Б. Д. за вземания по договор за потребителски кредит, цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че представения договор за заем недействителен съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, тъй като е уговорено възнаграждение за поръчителство, но не е ясно дали то е включено в годишния процент на разходите, понеже така се получава оскъпяване на кредита. Приел е също така, че размерът на договорната лихва е прекомерно висок и затова е налице обоснованата вероятност тази клауза да е неравноправна. Отделно от това заявителят не е изпълнил указанията, дадени му с разпореждане от 29.02.25г., конкретизирани в пет точки.

Този извод на районния съд е правилен.

Със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят е представил Общи условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит, договор за поръчителство и приложения към тях, като страните 1 по тези договори не са едни и същи. С разпореждането на районния съд издадено по реда на чл. 411, ал.1, т. 1, предл. второ от ГПК правилно е указано на заявителя да посочи конкретно правоотношение, във връзка с което се претендират вземанията; какво вземане е прехвърлено с договора за цесия; да посочи по какъв начин е формирана претендираната главница в размер на 741.29 лева – ако освен чистата стойност на кредита се претендират и други вземания, които да се разграничат по основание и размер; да се посочи – има ли извършени плащания от длъжника, какви и на кого са извършени и да индивидуализира претендираното право чрез посочване на конкретното му съдържание.

Тези указания всъщност не са изпълнени, тъй като с молба от 06.01.25г. заявителят посочил, че заявлението е редовно и счита, че индивидуализацията на вземанията е достатъчна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Без индивидуализиране на вземанията, по начина, указан в разпореждането от 29.02.25г. не може да се определи основанието, на което се претендират процесните суми, което е пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Освен изложеното дотук следва да се съобрази даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия /какъвто е настоящия, то на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, което е още едно основение заявлението да бъде отхвърлено изцяло.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК районният съд е постановил правилно разпореждане, а частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 11715/27.03.2025г. по 2 регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 против разпореждане №3157/30.01.2025г. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 3779/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И. Б. Д. за вземания по договор за потребителски кредит, цедирани на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3