Разпореждане № 432 от 09.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 432 гр. Разград, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330100243 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.

Постъпило е заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. С. А., ЕГН **********, адрес:

**********, за сумите: 245,05 евро главница по договор за потребителски кредит № № 100547654, сключен на 27.01.2023 г. между „Кеш кредит мобайл“ ЕООД и длъжника, обезпечен с договор за възлагане на поръчителство, сключен между длъжника и „Кредит Гаранция“ ЕООД, приложени към заявлението; 26,66 евро договорна лихва за периода от 27.11.2023 г. до 27.01.2025 г.; 18,60 евро мораторна лихва за периода от 28.11.2023 г. до 28.01.2026 г., като се претендира и законна лихва от подаване на заявлението в съда 28.01.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да се легитимира като кредитор, заявителят се позовава на подписано на 10.06.2025 г.

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Кеш кредит мобайл“ ЕООД, по силата на който вземането на кредитора срещу длъжника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 100547654/27.01.2023г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на дружеството-заявител. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента, е изпратило уведомително писмо до длъжника известие за доставяне.

С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани констатираните нередовности, като уточни и индивидуализира основанието на претендираното вземане за "главница", извършените погасявания от страна на кредитополучателя и на гаранта, индивидуализирани по дата, основание, размер, вносител и за погасяване на какво вземане са осчетоводени, респ. в изпълнение на кой договор, връзката на лицето С.А.М. с посочения за длъжник А. С. А.. Разпореждането е връчено на заявителя на 04.02.2026г.

В указания срок е постъпила молба с вх. № 1548/06.02.2026 г., в която заявителят сочи, че длъжник е А. С. А., а лицето С.А.М., посочено в заявлението, е допусната техническа грешка и няма отношение към процесното вземане. Сочи, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задължението в общ размер на 521,89 евро с равностойност 1020,72 лв.

С оглед заявлението и приложенията към него, за да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2023г. длъжникът А. С. А. е сключил Договор за потребителски кредит № 100547654 с „Кеш кредит мобайл“ ЕООД, по силата на който получил сумата от 1500 лева, срещу задължението да върне 24 броя вноски по 88,57 лева, включващи главница и лихва, в срок до 27.01.2025 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Общата дължима сума по кредита е 2125,68 лв. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36%, както и годишен процент на разходите в размер на 42,42 %.

В чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит било уговорено задължение на 1 кредитополучателя да предостави обезпечение в срок до 5 дни от одобряване на искането за сключване на договора - две физически лица, които да отговарят на изискванията, посочени в договора, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка, съгласно списък с одобрени от него банки, достъпен на интернет страницата му.

В изпълнение на задълженията си по договора за кредит, на 27.01.2023г. длъжникът А. А. сключил Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД. От приложения погасителен план на възнаграждението за обезпечение се установява, че кредитополучателят се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер 3442,32 лв., разсрочено на 24 вноски по 143,43 лв., платими на падежа на месечните вноски по кредита.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г. „Кеш кредит мобайл“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за което длъжникът бил уведомен според твърденията в заявлението.

Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Законодателната цел на заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Проверката на съда в заповедното производство цели да установи дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респективно - дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и с оглед евентуално исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само въз основа на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

При тази преценка съдът следва да вземе предвид, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, както и това, че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС на Република България. Съдът следва да съобрази и санкцията, предвидена за нарушение на тази императивна норма, а именно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, съгласно която клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай, за предоставения кредит в размер на 1500 лв., се дължи заплащане на сума в общ размер 5568 лв., включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за обезпечение, със срок за изпълнение на договора от 24 месеца, от които данни е видно, че ГПР фактически надхвърля допустимия към датата на сключване на договора петкратен размер на законната лихва на годишна база.

Нарушаването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК по процесния договор, на основание ал. 5 води до недействителност на всички клаузи, предвиждащи разходи по договора. На практика, вноските по договора за възлагане на поръчителство съставляват част от задължението по договора за потребителски кредит, те са елементи от договорното съдържание като възнаграждение за предоставяне на кредита. Поради това посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПК и следователно - да участват по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК при формиране на ГПР.

Видно от текста на договора за кредит, представен към заявлението, това не е направено, а ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата. Съдебната практика е последователна, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него възнагражденията за услуги като процесните за поръчителство, целият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При това положение и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, т. е. само 2 главницата.

Доколкото заявителят признава, че длъжникът е извършвал плащания по договора за кредит в размер на 521,89 евро, следва да се присъди неплатената главница в размер на 245,05 евро.

В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне, предвид разпоредбите на чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съгласно които заповед не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, а именно 9,17 евро – държавна такса и 21,58 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, срещу А. С. А., ЕГН **********, адрес: **********, за сумите: 245,05 евро /двеста четиридесет и пет евро и пет евроцента/ главница по договор за потребителски кредит № 100547654, сключен на 27.01.2023 г. с кредитора „Кеш кредит мобайл“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 9,17 евро /девет евро и седемнадесет евроцента/ разноски за държавна такса и 21,58 евро /двадесет и едно евро и петдесет и осем евроцента/ юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, срещу А. С. А., ЕГН **********, адрес: **********, за заплащане в полза на заявителя на сумите: 26,66 евро договорна лихва за периода от 27.11.2023 г. до 27.01.2025 г.; 18,60 евро мораторна лихва за периода от 28.11.2023 г. до 28.01.2026 г., както и за съдебните разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение в 1 -месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе следващата се държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3