Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 337 от 02.10.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 491/2023
Вид
Определение № 337
Подписан
02.10.2023
В сила
28.09.2023
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 28.09.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600491 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалия Р. Х. В. срещу определение на Районен съд – гр.С. от 28.07.2023 г., постановено по ЧНД № 153/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено на основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК, постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 25.03.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 471/2021 г. по описа на РУ - гр.С., пр. пр. № 858/2021 г. на РП С..

В жалбата се излагат доводи за несъгласие с тезата на районния съд за липсата на осъществено престъпно деяние по чл.323 ал.1 от НК, предвид отсъствието на установен правен спор относно процесния имот. В тази насока се твърди в жалбата, че събраните по разследването доказателства, несъмнено установяват, че общината е претендирала за собствеността върху имота, за което са показателни и действията на нейните служители по преустановяване на достъпа на пострадалия до него. Сочи се, че приложените по делото писмени доказателства, касаещи имуществените права на пострадалия по отношение на процесния имот, неправилно са били игнорирани от прокурора и от първостепенния съд. Моли да бъде отменено 1 определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено прекратителното постановление на Районна прокуратура – гр.С. и делото върнато на последната с указания по прилагането на закона.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Досъдебно производство № 471/2021 г. по описа на РУ – гр.С. е било образувано при условията на чл.212 ал.1 от НПК - с постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 03.12.2021 г.

Наказателното производство по посоченото ДП е било образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 15.09.2021 г. в с. М. Ц., Община С., служители от Община С. самоволно, не по установения от закона ред, осъществили едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, като разбили бравата на магазин, владян от Р. Х. В., претендиращ за собственик на магазина, придобит чрез споразумение за замяна от 10.07.1998 г. - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.С. от 25.03.2022 г. по пр.пр. № 858/2021 г. по описа на РП С., на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 471/2021 г. по описа на РУ гр.С., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.323 ал.1 от НК. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че в случая липсва елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, доколкото по разследването не са събрани доказателства за съществуването на правен спор относно процесния имот между свидетеля и Община С..

С атакуваното определение от 28.07.2023 г. на Районен съд – гр.С., постановено по ЧНД № 153 по описа на съда за 20 22 г., е потвърдено на основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК, горното прекратително постановление.

Решаващият съд е приел, че свидетелите Г., В., С., П. и С., осъществили подмяната на катинарите на входа на процесния имот, не са имали правен спор със свидетеля Р. В. по повод на този имот, поради което действията им, 2 не могат да изпълнят обективния критерий за съставомерност на деянието по чл.323 ал.1 от НК.

При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция намира, че първия съд неправилно и необосновано е споделил крайният решаващ извод на прокурора при РП С., относно наличието на законово основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено, като се е солидаризирал изцяло с изложените от прокурора в полза на този извод правни аргументи. Както първостепенният съд, така и постановилия прекратителното постановление прокурор, са изградили правните си изводи в противоречие с установените от събраните доказателствени материали по делото фактически констатации, както и в несъответствие с материалния закон. В мотивната част на постановеното от прокурора при РП С. прекратително постановление същия е приел, че липсата на доказателства за съществуването на спор за материално право относно процесния имот, възникнал между свидетеля Р. В. и Община С., правят извършеното несъставомерно от обективна страна. Противно и в пълно противоречие на доказателствата, по-нататък в постановлението си, прокурорът е приел и, че „свидетелят В. притежава документи, касаещи друга сграда и земя”, а не процесния хранителен магазин. С така приетото от прокурора, първият съд напълно се е съгласил и дори дословно е възпроизвел неговите изводи в определението си, като е допълнил съображенията му, налагащи прекратяване на наказателното производство и с аргумента, че свидетелите Г., В., С., С. и П., които на инкриминираната дата премахнали катинарите и влезли в процесния магазин, не са били субекти на спорното правоотношение с пострадалия В..

Въззивната инстанция, обаче не намери изводими от съществуващата доказателствена основа, основания да сподели доводите, изложени в проверявания съдебен акт, че извършените на процесната дата, действия на общинските служители по фактическа промяна на установеното от страна на свидетеля В. фактическо положение, не покриват законовите признаци на самоуправството. Извод в посочения смисъл е в противоречие с установените от събраните доказателствени материали по делото фактически констатации, както и в несъответствие с материалния закон.

Известно е, че за да е налице от обективна страна съставът на чл.323 3 ал.1 НК, е необходимо да съществува едно действително или предполагаемо право, което извършителят осъществява самоволно, не по установения от закона ред, като в същото време това право е оспорвано от другиго.

Следователно основния белег на престъплението от обективна страна е съществуването на възникнал спор между две страни по повод на имуществено право. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен спор. Спорът за правото възниква тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване, т.е. оспорила е неговото наличие.

В конкретния случай, обсъжданата обективно необходима законова предпоставка – наличието на спор между св.Р. В. и Община С., относно съществуването на правото на собственост на последния по отношение на процесния имот, който да е предизвикал предприетите от страна на представителите на общината действия, изразяващи се в смяна на катинарите на вратата и заключване на имота, несъмнено е налице. Събраните в хода на разследването по делото доказателства, безспорно установяват, че по силата на споразумение за замяна на недвижим имот от 10.07.1998 г. /л.11 от ДП/, свидетелят В. получил във владение от ПК”Р.”, процесния хранителен магазин, находящ се на първи етаж от сграда в парцел 1, кв.14, пл.№ 167 по плана на с.М. Ц.. Безспорно се установи и, че през следващите двадесет години, процесния магазин се ползвал от свидетеля В., като след 2012 г. имуществени претенции по отношение на него, заявили ПК”Р.” и Община С..

Установи се също и, че на инкриминираната дата представители на Община С. – свидетелите В. Г., И. П., А. В., П. С. и Н. С. премахнали поставените катинари на входа на процесния имот и поставили нови, като по този начин преустановили достъпа на свидетеля В. до имота и до намиращите се в същия, негови вещи. Тези правнорелевантни факти са безспорно установени не само от показанията на пострадалия свидетел В., но и от тези на свидетелите В.а, И. П., У., Г., от приложените писмени доказателства - договор /л. 68-70 от ДП/, договор за наем от 01.08.2003 г. /л. 102/, протокол от 10.03.2022 г. /л.

122-123/, протокол от 15.09.2021 г. /л.21 от ДП/.

В този смисъл прокурорът, а впоследствие и първият съд, са сторили неправилна преценка, че спор за материално право по отношение на процесния имот, възникнал между свидетеля В. и Община С., в случая не е съществувал. Напротив – осъществяваните от свидетеля В. имуществени 4 права са били предмет на спор от страна на Община С., която претендирала право на собственост по отношение на процесния имот, както и извършила /чрез свой законен представител/ действия по неговото самоволно осъществяване – преустановила достъпа и ползването на имота от страна на свидетеля В..

Като е извел в атакувания съдебен акт, решаващия си извод за липса на извършено престъпно деяние, в противоречие с фактическата обстановка по делото, районният съд е постановил един незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, с който неправилно и незаконосъобразно се е солидаризирал с крайния извод на прокурора от РП С., относно необходимостта от прекратяване на наказателното производство. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено, като на основание чл. 243 ал.7 във вр. с ал.6 т.3 от НПК ще следва да бъде отменено и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на прокурора от РП С., за изпълнение на дадените указания във връзка с прилагането на закона.

Воден от горното Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение н а Районен съд – гр.С. от 28.07.2023 г., постановено по ЧНД № 153/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено на основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК, постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 25.03.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 471/2021 г. по описа на РУ - гр.С . , пр. пр. № 858/2021 г. на РП С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 25.03.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 471/2021 г. по описа на РУ - гр.С . , пр. пр. № 858/2021 г. на РП С. И ВРЪЩА делото на прокурора при Районна прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

5

Препис от настоящото определение да се изпрати на пострадалия Р. Х.

В..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6