Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2109 от 16.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6889/2023
Вид
Решение № 2109
Подписан
16.10.2024
В сила
11.10.2025
Състав
Тонка Ванева Мархолева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 262, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 323 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2109 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120106889 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от "ДИАГНОСТИЧНОКОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД" ЕООД, с ЕИК *** и седалище в ***, представлявано от д-р С. П. против "Таня комерс 83" ЕООД, с ЕИК *** със седалище в ***, представлявано от Т.Я. иск за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми:

1. 13 200 лева с вкл. ДДС, представляваща платена цена по развален договор за СМР от 01.03.2022г.;

2. 2 475,26 лева, представляваща законната лихва за забава, начислена върху главницата от 13 200 лв. за периода от датата на извършване на плащането на 21.03.2022г. до подаване на исковата молба;

3. 3 960 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор в размер на 30% от стойността на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски в настоящото и в обезпечителното производство по ч.гр.д. №*** от *** г. на БРС.

Твърди се в исковата молба и в уточнението от 13.02.2024 г. , че между страните въз основа отправена от ответника оферта от 14.01.2021 г. бил 1 сключен устен договор за възлагане на извършване на СМР от 01.03.2022 г., по силата на който ответникът се задължил да изработи, достави и монтира на място в новоизграденото крило на лечебното заведение в град *** вентилационна система, да извърши топло изолиране на тръби и въздуховоди на покрив, както и да извърши диагностика и изолиране на тръби на соларна система. Цялата дължима по договора сума в размер на 13 200 лева с ДДС била заплатена авансово по издадената от ответника фактура 73/01.03.2022 г., която била включена в дневниците за покупко-продажба на двете дружества и осчетоводена, което ищецът счита за признание за възникването и размера на задълженията. Твърди се още, че ответникът е в пълно неизпълнение по договора. Последният бил канен многократно да изпълни задълженията си, но безрезултатно, като впоследствие на 15.11.2023 г. бил подписан протокол при нотариус Г. Ч., когато представител на ответното дружество не се явил.

Твърди, че договорът бил развален преди подписване на протокола, като още на 31.03.2023 г. видно от приложената по мобилно приложение вайбър кореспонденция било направено изявление от ищеца, че спорът ще се реши само по съдебен ред, тъй като всички срокове били изтекли. Евентуално ищецът претендира за дата на разваляне на договора да се счета 15.11.2023 г. или датата на подаване на исковата молба. Предвид изложеното предявява иск за възстановяване на платеното по договора на отпаднало основание, поради развалянето му, ведно с лихва за забава от датата на плащането 21.03.2022г. до предявяване на иска, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Твърди се още, че вследствие на виновното неизпълнение на ответника ищецът е претърпял вреди. Ответникът е следвало да изпълни вентилационна система на лечебно заведение, което неизпълнение създало изключителни затруднения на ищеца и в частност в работата на лекарите, които работят в лечебното заведение. На ищеца се е наложило да търси друг изпълнител, като при новото договаряне пазарните цени на тези услуги и на материалите били повишени драстично. Поради това претендира и обезщетение за неизпълнен договор в размер на 3960 лева, представляващи 30 % от стойността на договора. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодните разноски, включително сторените такива за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. ***/***г. Ангажира доказателства.

Ответникът депозира в срок ОИМ, с който оспорва иска като 2 неоснователен. На първо място признава получаването на сумата от 13 200 лева. Оспорва твърденията за наличие на неизпълнение по договора и счита същите за неясни относно степента на неизпълнение – частично или пълно, в качествено или времево отношение и за кои от уговорените три вида дейности.

Посочва, че липсват твърдения за прекратяване действието на договора, независимо от правния способ, поради което искането за връщане на даденото – 13 200 лева, е неоснователно. Оспорва размера на претендираната лихва за забава, като посочва, че законната лихва за претендирания периода възлиза на 2 191,56 лева. Оспорва и претенцията за обезщетение за вреди, като счита, че вредите не са конкретизирани, нито на каква база е определен размерът от 30% от платената сума. Сочи, че обезщетението за забавено изпълнение на парични задължения е в размер на законната лихва, а в случай на понесени поголеми вреди, следва да докаже и претендира само тази част от тях, която надвишава размера на законната лихва, или да претендира пълния размер на вредите без законната лихва. Предявяването на двете претенции счита за злоупотреба с право. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - за заплащане на определена сума, изискуемостта на която е обусловена от отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване, заедно с обезщетени за вреди.

Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото

Тяхната основателност е обусловена от установяване от страна на ищеца на сключен договор за изработка с твърдяното съдържание, плащането на съответната цена на ответника (за което не се спори), а последният основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея, които представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото. Ищецът е следвало при условия на пълно и главно доказване да установи претърпените от него вреди, вследствие твърдяното разваляне на договора, в претендирания им размер.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че между страните е сключен договор за възлагане извършване на СМР от 01.03.2022 г., по силата 3 на който „Таня комерс 83“ ЕООД се задължил да изработи, достави и монтира на място в новоизграденото крило на лечебното заведение в град *** вентилационна система, да извърши топло изолиране на тръби и въздуховоди на покрив, както и да извърши диагностика и изолиране на тръби на соларна система, за което получил възнаграждение от 13 200 лв. Няма спор за предмета и цената по договора, както и че е платена авансово сумата от данъчна фактура №2000000073 от 01.03.2022 г., което се установява и от приложеното дневно извлечение от 18.03.2022 до 21.03.2022 г. от банкова сметка на ищеца в „***“ АД (л. 8) в размер на 13 200 лв.

Представена е оферта от ответното дружество, видно от която последното е предложило на МБАЛ „Бургасмед“ да изпълни доставка и монтаж на вентилационна система, включващо – изработка на въздуховоди от поцинкована ламарина; изолация на въздуховоди, изработване на отвори във външна фасада, демонтаж и монтаж на окачени тавани, свързване на вентилационна система, повдигаща техника под наем и труд за сумата от 12 хил. лв. с ДДС.

Във връзка с осъществяваната комуникация между ищцовото дружество и управителя на ответника е представена онлайн-кореспонденция, осъществявана по мобилно приложение „Вайбър“ (л. 33). Видно от текстовия израз на съобщенията между участващите в кореспонденцията, абонат с тел. нр. +*** на 31.03.2023 г. (близо година след заплатения аванс) поднася извиненията си, че вече нямало качествени хора за работа; на 01.07.2023 г. обещава, че ще се започне работа на 17-18.07. и на 22.07.2023 г. обещава, че тези дни всички ще започне да работи.

Представени са две електронни съобщения по ел. поща (л. 34), изходящи от *** до имейла, посочен в офертата на изпълнителя по изработката *** , от които е видно, че подателят е заявил, че системата все още не била завършена и функционална, поради което е призовал изпълнителя ако няма възможност да изпълни, да възстанови платената сума.

Кореспонденцията е оспорена като извадена от контекста, а съобщенията по елетронна поща – като такива, за които липсват данни да са били получени. В тази връзка следва да се има предвид, че Регламент (ЕО) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО55 определя електронния документ като „всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис” (чл. 3, т. 35). За да бъде идентифициран един електронен документ от множество други, той трябва да бъде индивидуализиран, т.е. да притежава определени атрибути, чрез които в бъдеще да се осъществява неговата идентификация. Това могат да бъдат: 1. Име на файла, което се дава от създателя на информацията или автоматично; 2. Формат на файла, определен от програмата, с която се създава или съхранява; 3. Размер на файла, представляващ обема памет, която заема файлът; 4. Дата и време на създаване или изменение на файла; 5. Автор на информацията, съдържаща се във файла 4

(в случая дори липсва идентификация на подателя на съобщенията и имейлите). Освен персонализиращите реквизити електронният документ може да съдържа защитни или удостоверяващи реквизити. Като реквизити на електронния документ, които едновременно се явяват персонифициращи, защитни и удостоверителни, се открояват електронният подпис, електронният печат, електронният времеви печат и т.н. Независимо, че на информацията във форма на съобщение с данни се придава надлежна доказателствена сила, то при нейното представяне следва да се отчита надеждността на способа, с помощта на който е подготвено, събрано или предадено съобщението с данни, надеждността на способа, с който се гарантира целостта на информацията, и способа, с помощта на който може да се идентифицира неговият съставител и друг съответстващ фактор. Регламент ЕС/910/2014 включва потвърждаването на целостта на данните в електронна форма в понятието „удостоверяване на автентичност” и в чл. 3, т. 5 определя последното като: „електронен процес, който позволява електронна идентификация на физическо или юридическо лице или потвърждаване на произхода и целостта на данни в електронна форма”. Следователно въпросът за автентификацията на електронния документ в смисъла, разгледан по-горе, има своето легално основание.

Предвид гореизложеното представената комуникация не може да бъде кредитирана, при все липсата на посочени телефонни номера или електронни адреси, безспорно принадлежащи на адресатите, участващи в нея. Не се установява логична последователност на водената комуникация, което компрометира съдържанието й и създава предпоставки, обуславящи възникване на съмнение в избирателност и целеви подбор на представените извадки от разговор, независимо и без значение между кои страни е бил осъществен. Поради това и предвид неубедителната автентичност на гореспоменатата извадка от мобилното приложение и ел. адрес, последната не следва да бъде ценена съвместно с останалия доказателствен материал по делото.

От констативния протокол от 15.11.2023 г. (л. 36-37 вкл.) се установява единствено, че на посочената дата законния представител на ищцовото дружество д-р Апостолов се е явил в кантората на Нотариус Чинева и е подписал едностранно посочения документ, инкорпориращ дължимата според последния форма и размер на отговорност на ответната страна, за която няма индиции да е присъствала.

Няма спор по делото, че вентилационната инсталация на новото крило на МБАЛ „Бургасмед“ е била довършена от друг търговец, а именно „***“ ООД, който представил на ищеца Предложение от 09.11.2023 г. да извърши реконструкция на вентилационни инсталации срещу сумата от 41 974, 92 лв. с ДДС (л. 86). Представен е и приемо-предавателен протокол, подписан единствено от представител на изпълнителя – инж. Николов като представител на „***“ ООД, съгл. който работата по описаните в него позиции е била приета.