Решение № 4731 от 05.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4731 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100503797 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1322/30.01.2023 г., постановено по гр. д. № 10739/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Областна администрация на Област София, ЕИК 831912591, обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че Областна администрация на Област София дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми във връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****, абoнатен № 147675, а именно: сумата в размер на 1 018,06 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер на 5,95 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2019 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2021 г., до окончателното плащане на сумата. С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Областна администрация на Област София обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Областна администрация на Област София дължи на Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 268,63 лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2019 г. – 30.11.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, и сумата в размер на 1,50 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. – 30.11.2021 г.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Областна администрация на Област София е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 495,25 лева – разноски в исковото производство пред СРС, както и сумата в размер на 60,04 лева – разноски в заповедното производство.

1

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати в полза на ответника Областна администрация на Област София сумата в размер на 20,87 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Областна администрация на Област София, чрез областния управител на област София М.М.. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон, решаващият съд не е обсъдил всички доводи, искания и възражения на страните, в резултат на което е постановил един неправилен съдебен акт. Конкретно се твърди, че в писмения отговор на исковата молба ответникът е навел възражение, че не е получил фактури във връзка с претендираните суми за доставена топлинна енергия съобразно предвиденото в чл. 39, ал. 2 от Общите условия на ищеца, по отношение на което не съдът не е изложил мотиви в обжалваното решение. Отделно се твърди, че такива фактури изобщо не са били приложени по делото, респ. експертното заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ е работило по непредставени по делото частни свидетелстващи документи. Като необсъдено по делото се изтъква и обстоятелството, че процесният имот е бил необитаем през исковия период, в каквато насока са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел. Аналогично се поддържа, че СРС не е обсъдил и възражението на ответната страна относно извършването на услугата за дялово разпределение. Считат се за необосновани крайните изводи на съда относно доказването на исковите претенции за доставена топлинна енергия при условията на пълно и главно доказване. Оспорва се съществуването на причинно – следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, чрез юрисконсулт М.К.. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Областна администрация на Област София обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от Софийски районен съд фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни 2 материалноправни норми при неговото постановяване.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което те са извън предмета на въззивния съдебен контрол.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на ТЕ и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот. Поддържа, че стопанисвайки процесния недвижим имот по реда на чл. 18, ал. 1 ЗДС, ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

При това положение и с оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба /идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд в обжалваното решение.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал ТЕ в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на цената за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите.

Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) " потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, " небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е установено, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

3

По делото не се спори, че процесният имот е частна държавна собственост, като правата на управление върху него са били предоставени на областния управител на област София, на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т. е. за процесния период ползвател на имота, находящ се в гр. София, ж. к. „****, вх. „****, ап. 67, аб. № 147675, е именно ответникът Областна администрация на област София – обстоятелство, което е изрично признато от ответника с молба от 14.08.2014 г. /л. 20 СРС/. Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице.