Решение № 274 от 14.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. С.З., 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000227 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 247/29.03.2023 г., поС.овено по гр. д. № 5190/2022 г. по описа на Районен съд-С.З. З.Д.Ж.З. С., със седалище и адрес на управление: гр.С.***, ЕИК ***, представлявано от *** е осъдено да заплати на С. Р. А., румънски гражданин, роден на ***, с адрес – ***, съдебен адрес: гр.С.З.**., АК С.З., на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 799,72 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 09.09.2021г. от Г.И.Г. при управление на МПС - лек автомобил марка “Рено“, модел “Меган Сценик“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З.Д.Ж.З. С., Застрахователна полица № BG30120002595800, валидна от 26.09.2020г. до 25.09.2021г., ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение. искане

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от З.Д.Ж.З., с същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, 1 необосновано и неправилно. Развиват се съображения, че не са събрани никакви обективни доказателства, че ищецът е получил каквато и да е травма – физическа или психическа, при настъпилото на 09.09.2021г. ПТП между Рено Меган и управляваното от ищеца Ауди А6. Единствените доказателства за психична травма е психологично изследване, за което ищецът е платил на психолог в Румъния, което доказателство се счита, че неправилно е прието от съда и е С.ало основа за изготвената съдебно - психологична експертиза.

На следващо място се правят оплаквания, че съдът не е направил разграничение между претърпените от ищеца психологични травми по повод участието в ПТП и тези, получени заради получената от съжителката му, А.М.. Същата твърди да е получила травма при процесното ПТП. Твърди се, че уС.овеното ПТСР е по-вероятно да се дължи на травмите, получени от А.М., а не лично от ищеца - С. Р. А., като обезщетяването на подобни неимуществени вреди са неотносими към предмета на конкретното дело, като същите следват от чужди неимуществени вреди, които подлежат на самостоятелно обезщетяване.

Съдът неправилно приел, че поС.овеното решение №67/18.02.2022г. за акт по чл. 300 ГПК, тъй като същото има за предмет настъпилото ПТП и понесените от А.М. травми (причинено по непредпазливост счупване на долния край на лявата лъчева кост). Посочва се, че нито в протокол за ПТП Р2059/10.09.2021, нито в горецитираното решение, С. А. е посочен като пострадало лице и не са описани понесени от него каквито и да е травми.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 300 ГПК визира отношението между деянието, пострадалото лице и конкретната вина относно пострадалото лице.

Разпоредбата не следва да се тълкува разширително по отношение на всички участници в това ПТП и същите да получават „закрилата“ на чл. 300 ГПК за претърпените от тях неимуществени вреди, несъставомерни и невключени в акта по чл. 300 ГПК.

Моли да се отхвърлят изцяло исковете на ищеца за имуществени вреди, тъй като същите представляват разноски за изготвяне на доказателства, които са неотносими към настоящото производство. Посочва се, че приложените експертизи, превод от румънски, са изготвени изцяло по поръчка на ищеца, заплатени от него и при изготвянето им е нарушено правото на защита на ответника. Експертизите не представляват годно доказателство в гражданския 2 процес, доколкото са по съществото си експертно мнение, несъбрано по реда на ГПК и тълкуващо необективни факти.

В условията на евентуалност, моли да се намалят размерите на присъдените обезщетения.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който се взема С.овище по наведените в жалбата оплаквания. Моли, да се отхвърли жалбата, като неоснователна, необоснована и недоказана и да се потвърди обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инС.ция.

Съдът като взе предвид данните по делото, както и С.овищата и доводите на страните намира за уС.овено следното:

Въззивната жалба, е подадена в срок и е процесуално допустима.

От представения и приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от длъжностно лице в сектор ПП при ОД на МВР-гр. С.З., се уС.овява, че на 09.09.2021 г. около 17:50 часа, на път 1-5, при км.230, в землището на общ. С.З., настъпило ПТП между л.а. „Рено Меган Сценик“, с peг.№ ***, управляван от водача Г.И.Г. и л.а. „Ауди А5“, с peг.№ ** (румънска регистрация), собственост и управляван от С. Р. А. – румънски гражданин. При ПТП е пострадала А.М. – пътник в л.а.„Ауди А5“. С оглед изясняване на причините за настъпване на ПТП е образувано ДП №244/2021г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., разследването по което към момента е приключило. Протоколът за ПТП не е оспорен, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочените в него място и дата на издаване, че издателят е действал в посоченото длъжностно качество и разположението на участвалите в произшествието превозни средства след настъпването му, тъй като този факт е обект на пряка констатация от страна на актосъставителя при посещение на мястото на инцидента.

С Решение №67/18.02.2022г. по а.н.д № 168/2022г. по описа на СтРС виновният водач Г.И.Г. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание. Решението е влязло в законна сила на 08.03.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици 3 на деянието относно това дали е противоправност и виновността на дееца. извършено деянието, неговата

С определение № 181/19.01.2023 г., поС.овено по гр.д. № 5190/2022 г. на Районен съд-С.З., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Рено Меган Сценик“, с peг.№ ***, управляван от виновния водач Г.И.Г. - застрахователна полица № BG30120002595800, валидна от 26.09.2020г. до 25.09.2021г.

По делото е представен и приет като доказателство Доклад за психологическа оценка № 52/19.04.2022г., изготвен в Индивидуален кабинет по психология С.чу Кътълин-Фравиус „ЕДИП“, видно от който в резултат на ПТП С. Р. А. проявил симптоми на Посттравматично стресово разстройство.

Съгласно заключението на психолога, у ищеца са идентифицирани психологически симптоми, които са свързани с травматични събития: съответно посттравматично стресово разстройство, средно ниво на емоционален дистрес, придружен с прояви на самообвинение, свръхбдителност в поведението, специфично за управлението на МПС.

Препоръката на психолога е на ищеца да бъде осигурена среда, която да му предостави чувството на физическа и емоционална сигурност. За изготвянето на психологичното С.овище и за превод на документите от румънски на български език, той заплатил сумата от общо 2000 румънски леи, равняващи се на 799.72 лева. В тази обща сума били включени следните плащания: 1000 румънски леи по фактура 0-SCF 0005 от 15.11.2021г. за извършено психологично изследване, издадена от

„Индивидуален кабинет по психология ЕДИП“ (лист 36-37 от първоинС.ционното производство), 1 000 румънски леи (лист 50-51 от първоинС.ционното производство) по фактура серия GOLD номер 303857 от 11.05.2022г., издадена от „Г.“ ООД (**) за преводачески услуги.

В първоинС.ционното производство е изготвена съдебна психологическа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото. Експертът е основал оценката си на анамнезните данни, оценъчното интервю, психологичното изследване и данните от 4 съдебното дело. Видно от изготвеното заключение за кратко време след ПТП А. бил в състояние на емоционален шок, който представлява форма на психологическа травма. Чувството на отговорност към оС.алите пътници в лекия автомобил (жена му и двете деца) са благоприятствали неговата бърза мобилизация и предприемането на адекватни за ситуацията мерки.

Пребиваването в чужда страна и необходимостта да се справи с редица технически проблеми също допринесли за свръхмобилизацията на освидетелствания. В конкретния случай освидетелстваният А. е бил изложен на силно стресогенно събитие, при което са налице условия за възникване на ПТСР, а именно: сблъсък със събитие, свързано с опасност за здравето и живота, не само на него, но и на семейството му. Вместо постепенно да отзвучи, споменът за психотравмата се възвръща в съзнанието на освидетелствания и се преживява отново и отново.

В експертизата се посочва, че ПТСР е закъснял или протрахиран болестен отговор на стресогенно събитие или ситуация на интензивна и реална заплаха за здравето и живота. При освидетелствания определящите симптоми са били на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво: разстройство на съня - повърхностен, неспокоен, кошмари; разстройство на храненето; Повтарящо се или натрапено припомняне на преживяното събитие; специфична промяна в поведението, свързана предимно с управление на МПС.

В заключение се посочва, че към момента на освидетелстването 11.02.23г. описаните симптоми са преодолени в значителна степен. Все още като остатъчна симптоматика е специфичната промяна в поведението при управление на МПС, особено на по-дълги разстояния.

В съдебно заседание експертът е разяснил, че когато първо има остра стресова реакция, обикновено по-трудно се стига до посттравматично стресово разстройство, но при ищеца фазата на остра стресова реакция е била прескочена, което е благоприятствало последващото развитие на посттравматичното стресово разстройство. Препоръчва психотерапевтична програма за намаляване на последствията от психологически симптоми, свързани с травматични събития.

В първоинС.ционното производство в качеството на свидетел е разпитана А.М. /съпруга на ищеца/. От същата се уС.овява, че в резултат на 5 произшествието ищецът получил физически травми на главата и коляното, но най-голяма била психологическата травма. Около шест месеца след инцидента С. А. не можел да се храни, не спял, имал страх изобщо да кара колата, като и до настоящия момент, когато кара кола е концентриран на пътя и това го уморява много. При ПТП в колата освен тях били и двете им деца, които също се травмирали от произшествието. Цялото семейство посещавало психолог, за да преодолее травмата от събитието. Специално за ищеца психологът препоръчал продължително лечение, но поради липсата на средства, тъй като за нейното лечение и лекарства били нужни много средства, той не е могъл да продължи да посещава психолог. След катастрофата животът на цялото семейство рязко се променил.

Доколкото свидетелските показания на съпругата на ищеца са последователни и съответстват на събраните по делото доказателства се налага извод за тяхната достоверност.

Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички елементи от състава на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и връзка помежду им, което се уС.овява от заключението на изслушаните по делото експертизи, ангажираните свидетелски показания и е безспорно между страните пред въззивната инС.ция.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят ПоС.овление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-напр. решение № 130/8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 669/2012 г., II Т. О.., решение № 151/12.11.2013 г. на ВК С по т. д.

№ 486/2012 г, ІІ Т. О., ТК, решение № 88/9.07.2 012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011 г, ІІ Т. О., ТК, решение № 199/30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2432/2015 г., ІІ Т. О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на 6 здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.