Определение № 3579 от 30.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3579 гр. Варна, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501541 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.619, ал.3 вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ”Глоуб Асет“ ЕООД, с ЕИК 206402399, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.Св.св.Кирил и Методий“ №25, ет.1, представлявано от Тони Томов Грошевски, действащо чрез от адв.Д.Д., против Разпореждане №25764 от 23.06.2025г. постановено по ч.гр.д.№20253110103446 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя-молител за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК вр. с Регламент (ЕО) №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания по отношение на длъжника “Ергос-хотелско-туристическостроително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД-гръцко ЮЛ, със седалище и адрес на управление в гр.Солун, ул.“Никифору Урану“ №15, п.к.54627, община Солун, Р Гърция.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваният съдебен акт, като се поддържа, че първоинстанционният съд не е изпълнил дадените му от въззивният съд задължителните указания. Поддържа се още, че при постановяване на атакуваният акт не са съобразени и са нарушени разпоредбите на чл.6, §1 и чл.3, §1, б.“б“ от Регламент ЕО №805/2004 и изискването по чл.619 от ГПК европейското изпълнително основание да обхваща всички длъжници, за които е издадено. Сочи се, че “Ергос Еллас“ АД има качеството на съдлъжник, защото е подписало Договор за банков кредит №030-147/2009г. и споразуменията към него, както и Допълнителни споразумения от 31.03.2015г. и от 25.04.2016г., в които е описана издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№15669/2014г. на РС Варна. Сочи се още, че със 1

Споразумението от 31.03.2015г. “Ергос Еллас“ АД не само се е задължило като съдлъжник, но и се е съгласило изпълнителния титул да бъде използван за принудително изпълнение, съобразно местното законодателство, като дружеството се е отказвало от всички права и възражения, които би имало срещу принудителното изпълнение. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото с указания до първоинстанционния съд за издаване на исканото удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорни вземания и по отношение длъжника “Ергос Еллас“ АД, със седалище в гр.Солун.

Съдът, след като прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран от ”Глоуб Асет“ ЕООД с искане по чл.619, ал.1 от ГПК за издаване на удостоверение по Регламент (ЕО) №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за безспорни вземания по отношение на длъжника “Ергос Еллас“ АД-гръцко ЮЛ, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №8313 от 19.12.2014г. и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№15669/2014г. на РС Варна, срещу солидарните длъжници “Ергос“ АД, Свилен Димитров Чернокожев, Цветана Георгиева Чернокожева, “Камчия-2009“ ЕООД, “Ергостур“ ЕООД и “Булцем“ ЕАД, с които длъжниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на “Първа инвестиционна банка“ АД дължими суми за главница, възнаградителна и наказателна лихви по Договор за предоставяне на овърдрафтен кредит №***-***/09.10.2009г., изменен и допълнен с Анекси №№1-8, както и Договор за поръчителство от 29.01.2014г.

Искането на молителя-жалбоподател за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание се базира на посочената заповед за изпълнение и се обосновава с извършено цедиране на вземанията в полза на молителя. Наред с това искането е насочено срещу длъжник “Ергос-хотелско-туристическо-строително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД-гръцко ЮЛ, с оглед подписаните от последното споразумения, с които то се е задължило като съдлъжник.

Производството за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по своят характер представлява завършваща фаза на приключващият акт на развило се безспорно съдебно производство, в което е призната европейска изпълняемост. В преамбюла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания изрично са разяснени случаите, в които следва да се издаде ЕИО. Понятието “безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор, при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква 2 изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или с публичен документ.

В разглежданият казус изпълняемостта на вземането произтича от издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като посочените в нея длъжници не са възразили срещу дължимостта на вземането в нормативно определеният им срок.

Разпоредбата на чл.3, т.1 от Регламент (ЕО) №805/2004г. визира приложимостта на регламента по отношение на решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания, а съгласно чл.4 от регламента за целите на този нормативен акт “решение“ е всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда.

Ето защо се налага извод, че с оглед терминологичните различия на националните законодателства, наименованието на акта не е от определящо значение, за да бъде той удостоверен като европейско изпълнително основание за безспорни вземания. Процесната заповед за изпълнение отговаря на посочените по-горе критерии, съответно попада в хипотезата на широкото понятие за съдебно решение, паричното вземане, по което не е оспорено от длъжниците. Процесното дружеството “Ергос Еллас“ АД, обаче не фигурира в горецитираната заповед за изпълнение, а частните документи /споразумения/, на който се основава качеството му на съдлъжник /солидарен длъжник/ не попадат сред тези предвидени в чл.3 и чл.4 от регламента. В този смисъл липсва правно основание за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК по отношение на длъжника “Ергос Еллас“ АДгръцко ЮЛ.

В подкрепа на горният извод е и предвиденото в т.2 на чл. 20 от Регламента, според който страните по решението /в случая заповедта/ и тези по ЕИО следва да са идентични.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК, която предвижда изпълнимост на дълга по издаден изпълнителен лист и по отношение на нефигуриращо в него трето лице-ипотекарен гарант, е неприложима в разглежданият случай, доколкото същата урежда процедурите за принудително изпълнение по вече издаден изпълнителен титул и то единствено на територията на РБ, а не и в другите държави-членки.

Оплакванията на жалбоподателя, че при произнасянето си първоинстанционният съд не е изпълнил дадените му от въззивният съд задължителните указания, са неоснователни.

Указания в посоченият от жалбоподателя смисъл за издаване на исканото удостоверение по ЕИО, в действителност не са давани, а е указно извършване на коректно произнасяне в съответствие със заявеното от молителя искане.

Доводите на молителя, че длъжникът не е оспорил задължението и е обективирал съгласието си да го погаси в редица документи, са ирелевантни за спора, тъй като както вече се посочи въпросните документи не попадат сред предвидените в чл.3, т.1 от регламента и наред с това са създадени след издаване на заповедта за изпълнение.

3

В заключение настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, и че като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №25764 от 23.06.2025г., постановено по ч.гр.д.

№20253110103446 по описа на Районен съд Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4