Решение № 44 от 06.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. К., 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20235100500023 по описа за 2023 година С решение № 365/01.11.2022 г., постановено по гр.д. № 729/2022 г. по описа на Районен съд-К. е отхвърлен предявеният от А. Н. Я. от с. П., общ. Р., ул. „П.” № * срещу С. Д. С. от гр. К., ул.“Л. Д.а”, № *, вх. *, ет. *, ап. *, иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с определение от 24.03.2021 г. по гр. дело № 1166/2020 г. по описа на Pайонен съд - К. мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето Н. С.ова С.а, като неоснователен.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от А. Н. Я. от с. П., общ. Р., ул. „П.” № *, чрез адв. И. М. от АК - Р., представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно и необосновано.

Излагат се доводи, че при изграждане на преценката си, първоинстанционният съд не е отчел факта, че бащата не притежава необходимите морални качества и родителски капацитет . Като доказателство се сочи решение № 171/05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 706/2021 г. по описа на Районен съд – Р., с което на С. Д. С. е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие спрямо А. Н. Я., с когото е била във фактическо съпружеско съжителство. Твърди се, че жалбодателката е по-пригодния родител, на който следва да се възложи упражняването на родителски права. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се изменят мерките за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката. Претендира се присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.

1

В съдебно заседание жалбодателката не се явява, не се представлява. От процесуалния й представител е подадено писмено становище, с което въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Претендира се за присъждане на направените в инстанциите разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор чрез процесуален представител на ответника по въззивната жалба С. Д. С., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който оспорва въззивната жалба като необосновА..

Участникът Дирекция „Социално подпомагане“ - К., редовно призован, не изпраща представител. Представен по делото, на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, е социален доклад. Представен е и социален доклад от Център за обществена подкрепа – М..

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, при засилено служебно начало, дължимо с оглед предмета на делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по отношение преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

В първоинстанционното производство е предявен иск вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение режим на упражняването на родителските права спрямо малолетно дете, личните отношения и издръжката.

С влязло в сила протоколно определение от 24.03.2021 г. по гр. д. № 1166/2020 г. по описа на Pайонен съд – К., е одобрена постигната между С. Д.

С. и А. Н. Я. спогодба, по силата на която: 1) упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. С.ова С.а са предоставени на бащата С. Д. С., като е определено детето да има местоживеенето на баща си в гр. К., ул.“Л. Д.а”, № *, Вх. *, ет. *, ап. *; 2) определен е режим на лични отношения на майката А. Н. Я. с детето Н. С.ова С.а, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспИ.е, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като връщането и вземането на детето става в дома на бащата; 3) майката А. Н. Я. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв., платима за съответния текущ месец, считано от 24.03.2021г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпването на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, чрез нейния баща и законен представител С. Д. С..

От фактическа стрА. по делото е установено, че от съвместното си 2 съжителство ищцата А. Н. Я. и ответникът С. Д. С. имат две дъщери: Н. С.ова С.а, родена на ****** г. и М. А. Я., род. на ****** г. До раздялата им през 2011 г. живели в къщата на родителите на ответника в гр. К., след което ищцата го напуснала, като взела със себе си дъщеря им М., а Н., която била на около 2 години, оставила при ответника. Ищцата се установила заедно с малкото дете в с. П., общ. Р., където създала ново семейство. Н. била отгледА. от баща си, подпомаган от неговата майка. Н. понастоящем – на ****** г. е навършила 14 години и е непълнолетна. Ученичка е в седми клас на СУ “Владимир Д.-Майстора” в гр. К..

При изслушването на Н. С.а от първоинстанционния съд в проведеното на 11.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото, тя е заявила, че живее в апартамент в гр. К. с баща си, баба си и дядо си и чичо си. Заявява, че баща й й осигурява всичко необходимо. Ходи на училище и е в седми клас. Желае да продължи да я гледа баща й, че го обича и е привързА. към него. Не желае да живее при майка си, защото я е оставила от бебе. Знае, че има друга сестра, но не се е виждала с нея. Заявява, че се е виждала веднъж с майка си в гр. Р. през 2016 г., но тя никога не е идвала в гр. К., за да я види. Заявява, че майка й не я търси по телефона, не й изпраща подаръци за рождените дни и други празници.

Установено от представените по делото социални доклади, изготвени от ДСП-К. е, че детето Н. С.ова С.а се отглежда от баща си, с внимание и подкрепа, без риск за живота и здравето й, в семейна среда. В грижите за детето бащата е подпомаган от своите родители. Детето има изграден приятелски кръг, както в училище, така и в квартала, в който живее, в добро здравословно състояние е, без хронични или други заболявания.

Потребностите от здравеопазване, образование и ежедневни грижи на детето са задоволени. Посочено е, че детето е обградено с внимание и подкрепа, като няма риск за живота и здравето му. По отношение нарушения контакт между майката и детето, ОЗД при ДСП – К. е предоставил на детето социална услуга “Оказване на подкрепа за възстановяване на връзката между детето и майка й“. От приетия по делото доклад оценка от Център за обществена подкрепа – М. се установява, че емоционалните и поведенчески нужди на детето са задоволени адекватно от стрА. на бащата, както и членовете на разширеното семейство (неговите родители). Момичето е привързано към баща си.

Майката А. Н. Я. не поддържа контакт с дъщеря си и не задоволява нейните емоционални потребности. Предоставена й била възможност за среща между майка и дъщеря в ЦОП – М., но А. Н. Я. заявила, че няма възможност да пътува до гр.М., предвид създаденото ново семейство в с. П., общ. Р..

Бащата е подал молба по чл. 127 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н.. Образуваното гр.д. № 1166/2020 г. по описа на Районен съд – К. е приключило с постигната и одобрена съдебна спогодба на 24.03.2021 г. От таза дата, на която е приключило делото до подаване на иска по чл. 59, ал. 9 СК на 14.06.2022 г.

(п.кл. 13.06.2022 г.), е изминала една година и непълни три месеца.

По подадена на 08.02.2021 г. (т.е. в хода на производството по гр.д. № 3

1166/2020 г. по описа на Районен съд – К.) от А. Н. Я. молба за защита с правно основание чл. 8, т.1 ЗЗДН срещу С. Д. С., е било образувано гр.дело № 706/2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., по което с Решение № 171/05.04.2021 г. е бил установен акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката, като са били постановени мерки за защита от домашно насилие за срок от шест месеца и издадена заповед за защита № 4/06.04.2021 г.

Въз основа на така установените обстоятелства по делото, се налагат следните изводи:

Установената практика на Върховния касационен съд еднозначно приема, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е поподходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител. По своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни се отнасят към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - към социалната среда, в която живеят децата, към жилищните или битовите условия и т.н. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Съдът е длъжен да обсъди промените обстоятелства по отделно и в съвкупност, за да постигне решението по чл. 59, ал. 9 СК висшата цел – благополучието на детето. Тя произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство.

Преценката за най-добрия (за висшия интерес) на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт.

(Определение № 50140 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2022 г., IV г. о., ГК).

В очертаните основни положения, които са от значение за решаване на повдигнатия спор, изводът, който се налага е, че липсва изменение на обстоятелствата, при които е одобрена постигнатата между страните съдебна 4 спогодба за упражняване на родителските права от бащата. Защо това е така ще бъде обсъдено по-долу в мотивите на настоящия съдебен акт. В случая от първостепенно значение е безспорният извод, че, ако родителските права спрямо детето, което понастоящем е на 14 година, от невръстна детска възраст е отгледано и израснало с баща си и неговите родители, се предоставят на майката, с която детето не поддържа пълноценна връзка, именно това би представлявало ново обстоятелство, което би довело до внезапна драстична промяна в живота на детето, с настъпването на изключителни негативни последици в неговото психологическо и емоционално състояние. И това е така, тъй като непълнолетната Н., необяснимо за нея, би била изведена от семейството, в което е родена, израснала, живее, обича и се чувства добре и спокойна, и към което е силно привързА., и биха били прекъснати създадените приятелства в училище и в квартала, в който живее. Необяснимо за нея това би я поставила в една абсолютно непозната и чужда среда – ново населено място, училище, дом и семейство, създадено от нейната майка и съпруга й. Самото обстоятелство, че новото място, в което Н. трябва да се установи – с. П., общ Р., е значително географски отдалечено от град К., в който е израснала – на 350 км, обективно ще доведе до невъзможността да контактува със семейството, с което е здраво свързА.. Несъмнено откъсването й от близките и значими за нея хора, от училището и приятелите й, от познатата й обичайна обстановка, в която преминава ежедневието й, биха причинили на Н. и то в деликатната в емоционално и психологическо отношение младежка възраст, в която е навлязла, единствено вреди и категорично не е в интерес на детето. Такова едно ново обстоятелство за детето не би подобрило в никакъв случай неговото положение. Наред с това, при изслушването на детето в съдебно заседания по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, то е показало достатъчна степен на зрялост и категоричност в изявленията си, че желае да живее със семейството си, баща й да продължи да се грижи за нея, към който е силно привързА. и го обича, изявления, които следва да бъдат зачетени.