Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 152 от 06.11.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
541/2026
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Петрич, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20261230200541 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. П. И., ЕГН-**********, с адрес в гр.П., ул. „П.“ № *** против Наказателно постановление (НП)№ 26-0314-000326 от 16.07.2026 г. на Началника на РУ- гр. П., с което на лицето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят, изразява недоволство от НП, като твърди, че същото е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага бланкетни изводи за това. Посочва, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и квалификацията на нарушението, като по този начин се възпрепятства възможността му за защита по адекватен начин. Освен това, сочи че в описателната част на издадените АУАН и НП, е ангажирана административно- наказателната отговорност за две нарушения, докато в диспозитивната част на същите фигурира описана нарушена разпоредба само за едно от тях. Счита, че също така нарушението не е извършено от същия и от субективна страна. Предвид изложеното, иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП. Претендира за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител- адв. В. П..

1

Същата поддържа изложеното в подадената жалба, като отново сочи, че обжалваното Наказателно постановление е в разрез с процесуалните правила, предвидени в ЗАНН.

Изрично посочва, че липсва тъждество с описаната с думи фактическа обстановка и вмененото обвинение в неговия диспозитив. Отново, сочи че са вменени две нарушения, а че е санкциониран само за едно, като по този начин посочва, че не става ясно от начина по който е описано административно наказателното обвинение за какво точно същия се обвинява и се санкционира. Претендира съдебни разноски, за които е представила доказателства.

Административнонаказващият орган Началника на РУ – П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.2 ЗАНН, с изх. № УРИ-314000-10694/18.08.2026 г., освен че изразява становище за потвърждаване на така издаденото Наказателното постановление, прави и възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение. С постановено Разпореждане № 530/31.08.2026 г., настоящия съдебен състав е приел възражението за нередовно – необосновано и преждевременно направено като е посочил на АНО, че не дължи произнасяне по същото и му указал, че има възможност в хода на производството да направи редовно искане за разноски, включително и да стори обосновано в съответствие със Закона за адвокатурата и своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че такива се поискат. До приключване на съдебното производство, АНО не изпраща процесуален представител и не предприема действия по указанията в разпореждането, както и не взема становище по доводите в жалбата.

Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище.

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

На 07.06.2026 г. около 11:00 ч., свидетелите полицейски служители В. К. Т. и А. П. Н., в състав на автопатрул и при изпълнение на служебните си задължения извършвали обход в гр. П., като се движели с патрулния автомобил по ул. „П.“, с посока на движение от ул. „С.“ към ул. „Р.“.

По същото време и на същото място, и със същата посока на движение, пред полицейския автомобил се движил и жалбоподателят Г. П. И., управлявайки собствения си мотоциклет марка и модел „Кавазаки КХ450“ без регистрационни номера и без поставена на главата си каска. Така, следван от патрулни автомобил, И. достигнал до ул.“Р.“, където обърнал движението на управлявания от него мотоциклет и продължил в обратна покоса по ул.“П.“ към ул.“С.“.

Забелязвайки действията на водача на мотоциклета – управление без поставена 2 предпазна каска и на мотоциклет без регистрационни табели, с които се нарушават правилата за движение по ЗДвП, св. Т. /в качеството си на мл. автоконтрольор/ с цел нарушителя да бъде спрян, подал сигнал с ръка на водача на мотоциклета да отбие и да спре, като същевременно пуснал и звуковия и светлинния сигнал на служебния автомобил. И. обаче, не се подчинил на подадения сигнал от полицейския служител, а рязко ускорил движението на управлявания от него мотоциклет по ул.“П.“ с посока към ул. „С.“, след което полицейските служители изгубили следите му.

Във връзка с това, са били проведени издирвателни полицейски мероприятия за установяване на избягалия нарушител. Същият не бил установен на адреса си, а след известно време бил доведен от баща му до РУ- гр. П., където му били съставени 4 бр.

АУАН, за извършени от него нарушения в процесната дата и място, между които и АУАН, въз основа на който било съставено впоследствие атакуваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН, пред полицейските служители жалбоподателя не оспорил, че той е управлявал процесния мотоциклет на посочените в АУАН дата и място.

Във връзка с лично възприетото, св. Т.- актосъставител, с присъствието на свидетеля Н.- свидетел при установяване на нарушението, преценил че следва да бъде съставен и издал АУАН № Серия GA Акт № 5375958 от 07.06.2026 г., за ангажиране на административно- наказателната му отговорност, за това че: „На 07.06.2026 г., около 11:10 ч., в гр. П., ул. „П.“ № 15, при следните обстоятелства: гр. П., по ул,. „П.“ с посока на движение от ул. „Р.“ към ул. „В.К.“ пред дом номер 15, управлява собствения си Мотоциклет Кавазаки КХ450, който е без регистрационна табела и не е регистриран по наделжният ред. При подаване на светлинен и звуков сигнал за спиране на въпросното МПС, водача не спира и продължава към ул. „С.“ и в неизвестна посока, след което осуетява извършването на полицейска проверка, като по този начин, е нарушил чл.103 „НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО, ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН

СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН“ от ЗДвП.

Издадения Акт за установяване на административно нарушение, бил връчен лично на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН, не са постъпили и писмени възражения.

Административно- наказващия орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствената част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатото нарушение и при нормативна идентичност на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу И. атакуваното НП с № 26-0314-000326/16.07.2026 г., с което му било наложено 3 административно наказание „Глоба“ на основание чл.175, ал.1, т.4 от КЗ, в размер на 102,26 евро /200 лева/. Наказателното постановление било лично връчено на жалбоподателя, видно от подставения подпис на разписката на 29.07.2026 г., като в законоустановения за това срок- 07.08.2026 г., е постъпила жалбата, инициирала настоящото производство.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител В.

К. Т. и свидетеля при установяване на нарушението А. П. Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната обстойност и логическа последователност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по преписката писмени доказателства. По делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят И. в нарушение, което не е извършил. Разпитаният актосъставител, в откритото съдебно заседание, след зададени допълнителни въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя- адв. П., Т. е обяснил по обстоен начин, как всъщност се стигнали до установяване на нарушителя. На първо място е посочил, че по физиономия е разпознал нарушителя, разпитал е в последствие негови съседи относно местонахождението му. Въз основа на събраните данни и след направена справка в АИС „БДС“, приели че нарушителят е именно жалбоподателят в настоящото производство. Категоричен е, че няма начин да се обърка инкриминирания мотоциклет, тъй като същият се отличава със специфичния си цвят и в града не е виждал друг подобен мотоциклет по цвят и марка. За настоящия състав не налице никакво съмнение относно извършените действия от страна на полицейските служители на процесната дата и място.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени, и на база анализа на оценката на събраните по делото писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК и доказателствени средства, приложени към административно- наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие, подробно описани в протокола на проведеното открито съдебно заседание на 20.10.2026 г.

При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН и е допустима- подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст от надлежно легитимирано за това лице.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП- аргумент по чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулотивен (сезиращ съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по- 4 голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който е действал съобразно делегираната му компетентност, видно от приобщената по делото длъжностна характеристика на актосъставителя и Заповед с рег. № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. От същата заповед се извежда и компетентността на административно наказващия орган- в случая – Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П..

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Спазени са всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.