Решение № 121 от 04.05.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Димитровград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610102017 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът Ц. С. И. твърди, че сключила с ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02611405 от 02.06.2011г. в размер на 864,15 лева. Съгласно сключения договор, при непогасяване на две вноски по кредита, остатъкът от вземането на Банката, ставал предсрочно и изцяло изискуем. Ищцата преустановила плащанията по кредита, като останало непогасено задължение от него. С издаден Изпълнителен лист от 05.04.2013г. по ЧГД № 3526/2012г. по описа на РС - Благоевград, по влязла в законна сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Ц. С. И., била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата в размер на 864,15 лева - представляваща главница - неизплатена сума по горепосочения Договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.12.2012г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 124,44 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2011г. до 05.06.2012г.; сумата в размер на 117,47 лева - представляваща мораторна лихва за периода 05.08.2011г. до 26.11.2012г.; сумата от 25 лева, представляваща внесена ДТ и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На 26.06.2013г. по молба на кредитора и представен ИЛ от 05.04.2013г., издаден по ЧГД № 3526/2012г. на РС – Благоевград, с Постановление от 26.06.2013г. на ЧСИ било образувано ИД № 703/2013г., по описа на ЧСИ - *** по регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград. По образуваното ИД, била извършена справка за наличие на имущество, собственост на длъжника/ищец по настоящото дело.

Освен това на длъжника било изпратено Уведомление изх.№ 15097/27.08.2013г. за 1 образуваното изпълнително дело. Същото обаче не било получено от нея. На 19.07.2013г. като взискател по делото била присъединена и Държавата в лицето на НАП. С изпратеното Уведомление за образувано изпълнително дело с изх. № 15097/27.08.2013г. бил насрочен и Опис на 14.10.2013г. от 10.00 часа на движими вещи в жилището на длъжника. С Разпореждане на ЧСИ от 14.10.2013г., насрочения Опис на движими вещи в жилището на длъжника бил отсрочен. Насрочен бил и втори Опис на 02.12.2013г. от ЧСИ, на движими вещи в жилището на длъжника, който бил отсрочен поради невнесени такси от кредитора.

От изложеното по-горе се установявало, че единственото валидно изпълнително действие по делото от образуването му е присъединяването на 19.07.2013г. на държавата като взискател.

Поради липсата на извършени изпълнителни действия за периода от 02.12.2013г. до 02.12.2015г. от ЧСИ, изп.дело следвало да бъде перимирано и прекратено, като независимо от това, перемцията настъпила по силата на закона на 02.12.2015г. С Уведомление изх. № 4863/10.02.2016г. на ЧСИ, изпратено до длъжника Ц. С. И., ЧСИ я уведомил за наложен запор на трудовото й възнаграждение. Това уведомление обаче също не било връчено на длъжника. На 10.02.2016г. от ЧСИ било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника - фирма „ФИРАС 2004" ЕООД, за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, като същото не било получено от него.

Видно от документите по ИД № 703/2013г. на *** е, че по време на изпълнителното производство, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по отношение на длъжника Ц. С. И. било продадено на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ" ЕАД, който бил конституиран като нов кредитор по делото.

Посочва, че през периода от 26.06.2015г. до изтичането на петгодишния период по чл.117, ал. 2 от ЗЗД на 26.06.2020г., не било установено прекъсване на давността по отношение на вземанията срещу Ц. С. И..

На следващо място - С молба от 01.09.2016г., депозирана по ИД № 703/2013г. по описа на ***, ответното дружество заявява, че е новия кредитор, тъй като взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД им продала вземането си по същото изпълнително дело. С Разпореждане от 20.09.2019г. на ***, конституирала ответника като взискател по делото. С молба от 15.05.2020г. новия взискател поискал ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника. С молба от 09.12.2020г. от взискателя било поискано от ЧСИ да извърши справка за наличие на сключени от длъжника трудови договори. Изпратена от ЧСИ до длъжника била призовка за принудително изпълнение с изх. №14409/11.04.2022г., като в нея било посочено, че на 06.06.2022г. в 10.00 часа в жилището на длъжника, ще се извърши Опис на движими вещи. Такъв не бил извършен, тъй като ПДИ не била връчена на ищеца. С Писмо изх.№14149/25.03.2025г. за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника при работодателя „АРИЕТЕ БГ" ООД, бил наложен такъв запор на 25.03.2025г. На 31.03.2025г. бил наложен и запор на банкови сметки на длъжника в Банка ОББ.

Заявява, че през периода от 26.06.2013г., когато било образувано процесното изпълнително дело до налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до 25.03.2025г. и до 31.03.2025г., когато е наложен запор върху банкови сметки на Ц. И., 2 давността не била прекъсвана. Поради това, претенциите за принудително осъществяване на вземанията от кредитора, вече били погасени по давност. Според разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, изпълнителното производство се прекратява, като същото настъпва по силата на т.н. „перемпция". Без правно значение било дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство ставало по право, като нова погасителна давност започвала да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие. В конкретния случай, в периода от 19.07.2013г.(присъединяване на държавата) до налагането на 25.03.2025г. на запор на трудово възнаграждение на длъжника, а също така и наложения на 31.03.2025г. запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия, поради което била налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес бил прекратен по силата на закона.

Поради изложеното, иска съдът да постанови решение, с което за приеме за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, че Ц. С. И., не дължи сумата в размер на 864,15 лева, представляваща главница - неизплатена сума, дължима на основание сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02611405 от 02.06.2011 г. с ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 10.12.2012г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 124,44 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2011г. до 05.06.2012г.; сумата в размер на 117,47 лева - представляваща мораторна лихва за периода 05.08.2011г. до 26.11.2012г.; сумата от 25 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсулстко възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.04.2013г. по ЧГД № 3526/2012г. по описа на РС Благоевград и на 26.06.2013г. е образувано ИД №703/2013г., по описа на *** с район на действие Окръжен съд - Благоевград, поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Бест Кепитъл България“ЕАД с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Посочва, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл” АД), с универсален правоприемник “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Ц. С. И., в качеството на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CREX-02611405, съгласно който за ищеца възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съобразно условията по същия. Поради неспазване на поетия от нея ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп.дело №703/2013 г. по описа на ***, като бил 3 приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който ищцата претендира да са погасени по давност. Заявява, че твърденията на ищцата не се подкрепят от фактите по образуваното срещу нея дело, поради което и възразява срещу същите. Поддържа, че след като е издаден изпълнителен лист през 2013 г. от РС-Благоевград, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми била препятствана с подаването на молба за образуване на ИД. Относно твърденията на ищцата, че вземането е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес, следвало да се съобразят задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения- ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на на 26.06.2015 г. се приело, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност не тече. Така с постановяването на решение № 2/2013 г., по задължителен начин се уредило правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността било прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно -с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК, „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС”, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Поддържа ,че след образуването на делото, висящността му била поддържана с действия, прекъсващи, както сроковете по ЗЗД, така също и тези по ГПК. На 19.07.2013г. държавата, в лицето на НАП се присъединила с публично вземане, което има срещу длъжника. Така посоченото действие е прекъснало давността: съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС. На 27.08.2013г. била изходирана покана за доброволно изпълнение с насрочен опис на движими вещи на 14.10.2013г. На 31.10.2013 отново била изходирана покана за доброволно изпълнение с насрочен опис на движими вещи на 02.12.2013г. От изложеното следвало, че по отношение на вземанията по листа от 2013г., които ищцата е била осъдена да заплати, независимо от изброените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е най- рано датата 26.06.2015г., след която 4 дата давността отново е била неколкократно прекъсвана със следните предприети по делото действия: На 10.02.2016г. било изходирано запорно съобщение до работодателя "ФИРАС 2004" ЕООД; На 12.03.2016 г. отново било изходирано запорно съобщение до работодател "ФИРАС 2004" ЕООД; На 01.09.2016 г. по делото била входирана молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в производството, с което давността отново била прекъсната. Това е така, защото в молбата си за конституиране „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ – действие, годно да прекъсне погасителната давност. Молбата за конституиране на нов взискател сама по себе си също била действие, прекъсващо давностния срок. На 20.09.2019г. ЧСИ ** е издала разпореждане за конституиране на нов взискател. Релевантно за изхода на делото било и че съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не течала. Според § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок спрял да тече на 13.03.2020г. и продължил да тече считано от 22.05.2020г. Ето защо, давността за вземанията била спряна за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г., или за общо 68 дни, които влизали в процесния период. Поради изложеното счита, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следвало да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Същевременно давността била прекъсвана с множество извършени изпълнителни действия по процесното изпълнително дело: На 02.10.2020г. била входирана молба за справка БНБ с искане за налагане на запори; На 16.12.2020 г. била входирана молба за справка НАП с искане за налагане на запори; На 25.03.2022 г. била входирана молба за справка с включено искане за насрочване на дата за опис на движими вещи; На 11.04.2022г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 06.06.2022 г.; На 30.05.2022г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 01.08.2022 г.; На 29.11.2023 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 29.01.2024 г.; На 01.12.2023 г. била входирана молба за извършване на справка БНБ с искане за налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи; На 04.03.2025 г. била входирана молба за справка БНБ и НАП с искане за налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи; На 25.03.2025 г. било изходирано запорно съобщение до работодател "АРИЕТЕ БГ" ООД, както и запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД. На следващо място в периода 28.05.2025 – 23.12.2025 г. са постъпвали суми от наложения запор при работодател „АРИЕТЕ БГ" ООД. Постъпването на суми от наложените запори по изпълнителното дело представлявало плащания от трето лице в 5 резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ.