Определение № 8910 от 21.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8910 гр. София, 21.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100503650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от взискателя Г. К. Ц. чрез адв.Н. В. против Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20147800400190, издадено от ЧСИ В.Л..

В жалбата се твърди, че при проверка по делото от процесуалния представител на 22.12.2022 г., в кантората на ЧСИ му посочили, че делото е архивирано, като след настояване същото да бъде предоставено за справка, го уведомили, че има постановление за прекратяване, което не било връчено нито на страната, нито на процесуалния представител по делото. Пълномощникът поискал от ЧСИ да бъде връчено надлежно постановлението на посочените в изпълнителното дело адреси.

Сочи, че на 30.01.2023 г. е получил придружително писмо с изх.№ 1258/15.07.2021 г. с приложено постановление за прекратяване на делото, като при последваща проверка от процесуалния представител в кантората на ЧСИ на 13.02.2023 г. установил, че служител на ЧСИ констатирал на 22.12.2022 г. отказ на пълномощника да получи постановлението, който документ твърди, че е с невярно съдържание. Ето защо счита, че жалбата му е подадена в срок и моли да бъде разгледана по същество.

Излага оплаквания за незаконосъобразност на постановлението, с което счита, че незаконосъобразно ЧСИ е прекратил делото на 15.07.2021 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Сочи, че не е настъпила перемпция, тъй като е отправял искания до ЧСИ регулярно, изпълнявал е негови указания, както и е делегирал правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

Моли постановлението да бъде отменено поради неговата незаконосъобразност, както и да бъде допуснат свидетел при режим на довеждане, който да установи, че в кантората на съдебния изпълнител при извършена проверка от страна на процесуалния представител по делото на 22.12.2022 г., служител му е посочил, че делото е архивирано, тъй като е прекратено, като постановление за прекратяване не му е връчено.

Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал становище.

1

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за допустима, но неоснователна с подробно изложени съображения в тази насока.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 190 по описа на ЧСИ В.Л. с рег.№ 780 за 2014 г. е образувано по повод подадена от взискателя Г. К. Ц. молба срещу длъжника Й.Г.Г. Предмет на изпълнителното производство е вземане в размер на 2 000 щатски долара, както и 10 000 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 18080/2007 г. на СРС, въз основа на запис на заповед от 20.07.2005 г.

В молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител пълно проучване на имущественото състояние по чл.18 от ЗЧСИ, както и налагане на възбрани и запори върху откритото имущество.

Видно от приложените по изпълнителното производство книжа, са изпратени запорни съобщения до всички открити въз основа на справка банкови сметки на името на длъжника, на 07.05.2014 г. От „Юробанк България“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД са постъпили отговори, с които са уведомили съдебният изпълнител, че длъжникът има открити сметки, но липсват авоари, или са наложени предходни запори, а във всички останали банки длъжникът няма открити сметки.

Извършена е справка за регистрирани трудови договори, от която се е установило, че всички договори, сключени с длъжника са прекратени.

На 28.07.2016 г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба от взискателя, с която е поискал извършването на нови справки за имуществото на длъжника, като след извършена справка за трудови договори, е бил установен регистриран актуален такъв.

Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на 16.11.2016 г., но същото, видно от отбелязването на гърба на съобщението, не му е връчено, като е посочена причина „сменен адрес“. Отново въз основа на моли на взискателя са извършени справки, е извършена такава за регистрирани трудови договори на 07.04.2017 г., като видно от същата последният регистриран договор е бил прекратен около месец след изпращане на запорното съобщение на 16.11.2016 г. На 28.03.2018 г. отново е извършена справка за трудови договори, като такъв не е бил регистриран на името на длъжника. По данни на взискателя за настъпила смърт на длъжника на 10.03.2019 г. и представено удостоверение за наследници, са конституирани като правоприемници на починалия неговите наследници - М.Г., на когото е връчена покана за доброволно изпълнение на 28.06.2021 г., В.Г., чиято покана е връчена чрез залепване на уведомление, както и М.Г., на която покана за доброволно изпълнение не е връчена, видно от отбелязването, че същата не е открита на адреса след едно осъществено посещение.

На 08.07.2021 г. М.Г. входира молба в кантората на съдебния изпълнител, с която моли делото да бъде прекратено поради настъпила перемпция.

С атакуваното постановление от 15.07.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

По делото е приложен констативен протокол от 22.12.2022 г., съставен от юрк.

С.Р., в който е отбелязано, че адв.Н. В. е отказала да получи в качеството си на пълномощник на взискателя придружително писмо, ведно с постановление за прекратяване на делото.

2

От приложено по делото придружително писмо с изходяща дата 15.07.2021 г., лично адв.В. е изписала ръкописно „получих екземпляр от придружително писмо с постановление от 15.07.2021 г.“, като е посочила дата, на която е получиха копията – 30.01.2023 г., поправена на 31.01.2023 г, след което е положила саморъчно подписа си, като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, но извън срока по чл.436,ал.1 от ГПК, поради което е процесуално НЕДОПУСТИМА.

В случая е без значение дали в действителност при посещение от страна на пълномощника на взискателя в кантората на ЧСИ на 22.12.2022 г. му е било връчено, или не постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, както и дали констативният протокол е с вярно, респективно – невярно съдържание.

Съгласно чл.436,ал.1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В случая процесуалният представител на взискателя – адв.В. е получила екземпляр от постановлението за прекратяване на делото на 31.01.2023 г., което обстоятелство не се оспорва от взискателя, напротив – самият той се позовава на това връчване в жалбата, дори посочва по-ранна дата на връчване – 30.01.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.4 от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича на съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по седмици, не се прилага правилото на чл.60,ал.5 от ГПК, което предвижда различен начален момент на изчисление на срока, но единствено, когато същият се брои по дни – от следващия ден, следващ този от който е започнал да тече. Ето защо в случая срокът за подаване на жалба е започнал да тече на 31.01.2023 г. и е изтекъл на съответния ден на последната седмица – 14.02.2023 г. /вторник, работен ден/. Молителят е входирал жалбата в кантората на съдебния изпълнител на 15.02.2023 г., т.е. един ден след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, поради което молбата се явява просрочена и като такава е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба с вх.№ 312/15.02.2023 г. на взискателя Г. К. Ц., подадена чрез адв.Н. В., против Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20147800400190, издадено от ЧСИ В.Л..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4