Решение № 19 от 27.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252000500431 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК, образувано по въззивната жалба на ответника по гр.д.№ 1621/24г. по описа на ОС-Бургас- Я. В. Г.- чрез пълномощник адв. Т. от САК, със съдебен адрес за призоваване:гр.С., ул.“Л.“№*, подадена против Решение № 556/09.07.2025 г. по гр.дело №1621/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на НВУ„Васил Левски“ гр. В. Т. с БУЛСТАТ 129009094 сумата от 69 903,76 лв. по неизпълнен договор за военна служба № 145/ 23.08.2020г., представляваща просрочена главница за извършени разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока за неизпълнение, ведно със законна лихва върху главницата от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което предявеният против жалбоподателя иск да бъде отхвърлен.

Оплакванията на жалбоподателя са следните: 1.съдът се е произнесъл по недопустима искова молба при липса на процесуална легитимация за ищеца, т.к. договорът е сключен между ответника и Министерството на отбраната, подписан от началника на НВУ като упълномощено лице. Излага подробни съображения. Счита, че носител на процесуалната легитимация в случая е Министерството, а не учебното заведение; 2.намира, че размерът на процесната сума е неправилно определен, т.к. в представената по делото финансова справка са включени неоснователно разходи за персонал, усреднени разходи нямащи връзка с обучението на въззивника, без да са отчетени индивидуалните особености на неговото обучение, разходи на военните училища за: военни боеприпаси, имитационни и други предоставени средства, доставени по начин, различен от покупко- продажба/като остава неясно какви са другите възможни начини на доставка и как се отчита тяхната себестойност/, разходи, свързани с научно-изследователската дейност на учебното заведение – поддържа, че изброените не са предвидени в разпоредбата на чл.260, ал.2 ЗОВСРБ; 3. решението е необосновано и не са обсъдени всички доводи и възражения, изложени в отговора на исковата молба; 4. Липсва обосновка за възприетия от съда механизъм на приравняване на разходите за различните форми на обучение, предвид, че въззивникът е 1 посещавал конкретна форма на обучение/редовна/. Не се ангажират нови доказателства.

Дирят се деловодни разноски.

Въззиваемата по делото страна-НВУ „Васил Левски“ гр.В. Т., редовно уведомена, не изпраща становище по въззивната жалба, не се представлява в проведеното пред АСБургас открито съдебно заседание.Представя писмени бележки(вх.№330 от 14.01.26г.), в които сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на първата инстанция е законосъобразно и правилно.Моли то да бъде потвърдено.

Проверката на АС-Бургас по чл.267 ГПК е констатирала допустимостта на подадената въззивна жалба, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното първоинстанционно съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника доводи за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№ 1621/24г. по описа на ОС-Бургас е образувано по исковата молба на Национален военен университет/НВУ/ – гр. В. Т. против Я. В. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх*, ап.*, за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 69 903,76лв., представляваща разходите, сторени за издръжката и обучението на ответника като курсант в същото учебно заведение, по причина, че сключеният между Министерството на отбраната(МО) чрез началника на НВУ и физическото лице Договор за военна служба №145/23.08.20г., е прекратен със заповед №РД-06-137/23.06.23г. на началника на НВУ поради незавършване на обучението на курсант Я. Г. за придобиване на военна квалификация, при което считано от 27.06.23г. последният е отчислен от списъчния състав на учебното заведение.

Претенцията е основана на чл.422 от ГПК, вр. чл.260 ,ал.2 (отм. ДВ бр.2 от 2024г., в сила от 05.01.24г.) ЗОВСРБ, като се твърди, че правоимащ да изиска възстановяването на сумата е НВУ, на основание чл.18 от горецитирания договор.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че МО и ответникът са сключили посочения по-горе договор за военна служба, че той е прекратен поради неизпълнение от страна на курсанта, че за размера на задължението по неизпълнението на договора за военна служба е изготвен документ – Финансова справка с рег.№ 3319/22.06.23г., че до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение с рег.№3357/23.06.23г. за изплащане на дължимите суми за издръжка и обучение на НВУ„Васил Левски“ гр. В. Т. в срок до 28.07.23г., но такова не е последвало.

Ето защо учебното заведение е претендирало вземането си по реда на чл.417 и сл. От ГПК, като заявлението му е уважено и исковата сума е присъдена със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ № 3349/ 07.11.2023г. и изпълнителен лист №2667/08.11.

23г., издадени срещу длъжника в заповедното производство по частно гражданско дело №6233/23г. по описа на Районен съд-Бургас, ведно с разноските за заплатената държавна такса от 1398,08лв.. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и изп.д. №24/2024г. по описа на ДСИ при РС-Бургас.Т.к. длъжникът, известен на 27.08.24г. за горната заповед, е възразил срещу нея в срока по закон, заявителят, уведомен за възможността да подаде иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си, е инициирал настоящото съдебно производство.Изложени са подробни правни съображения за основателността на заявената претенция, изводими от разпоредбите на ЗОВСРБ, ППЗОВС, Наредба №Н-1/29.10.20г., ЗВО и ЗЗД.

В отговора на исковата молба, подаден от ответник Я. Г. чрез процесуален представител – адв. А.Т. от САК, искът се оспорва като недопустим, т.к. ищецът се сочи за ненадлежна страна в процеса, нямаща правен интерес от завеждането му, защото договорът за военна служба е сключен с МО, а началникът на НВУ го е подписал само в качеството си на негов пълномощник.

По същите съображения претенцията е оспорена по същество, като изцяло неоснователна. Поддържа се, че ищецът не е носител на вземането за разходи и издръжка при неизпълнение на договора за военна служба, т.к. страни по него са курсантът и МО, изводимо и от разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗОВСРБ.Намира за неприложима по казуса хипотезата на чл.22 от ЗЗД, т.к. чл.18 от договора за военна служба, на който се позовава 2 ищецът, противоречал на ЗОВСРБ. Счита, че Наредба №Н-1 29.10.20г. регламентира реда за изчисляване на разходите за издръжка, обучение и квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от МО, както е видно от заглавието й и нейното съдържание, но не и материално правна легитимация за НВУ. Цитира в контекста на довода съдебна практика.

Намира, че твърдението на ищеца за материално правна легитимация по спора не може да се извлече и от ЗВО(Закона за висшето образование), т.к. законът е общ, а казусът касае материя, подчинена на специална правна регулация чрез ЗОВСРБ.

Оспорва се и размерът на вземането, сочен за неправилно определен. Счита, че не са взети предвид индивидуалните особености, свързани с обучението на обучаваното лице, вместо което са приети усреднени стойности на разходите за обучение, включени са странични разходи, които не са обосновани и не следва да се възлагат на бившите обучаеми.

Намира, че в изготвената за вземането справка липсвала ясна икономическа обосновка, прозрачност, пропорционални и недискриминационни методи и критерии, на чиято база да се формира дължимата за възстановяване от бившия курсант сума. Молил е за отхвърляне на заявената претенция.

С обжалваното решение първата инстанция е уважила претенцията изцяло, установявайки вземането, както е предявено и присъждайки в полза на ищеца деловодните разноски за проведеното заповедно производство и настоящото исково такова. За да постигне извода, съдът се солидаризира с мотивите от определение № IV-2047/ 25.10.2019г. по ч.гр.д. № 1506/2019г. на ОС-Бургас, че според чл.142 ал.6 от ЗОВСРБ правата и задълженията на обучаваните се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища и в договора за военна служба, а в чл.18 (л.7.дело БОС) от приложения договор за военна служба се предвижда, че курсантът възстановява на НВУ„Васил Левски“ разходите за издръжка и обучение за периода, през който е бил обучаван.Изтъква се също липсата на законова забрана, по силата на договор между две страни да възникне вземане в полза на трето лице – чл.22 от ЗЗД или разпоредба в обратен смисъл в ЗОВСРБ, ППЗОБСРБ и правилника на НВУ„Васил Левски“, които да предвиждат изрично, в полза на кое лице следва да се възстановят разходите по чл.260 ал.2, вр.чл.260а от ЗОВСРБ.

Въззивният съд не споделя този краен правен извод и аргументира становището си със следното:

Във въззивното производство не е повдигнат спор по следните, установени от първата инстанция релевантни за делото факти, поради което те се възприемат изцяло от настоящия съд, а именно: МО, представлявано от И М като началник на НБУ „В.Левски“ и ответникът са сключили договор за военна служба № 145/ 23.08.2020г., по силата на който Г. е приел да се обучава в учебното заведение по посочени специалности, както и да упражнява 10 години военна служба като професия след завършване на обучението. Договорът е бил прекратен със заповед № РД-06-137/ 23.06.2023г. на началника на НВУ„Васил Левски“ поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация и считано от 27.06.2023г. Я. Г. е бил отчислен от списъчния състав на висшето училище. Според чл.18 от договора, курсантът следва да възстанови сторените за издръжката и обучението си в НБУ“Васил Левски“разходи. Размерът на задължението по неизпълнението на договора за военна служба, заявен по делото, е съобразен с нарочно изготвен от ищеца документ – Финансова справка с рег.№ 3319/22.06.23г. До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение с рег.№3357/23.06.23г. за изплащане на дължимата сума(69 903,76 лв.) за издръжка и обучение на НВУ„Васил Левски“ гр. В. Т. в срок до 28.07.23г., но плащане не е последвало. На 19.10.2023г. е подадено заявление от НВУ по чл.417 от ГПК за дължимите суми пред РС-Бургас, по което е образувано ЧГД № 6233/23г. на Районен съд – Бургас. В производството по същото са издадени Заповед за изпълнение № 3349/ 07.11.2023г. и изпълнителен лист, по силата на които Я. Г. е осъден да заплати на ищцовата страна претендираните заради неизпълнения договор за военна служба суми, както са посочени в исковата молба и сумата от 1398,08 лв. за държавна такса. Започнало е и изпълнително производство за събирането на присъдените в полза на ищеца суми, като след уведомяването му за вземането, ответникът – длъжник е депозирал в срок възражение, с оглед което и съгласно указанията на заповедния съд, заявителят е инициирал своевременно настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането и за присъждане на сторените 3 по частното дело съдебни разноски.

Страните спорят по правилното приложение на относимото към казуса материално право, като първото и основно възражение на ответника е, че ищецът няма материално правна легитимация за заявената претенция.

Същият довод е въведен и като възражение за недопустимост на съдебното производство, но съобразявайки, че за разлика от процесуално правната, материално правната легитимация на ищеца е свързана с основателността на иска, въззивният съд го разглежда в контекста на обсъждането на казуса по същество.