Решение № 133 от 04.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря М.а Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220104110 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове от М. З. И. против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1382020/09.09.2024 г., евентуално за прогласяване на нищожен на чл. 6 от договора, предвиждащ предоставяне на поръчителство от избрано от кредитора лице.

Ищецът твърди, че е сключил с Фератум България ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1382020/09.09.2024г. по реда на ЗПФУР, с който ответникът му предоставил сумата от 700 лв., която следвало да погаси на една вноска, при лихва от 23.66 лева. Сумата, която следвало да върне възлизала на 723.66 лв.

В чл. 6 от Договора било уговорено, че вземането се обезпечава с Поръчителство от „Мultitude Bank” в полза на Дружеството ответник. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се 1 отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Излага, че едновременно със сключването на договора за заем сключил и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество - Multitude Bank, за което се дължало допълнително възнаграждение в размер на 469 лева.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било съществено, защото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на кредитополучателя, което водело до недействителност на Договор № 1382020/09.09.2024г. за предоставяне на потребителски кредит.

В приложения към договора погасителен план не се съдържала необходимата съгласно чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК информация, предвид че кредитодателя единствено се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно какво точно се съдържа в нея. Това водело до невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Този порок се явявал самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Поддържа, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не бил посочен действителният размер на ГПР, който надвишавал установения в чл.19, ал.4 от ЗПК. В него не била включена сумата за предоставяне на поръчителство, която се явявала 2 разход по кредита и следвало да участва при формирането му. Това плащане покривало разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата по кредита и следвало да бъде включено в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. С него размерът на ГПР би надхвърлил предвидения в чл. 19, л.

4 ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва. Това възнаграждение носело допълнителна печалба за кредитора над уговорената лихва, прикрито с отделен договор, поради което посоченият лихвен процент не отговарял на действителния. Посочването на по-ниски стойности на ГЛП и ГПР в договора за кредит представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 33П във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. По този начин потребителят бил подведен относно действителните му размери, което не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Каузата за поръчителство по т. 6 от договора за потребителски кредит била неравноправна и нищожна, като уговорена във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Същата не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните. Не била уговорена индивидуално, не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП.

С включването в правоотношението на трето свързано с ответника лице – „ Фератум Банк" се заобикаляли изискванията на чл.19, ал.4 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, под предлог, че такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. От една страна одобряването на кредита неминуемо водело и до одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът бил уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице, като тази клауза била уговорена още при сключване договора, без да бъде предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка същият да бъде одобрен за кредитиране.

Счита, че възнаграждението за гаранта представлявало допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар, скрита 3 възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 3ПК.

В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дружеството гаранция се дължала разсрочено на вноски, на падежа на погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план, размерът на разходите по кредита за потребителя нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция, поради което посоченият ГПР в размер не съответствал на действителния. В случая в ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант.

Следователно посочения в договора размер на ГПР бил значително понисък от реалния, което водело до пълната недействителност на процесния Договор за заем.

Настоява, че кредиторът само привидно е предоставил възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, тъй като си е запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителят на практика бил принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба.

Счита, че при сключване на договора било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит тъй не било посочено как е формиран ГПР. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание обосновавали недействителност на договора за кредит.

Позовава се на практика на СЕС, съгласно която разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за 4 потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР“, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, както и че посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената на договора и следвало да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива.

Иска да бъде прогласен на нищожен, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1382020/09.09.2024 г., сключен между М. З. И. и „Фератум България“ ЕООД, евентуално да бъде прогласен за нищожен на чл. 6 от договора, предвиждащ предоставяне на поръчителство от избрано от кредитора лице

Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.

Не оспорва, че между страните е сключен на Договор за потребителски кредит № 1382020/09.09.2024г.

Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от Мултитюд Банк е условие за сключване на договор за кредит.

Излага, че при кандидатстване всеки кредитополучател, включително ищецът, можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Това следвало от съдържанието на договора.

Оспорва допустимостта на предявените искове за прогласяването на 5 нищожността на договора за гаранция, с доводи, че е предявен срещу ненадлежна страна. Договорът бил сключен с Мултитюд Банк, който е самостоятелно юридическо лице, възнаграждението за гаранция се дължало на него, следователно ищецът не следвало да отговаря за чужди задължения.

Оспорва твърденията, че при сключване на договора за кредит ищецът не бил уведомен за сумата, която следва да заплати на дружеството гарант за предоставеното поръчителство. Излага, че тази информация се съдържала в заявлението за отпускане на кредит, като ищецът сам избрал да обезпечи кредита с поръчителство от Мултитюд Банк и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.

Оспорва твърденията, че с действията си е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Напълно неоснователни били и твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител.

Оспорва твърденията, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва, че възнаграждението съставлява разход, пряко или косвено свързан със сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията били различни и се касаело за незадължителна услуга.

Оспорва твърдението, че сключването на Договор за гаранция с Мултитюд Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР не били допуснати 6 нарушения и ищецът разполагал с цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

С оглед изложеното, счита предявените искове за неоснователни и настоява да бъде отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 09.09.2024г. между заемодателя “Фератум България” ЕООД и м З. И. -заемател е сключен Договор № 1382020 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по реда на ЗПФУР. По силата на него заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сумата в размер на 700 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок от 30 дни, заплащайки лихва в размер на 23,66 лв., представляваща 3,38 %. Уговорен е ГПР в размер на 49,85 %. Посочено е че общо дължимата сума по договора е 723,66 лв.