Решение № 150 от 20.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. П., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

***:

Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430200279 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № НЯСС – ***/21.12.2023г. на *** НА ***, на ОБЩИНА П. ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - П.. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в разрез с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.13 ЗАНН, в НП не е посочено пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване същото. Наред с това счита, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че ОБЩИНА П. системно извършва административни нарушения по ЗВ, както и че цитираните в НП влезли в сила Наказателни постановления по други административнонаказателни преписки, не касаят хидротехническото съоръжение язовир „***“, нито обуславят повторност или представляват отегчаващи отговорността обстоятелства. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до установения в Закона минимум, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен 1 юрисконсулт, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до законовия минимум.

За ответната страна – *** НА *** – не се явява представител.

Съответен юрисконсулт е депозирал становище по съществото на делото, в което се излагат съображения в подкрепа на тезата на административнонаказващия орган, че в хода на административнонаказателното производство са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон, като е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено; отправено е и искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.63д ЗАНН.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-017/08.09.2023г. от страна на С. Д. Д. – главен *** в отдел „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ

СТЕНИ

И

СЪОРЪЖЕНИЯТА

КЪМ

ТЯХ“

–

СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ в ГД „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ при ДАМТН, в присъствието на свидетеля Р. С. З. и съответен упълномощен представител на ОБЩИНА П.. Съставен е за това, че на 19.06.2023 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закон за водите, в присъствието на В.В. на длъжност *** отдел "ОМП и ИС" - ОБЩИНА П.

/представител на собственика/, е извършена проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията на язовир „***", находящ се в имот с идентификатор № *** (стар № ***) в землището на с. ***, общ. П., обл. П., собственост на ОБЩИНА П., видно от Акт за публична общинска собственост (АПОС) № **/31.03.1999г. При извършването на проверката, за която е съставен Констативен протокол № ***/19.06.2023 г. е установено, че по въздушния откос в уплътнения земен насип на откоса, по цялата му дължина и височина, са прорасли висока и гъста храстовидна растителност, както и висока и гъста дървесна растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на откоса, конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения земния насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което не е осигурена изправността на въздушния откос. Поради прораслата храстовидна и дървесна растителност, цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос, е преценен като невъзможен и неосигурен от собственика ОБЩИНА П.. Изяснено е, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея - ОБЩИНА П., не е отстранил от въздушния откос на язовирната стена прораслите единични храсти и дървета на места, до степен, 2 позволяваща цялостен обход и подробен оглед на водния откос; че по водния откос в уплътнения земен насип на откоса по цялата му дължина и височина, над моментното водно ниво към момента на проверката, са прорасли висока и гъста храстовидна растителност, както и висока и гъста дървесна растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на откоса, конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения земния насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което не е осигурена изправността на водния откос. Поради прораслата храстовидна и дървесна растителност цялостен обход и подробен оглед на водния откос, е преценен като невъзможен и неосигурен от собственика - ОБЩИНА П..

Изяснено е, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея ОБЩИНА П., не е отстранила от водния откос на язовирната стена прораслите единични храсти и дървета на места до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на водния откос, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „***" задължителното предписание, дадено с Констативен протокол № ***/24.11.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: да се отстранят от въздушния и водния откос на язовирната стена, прораслите единични храсти и дървета на места, до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос, със срок на изпълнение 27.05.2023г. В този смисъл е прието, че на 28.05.2023г., ОБЩИНА П. е извършила нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ. При съставяне на АУАН не са направени възражения /бланкетно е отбелязано, че са налице възражения/; такива не са постъпили и в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка и правна квалификация са възприети от административнонаказващия орган, който издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ОБЩИНА П. ЕИК:

*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.24 – 29 от делото, чл.201 ал.11 и 12 ЗВ/. Неоснователно е възражението на жалбоподателя по редовността на административнонаказателното производство. Действително, в обжалваното НП не е посочено, пред кой съд и в какъв срок, подлежи на обжалване.

Формално, налице е нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.13 ЗАНН. Съдът обаче намира, че това нарушение на процесуалните правила не е съществено. От една страна, никъде в НП не е отразено, че същото е необжалваемо, т.е. окончателно по своя характер – напротив, налице е изрично отбелязване, че в случай, че нарушителят не желае да обжалва НП, то би могъл да заплати имуществена санкция в редуциран размер, т.е. възможността за обжалването на НП е ясно отбелязана. От друга страна, безспорно е, че санкционираното юридическо лице – ОБЩИНА П., разполага 3 със съответен екип от юрисконсулти, т.е. правоспособни юристи, които са трудово ангажирани за юридическото обслужване на Общината и да се твърди, че същите юристи са незапознати с разпоредбите на ЗАНН досежно реда и срока за обжалване на НП, е дотолкова несъстоятелно, че повече не следва да бъде обсъждано. Нарушенията на процесуалните правила следва да се обсъждат в техния контекст, а в случая той е такъв, че е практически невъзможно ОБЩИНА П. да е била ограничена в упражняване правото си на защита, поради обсъждания, очевидно – технически, пропуск; отделен е въпроса, че явно същият технически пропуск и де факто не е довел до ограничаване или нарушаване правото на защита на санкционираното юридическо лице, което своевременно е депозирало жалбата си срещу издаденото НП, пред съответния съд – РАЙОНЕН СЪД-П..

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С. Д. Д. и Р. С. З., както и писмени доказателства /л. 8 – 9 , л.11, л.32 – 37, л.40 – 48 от делото/. Съдът преценява като убедителни и достоверни показанията на свидетелите С. Д. и Р. З. – и им отдава вяра. Същите са изключително подробни, небудещи съмнение в изложените факти и обстоятелства, и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно - заверени преписи на Констативен протокол № ***/19.06.2023 г., Констативен протокол № ***/24.11.2022г., Акт за публична общинска собственост и извлечение от съответна скица. Наред с това, липсват доказателствени материали в опровержение на изложените в АУАН и НП, факти и обстоятелства; напротив, от представените по делото доказателства и доказателствени средства, същите факти и обстоятелства, се потвърждават по убедителен начин, Съдът ги приема и няма да ги преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.190а ал.1 т.3 ЗВ, „***ят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение…“, а съобразно чл.190 ал.2 ЗВ, „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.

1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.“. Видно е, че е налице задължение, което, при установените по-горе условия на време, място, обстановка, не е било изпълнено от страна на ОБЩИНА П., защото въпреки даденото задължително предписание да се отстранят от въздушния и водния откос на язовирната 4 стена, прораслите единични храсти и дървета на места, до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос, със срок на изпълнение - 27.05.2023г., това не е било сторено в същия срок, т.е. в случая е налице доказано по убедителен начин нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ, изразило се в осъществено от страна на жалбоподателя, противоправно бездействие. Единственият аспект, в който Съдът не приема тезата на т.нар. административно обвинение, касае посочената от актосъставителя и административнонаказващия орган, дата на деянието – 28.05.2023г. Видно е, че се касае за интерпретация от правно естество, която е неточна, въз основа на иначе правилно установена и коректно отразена, фактическа обстановка в АУАН/НП. Тъй като деянието се е изразило в бездействие, същото няма как да е било осъществено на 28.05.2023г. Противоправното въздържание от съответно дължимото поведение, дадено като Предписание от страна на органите на ДАМТН с Констативен протокол № ***/24.11.2022г., е осъществено през периода от време, считано от свеждане до знанието на ОБЩИНА П., на същото Предписание - 13.12.2022г /л.38 – 39 от делото/, до крайната дата на зададения срок – 27.05.2023г. От друга страна, датата 28.05.2023г. е напълно правно ирелевантна, защото с бездействието, осъществено през така изяснения период, административното нарушение вече е било довършено.