Решение № 6668 от 27.09.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15230/2017
- Вид
- Решение № 6668
- Подписан
- 27.09.2019
- В сила
- 27.09.2019
- Състав
- ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА, ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.2, т. 6 · Закон за енергетиката
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ
„Б“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 15230 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу решение от 20.07.2017г., постановено по гр. дело № 70839/2016г. на Софийски районен съд, 47 състав, което е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че С.С.П. не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата 942. 65 лв., начислена служебно по констативен протокол № 30115011/15.11.2016г. по партида с клиентски № 310218210420 за периода 18.08.2016г. – 15.11.2016г. за адрес гр. Перник, кв. *********. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник поддържа доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон.
Твърди, че при действието на сега действащия чл. 98а ЗЕ и чл. 48 ПИКЕЕ е налице нормативно основание за извършване на корекция на сметка на потребител като способ за възстановяване на неоснователно разместени имуществени блага, като отговорността на потребителя е обективна и не се изисква доказване на негово виновно поведение. Поддържа, че е налице предвиден в Общите условия ред за уведомяване за извършената корекция и е изпълнен фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент. Моли съда да отмени решението като неправилно и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемата - ищца оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване недължимост на корекционна сума в размер на 942. 56 лв., начислена съгласно констативен протокол по партида с кл. № 310218210420 за периода 18.08.2016г. – 15.11.2016г.
По делото е безспорно установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/, като ищцата има правата и задълженията на потребител на електрическа енергия, а ответникът- на продавач. Представените по делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са одобрени от ДКЕВР през 2007г. и са изменени през 2010г.
По делото не е спорно и установено, че ищцата е потребител на електрическа енергия на административен адрес: гр. Перник, кв. *********, отчитана от електромер с клиентски номер № 310218210420.
По делото е установено, че на 15.11.2016г. е извършена проверка от отдел „НТЗ“ към
ЧЕЗ „Р.Б.“ АД на електромер с фабричен № 0939578 в процесния имот, за което е съставен констативен протокол № 3015011/15.11.2016г. От съдържанието на приложения по делото констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама служители на ответника, като са присъствали и двама свидетели- представители на Федерацията на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите са констатирали, че изходящият от електромера за абоната нулев проводник е прекъснат в ел. таблото и неговото продължение е свързано директно към входящата клема на 8 - мия по ред входящ автоматичен прекъсвач, като в присъединението участва главният прекъсвач /160А/, закриващ ел. таблото. По такъв начин е променена правилната схема на свързване на измервателната система, водещо до неизмерване на консумираната по описаното присъединение ел. енергия. След проверката правилната схема на свързване е възстановена. Протоколът е подписан от служителите на ЧЕЗ и от 2 свидетели - представители на Федерацията на потребителите, както и от полицай при 1 РУ – Перник.
Въз основа на съставения констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № № **********/18.11.2016г. за процесната сума 942. 65 лв. с включен ДДС.
Ищцата е лично уведомена за извършената корекция с писмо, връчено й лично на 27.11.2016г.
От основното заключение на приетата във въззивното производство СТЕ се установява, че констатациите в процесния констативен протокол установяват осъществен нерегламентиран достъп до електромера и неправомерна промяна на правилната схема на свързване чрез директно присъединен проводник, елиминиращ СТИ, който да препятства измерването на количествата елекрическа енергия, консумирана в обекта. Вещото лице дава констатации, че при изчисляване на дължимата сума са спазени утвърдените от ДКЕВР цени, валидни за битови потребители за процесния период, като е спазена методиката по реда на чл. 48, ал.1, т.1, б. „б“ ПИКЕЕ – при липса на средство за търговско измерване на базата на половината от пропускателната способност на присъединените съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8 –часово натоварване. Съгласно заключението на СТЕ, за посочения период доставената и неотчетена електроенергия възлиза на 6 624 кВтч., определена при спазване на методиката на ПИКЕЕ. По делото е прието допълнително заключение по искане на въззиваемата –ищца, поради оспорване от нейна страна на основното заключение, с твърдения, че за процесния период е било налице реално потребление на електрическа енергия, което е отчетено и заплатено. Съгласно заключението на допълнителното заключение на СТЕ, осъщественият нерегламентиран достъп до електромера и неправомерна промяна на правилната схема на свързване вероятно е извършена в периода 05.10.2016г. – 03.11.2016г., тъй като за периода отчетената консумация е намаляла почти двойно. Съгласно извършената от вещото лице справка, за периода до 03.11.2016г. са издадени фактури за сумите съответно 67, 18 лв., 77. 84 лв. и 36.10 лв., както и фактура от 10.12.2016г. за сумата 105.
59 лв. за периода 04.11.2016г. – 04.12.2016г. Съгласно допълнителното заключение, реалната консумация на ел. енергия за целия процесен период на корекцията, изчислена на база средно дневно потребление съобразно горните фактури, е в размер на 980. 78 кВтч.
Във въззивното производство са допуснати гласни доказателства на двете страни на основание чл.
266, ал. 3 ГПК. Разпитаните по делото свидетели на въззивното дружество установяват начина на извършване на проверката и констатациите в него, че към момента на извършването й електромерът нищо не е измервал.
Свидетелят Т. дава показания, че на всеки електромер е обозначен абонатният номер, номер на електромера и името на лицето, което ползва електромера. Свидетелят Михайлов дава показания, че при процесната проверка, извършена в присъствието на полицейския служител, са установили с колегата му, че на щита на ел. таблото не е имало пломба против нерегламентиран достъп, а електромерът е бил пломбиран, установили са неправомерно присъединявяне вътре в таблото, като присъединяването е било направено чрез прерязване на нулевия проводник от електромера и свързване на неговото продължение към един от входящите предпазители в ел. таблото. След измерване проверяващите са установили, че по проводника протича ток, а впоследствие е възстановена правилната схема на свързване.
По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна корекция при сега действащата редакция на ЗЕ, е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав /мнозинството/ и приема, че след приемането на чл. 83, ал1, т. 6 и чл. 98а, ал.2, т. 5 ЗЕ, е налице законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия – така и решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият състав /в мнозинството/ споделя тази практика и приема, че по силата на горецитираните норми след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Ето защо всички доводи в тази връзка на въззиваемаета – ищца са неоснователни.
В случая е налице корекционна процедура по чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б“ ПИКЕЕ, която е приложима именно когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Съгласно мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В същия смисъл е и решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/. Ето защо всички възражения в тази връзка на въззиваемата –ищца са неоснователни.
Неотносими са наведените в хода на въззивното производство доводи на ищцата за последващата отмяна на разпоредби на ПИКЕЕ . Към момента на проверката са действали разпоредбите на чл. 47 - 51 ПИКЕЕ, като нормите на чл. 48-51 са отменени с решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2018г., в сила от 23.11.2018г., а на чл. 47 – с решение на ВАС, обн. ДВ,бр. 15/2017г. Отмяната няма обратно действие и е без значение за изхода на спора.
В случая са били налице предпоставките на действащия чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ за подписване на протокола от орган на МВР и това изискване е спазено, поради което констативният протокол има качеството на официален свидетелстващ документ относно отразените в него констатации. Ето защо опровергаването констатациите на констативния протокол е в тежест на ищцата, при условията на пълно главно доказване, каквото не е проведено по делото.
Неоснователно е възражението на въззиваемата - ищца за липса на основание за корекция, с оглед неизпълнено от ответника задължение по чл.
98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената корекция. /в тази връзка докладчикът по делото отстъпва от своя предишна практика/. В приложимите към исковия период ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя с клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите. Цитираната норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от ответника, тъй като ищцата е надлежно уведомена за корекцията по реда, установен с горепосочените клаузи на ОУ с представеното по делото писмо, получено лично от ищцата.