Решение № 45 от 13.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1421 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело №1015/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от И. Й. Й. с ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С., ул. *******, против А. Г. Г. с ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С, ул. ******, иск за заплащане на обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, от смъртта на неговия брат О. Й. Й., причинена по непредпазливост от ответника, за което е постановена присъда по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022г. до окончателното заплащане на сумата, и И. Й. Й. с ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С., ул. *******, е осъден да заплати на адв.В.

А. В. от АК-Пловдив, със служебен адрес: гр.П., бул. *********, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 във връзка с чл.36 от ЗАдв, в размер на 3050лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят И.

1

Й. Й., който чрез пълномощника адв.С. Д. го обжалва с конкретни доводи за неправилност досежно характера на отношенията между него и починалия му брат и произтеклите за него от смъртта му душевни болки и страдания, събраните във връзка с които доказателства и установените посредством тях обстоятелства поддържа да го легитимират като правоимащо да получи обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер лице. Моли за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна А. Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба, като с писмена молба чрез пълномощника си адв.В. В. поддържа съображения за нейната неоснователност и претендира за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от И. Й. Й. против А. Г.

Г. иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на неговия брат О. Й. Й., причинена на 04.09.2022г. по непредпазливост от ответника, за което престъпление по чл.124,ал.1,предл.3 във връзка с чл.130,ал.1 и ал.2 от НК е признат за виновен с влязла в сила на 01.03.2024г. Присъда №47 от 18.05.2023г. по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 04.09.2022г., до окончателното й изплащане.

Искът се основава на твърдения ищецът Й. и починалия му брат О. Й. да са живеели заедно и всяка вечер да са сядали заедно на масата, споделяли си, като ищецът се допитвал за съвети до него, брат му бил опора, давал му съвети, напътствал го кое е правилно и кое не и двамата имали изключително силна връзка, привързаност и обич, а от момента на внезапната му смърт, която била шокираща за ищеца и той изживял силен стрес, настъпила когато брат му бил едва на 47 години в разцвета на силите си, той бил неутешим и болката ставала по-силна с всеки изминал ден, като в първите дни не разговарял с никого, затворил се в себе си, не можел да се опомни, загубил съня си и единствените му мисли били насочени към спомена за неговия брат.

2

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, поддържайки изложените в нея твърдения да не обосновават приетото в ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на брат на починалия. В условия на евентуалност е оспорил иска по размер като прекомерно завишен, некореспондиращ с действителните болки и страдания, в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и несъобразен с икономическата ситуация в страната.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив ответникът да е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й. вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди, както и, според представеното удостоверение за родствени връзки, починалият да е брат на ищеца. Съдът не е кредитирал показанията на св.М. Б. като неясни, объркани и вътрешно противоречиви. Приел е от показанията на св.С Я, живуща на съпружески начала с брата на ищеца и на починалия М., да не се установяват отношения, различаващи се по съдържание от традиционните за обществото между братя на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, и характеризиращи се с изключителност, както и преживени от него страдания от смъртта на брат му, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, за да се приеме за материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение по смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по чл.269 от ГПК намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Фактите относно причинената на 04.09.2022г. от ответника вследствие извършеното от него престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, смърт на О. Й. и родството на починалия с ищеца като негов брат са безспорни.

Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около активната материалноправна легитимация на ищеца като правоимащо да получи обезщетение за неимуществени вреди лице.

3

С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и №5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения те са част от найблизкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.

Неоснователна, с оглед на тези постановки, е изтъкнатата във въззивната жалба съпоставка на отношенията между ищеца и починалия му брат с навлизащите в съвремието отношения по „западен модел“ с характерни за тях сравнително редки срещи между роднини, почти само за отбелязване на празници, тъй като релевантни са традиционните, а не модернистични привнесени и нетипични за обществото ни отношения.

4

Ищецът и пред настоящата инстанция поддържа отношенията му с починалия да са се отличавали с изключителност в сравнение с обичайните между братя и смъртта му да е оставила трайни последици у него, изразяващи се в ежедневни страдания, потиснатост и болка, които и до настоящия момент не са изчезнали.

В тази връзка в първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М. Б. – съседка на ищеца, и С Я, живуща на съпружески начала с М. Й. – брат на ищеца и на починалия. Св.Б. третира в показанията си смъртта на П., чиито имена не знае, като от тях не става ясно дали се касае именно за починалия О. Й.. Упоменава имена и на други лица, без да става ясно в какви отношения са с ищеца и починалия. Показанията й като цяло са объркани, неясни и декларативни, поради което настоящата инстанция не ги кредитира. Според св.Я. братята И. и О. не са живеели в една къща, а в отделни къщи, противно на твърденията в исковата молба да са живели заедно. И двамата са имали семейства, доста често се виждали, били в добри отношения, нито се карали, нито се биели, помагали си. О. били седем деца и той помагал парично на всички. Всички били еднакво близки и на празници се събирали да празнуват в къщата на майка им, която починала преди една година, а скоро починала и жената на И., който бил зле, забравял какво говори, често ходел на гробищата и плачел ту за жена си, ту за майка си, ту за брат си, като децата му го забирали от там и го карали вкъщи. Видно е от показанията на св.Я., че между ищеца и починалия му брат са съществували обичайните за този тип родствена връзка отношения на привързаност, емоционална близост и морална и материална взаимопомощ и подкрепа, каквито по начало се изграждат още от детството и са присъщи за нормалното общуване между лица в такава кръвна връзка и родство по съребрена линия. И двамата са създали свои семейства, живели са в отделни домакинства, общували са, помагали са си, но не се установява в живота им да са настъпили конкретни обстоятелства, в резултат на които помежду им да е възникнала особена изключително дълбока и трайна емоционална връзка, която да е извън рамките на обичайната. Напротив, според показанията на цитирания свидетел, всички са били еднакво близки, при което връзката между братята И. и О. не е била по-различна от тази между О. и останалите негови пет братя, единият от които починал, видно и от данните в удостоверението за родствени връзки, и сестра. Освен това, скръбта, която И.

5 и сега изпитва, в каквато насока са показанията на свидетелката, е свързана не само със смъртта на неговия брат, а най-вече със скорошната кончина на жена му и майка му, поради което не може да се приеме преживените от него душевни болки и страдания от смъртта именно на брата да са значителни и продължителни и да надхвърлят присъщите за такава загуба.

Обсъденото обосновава извода да не е налице изискуемата се изключителност, при която в резултат на конкретни житейски обстоятелства привързаността между двамата братя да е станала толкова силна, че смъртта на брата да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за тяхната родствена връзка, които да е справедливо да бъдат обезщетени, поради което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1421 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело №1015/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________