Решение № 5284 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 21113/2024
- Вид
- Решение № 5284
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5284 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330121113 по описа за 2024 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК.
Ищецът С. А. Д. ЕГН **********, от ***, чрез адв. Д. Б., със съдебен адрес: ***, е поискала от съда, да бъде установено по отношение на ответника „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет.1, офис 4, представлявано от И.К. и Р.А., че не му дължи сума в размер на 775,00 лева договорна лихва по договор за кредит № ***/*** г. Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д.
Б..
Ищецът твърди, че между нея в качеството й на заемател и ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ***/*** г. По силата на документа получила 2500,00 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 775,00 лева (22%) при годишен процент на разходите (ГПР) 53,89%.
Била начислена такса за разглеждане на кредита от 889,28 лева. Описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 30 месечни вноски за периода от 18.05.2023г. до 18.10.2025г., всяка в размер от 138,74 лева. За периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, ищецът изплатила заемната сума.
Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота, по какъв начин е 1 формиран, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя е сбор от общия размер на кредита (заемна сума) и общите разходи по кредита.
Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и представлявали годишния процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените по-долу съображения, такса представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Тя не била включена в ГПР. За това се правел извод от Стандартния европейски формуляр – в раздел III “Разходи по кредита” било посочено, че в ГПР е включена само договорната лихва. От там договорът бил нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорът бил недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като не било посочено правото на потребителят по всяко време да иска предоставяне на погасителен план, в който да са посочени извършените от него плащания и бъдещите такива.
Договорът бил недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като не било посочено в него правото на потребителя, че може да го прекрати и условията, при които може да се извърши.
Договорът бил недействителен и на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта му и приложенията, бил по-малък от 12.
Освен горното, таксата за разглеждане на кредита не се дължала, доколкото тя била свързана с отпускането и усвояването на кредита (чл.10а ЗПК).
Ответникът „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, заявява, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Счита твърденията за недействителност на договора за изцяло неправилни и необосновани. Излага доводи за това.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г.
По силата на договора, С. Д. получила сумата от 2500,00 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 775,00 лева (22%) при годишен процент на разходите (ГПР) 53,89%.
Била начислена такса за разглеждане на кредита от 889,28 лева. Общата сума, която трябвало да върне кредитополучателят била 4 164,28 лева, с погасяването на 30 месечни вноски за периода от 18.05.2023 г. до 18.10.2025 г., всяка в размер от 138,74 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент 2 и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 53,89 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.
В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по 3 кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Съдът намира за основателно твърдението за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК. Според тази разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай, видно от самия договор за кредит е, че е било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати и такса за разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 889,28 лева.
Настоящия състав на съда намира, че с уговарянето на тази такса, в размер на 1/3 от главницата по кредита, се накърнява принципа на „добри нрави" и се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
С предвиждането на такива разходи за такса, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от приложения като доказателство по делото Стандартен европейски формуляр – в раздел III “Разходи по кредита” е посочено, че в ГПР е включена само договорната лихва.
Всичко това води до извода, че договорената такса, представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се включи в размера на ГПР.
Отделно от това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в 4 писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-графологична експертиза, от което се установява, че размерът на текстовата част на шрифта в процесния договор е 11,5 пункта, което само по себе си е основание за недействителност на договора за кредит.
Съдът намира, че всяко от посочените по-горе основания са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
Не се оспорва от ответната страна, че заемната сума по договора за кредит е изплатена изцяло, а с оглед обявената недействителност, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Ето защо, съдът намира за основателен предявения иск и следва да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата в размер на 775,00 лева, представляваща договорна лихва по договор за кредит № ***/*** г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 243,50 лева, от които 43,50 лева за държавна такса и 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице.