Решение № 3019 от 04.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3019 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102115 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата С. А. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „******“ бл. № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146 (Сграда А), Бизнес център „България“, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор С. Я., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 303, 67 лева- недължимо платена по договор за паричен заем от 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 05.02.2024 г., до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 09.02.2022 г., по който ищцата получила в заем сумата от 1 000 лева. Тя обаче не получила екземпляр от договора, погасителния план към него и общите условия, поради което не било спазено изискването на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 от ЗПК, като договорът се явявал изцяло недействителен. За периода 09.12.2022 г.- 28.03.2023 г. ищцата заплатила на кредитора сумата в размер на 1 303, 67 лева и доколкото правоотношението се явявало недействително, всичко платено над заемна сума подлежало на връщане. В тази връзка се предявявал иск за осъждане на ответника да заплати сумата в първоначален размер от 20 лева, която в последствие се увеличава на 303, 67 лева. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмена молба по същество.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в 1 който се посочва, че между страните бил сключен процесния договор за кредит, по който била предоставена в заем сумата от 1 000 лева, на 3 месечни вноски в срок до 31.03.2023 г., при ГПР от 10, 50 % и ГЛП от 10, 03 %. Кредитът бил предсрочно погасен, като общо платената по него сума възлизала на 1 303, 67 лева, както следва: сумата от 435 леваплатена на 30.01.2023 г., 435 лева- на 01.03.2023 г, и 433, 67 лева- на 28.03.2023 г. От тази обща сума били покрити главницата от 1 000 лева и договорната лихва от 16, 59 лева, като сумата от 287, 08 лева била платена за погасяване на вземане на трето лице- „Ай Тръст“ ЕООД. За нея обаче ответникът се явявал само пълномощник да я получи и той не претендирал подобно плащане, нито се разпоредил с нея. За обезпечаване на задължението на ищеца по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчителят се задължавал срещу възнаграждение да гарантира задължението по заема. Възнаграждението на поръчителя се приемало от ответника, но той не бил титуляр на вземането и не придобил платените средства и те били прехвърлени към гаранта. В тази връзка се твърди, че ответникът не бил легитимиран да отговаря за възнаграждението към поръчителя и за сумата от 287, 08 лева производството по делото следвало да се прекрати.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № ********/ 09.12.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 3 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 10, 03 % и ГПР- 10, 50 % и общ размер на всички плащания- 1 016, 87 лева.

Между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД на 09.12.2022 г. е сключен договор за поръчителство, с който „Ай Тръст” ЕООД като поръчител по договора за кредит се задължава да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит и за поръчителство, както и ОУ по кредита.

Във връзка с представената от ответника справка за извършените по договора за кредит плащания в общ размер на 1 303, 67 лева е допуснато изменение на осъдителния иск, като той е увеличен в размер на 303, 67 лева, вместо първоначалните 20 лева.

Представена е и справка- извлечение от системата на кредитора, според която „Кредисимо” ЕАД е получил плащане от длъжника в размер на 287, 08 лева, като тази сума е била преведена на „Ай Тръст” ЕООД във връзка с договора за поръчителство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата 2 сума. „Кредисимо” ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В приложение № *** към договора макар да е записана в т. 9 общата дължима сума, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 1 016, 87 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или дружество- гарант, одобрено от кредитора.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение и то в кратък срок, без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита. Така и ГПР от 10, 50 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за обезпечението, като с включването му кредитът ще се оскъпи допълнително и ще надхвърли петкратният размер на законната лихва. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно 3

(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе клауза за обезпечение е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на възнаграждение за това обезпечение съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук- следва да се признае за установено, че клаузата за обезпечение, която е предвидена в противоречие със специалния закон, както и договорът за кредит, е нищожна.

И вторият договор- за предоставяне на поръчителство, също е нищожен, като предвиден в противоречие със специалния ЗЗП. Вече се посочи, че в договора за кредит е записано, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 1 016, 87 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място (09.12.2022 г. в гр. С.), е сключен друг договор за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, но за услугата на гаранта се дължи отделно възнаграждение, което ответникът дори признава, че му е превел. Именно в тази връзка двата договора са свързани, като принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор 4 става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за обезпечението също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор- да представи банкова гаранция или пък да използва одобрен от заемодателя гарант, с който да сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.