Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261131 от 19.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 17225/2018
Вид
Решение № 261131
Подписан
19.02.2021
В сила
07.11.2021
Състав
ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22, ал. 4 · Закон за Конституционен съд
  • чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 67, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 19.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17225 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД (вр. чл.4, § 3 от ДЕС), както и евентуални искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл.

59 ЗЗД. Ищецът „Ф.Т.“ ООД сочи в исковата молба, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, надлежно присъединен, със сключени договор за използване на разпределителната мрежа от производителя **********/10.05.2012 г., договор номер **********/06.06.2012 г. и договор номер **********/06.06.2012г. Поддържа, че експлоатира три фотоволтаични електроцентрали, находящи се в местността „Тафтино“ в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благовеград (ФЕЦ „ТАФТИНО 1“, ФЕЦ „ТАФТИНО 2“ и ФЕЦ „ТАФТИНО 3.). По силата на този статут, е в договорни отношения с „ЧЕЗ EЛEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД, който има към ищеца текущи задължения, в т.ч. и в исковия период, в различни размери, въз основа на договор №

206/14.05.2012 г. с допълнително споразумения към него от 07.06.2012 г., съгласно които „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД изкупува енергия, в т.ч. и в исковия период.

Поддържа, че на 20.12.2013 г. Народното събрание е приело Закона за държавния бюджет на

Република България за 2014 г. (обн. ДВ. бр. 109 от 20.12.2013 г.), с нормите на който закон е въведена такса от 20%, с която са обложени приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Това е станало с т. 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1,2, 3 и 4, чл. 35, ал.

1, 2 и 3, н чл. 73. ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. От 01.01.2014 г. тази такса е удържана директно от получателя на електроенергията „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно закона.

Ищецът сочи, че с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1 от 2014 г., КС ги е обявил за противоконституционни. От този акт следва задължение на държавата, по силата на чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционния съд, да уреди последиците от обявяването на противоконституционността, като това следва да стане от органа, който е постановил противоконституционния акт - Народното събрание. Счита, че са му нанесени имуществени вреди, изразяващи се в удържане на суми. Сочи, че тези норми нарушават законодателството на Европейския съюз, тъй като противоречи на Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО - чл.3, ал.1, чл.1 и др.; на чл. 63 и чл. 107 и др. от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС); на чл. 1 от ЕКПЧОС и др., на Договора за енергийна харта – чл. 10 и чл. 21, ал. 1, б „б“. В исковата молба се твърди, че са удържани са общо 62 074.67 лв., за периода от януари до м. август 2014 г., платени в посочения период от седем месеца, от

„ЧЕЗ EЛEKTPO БЪЛГАРИЯ“

АД от негови задълженията към ищеца, представляващи вреда за дружеството. Ищецът поддържа, че ако не е налице вреда, е налице неоснователно обогатяване, защото е налице разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на държавата, което е без основание. Счита, че неизпълнението от НС на задължението му по чл. 22, ал. 4 ЗКС не лишава увредените вследствие прилагането на противоконституционната норма лица да търсят обезщетение за вредите по общия ред, а дори напротив, самото то е основание за търсене на обезщетение. Сочи, че освен, че е налице възлагане от държавата за извършване на горепосочените действия и бездействия, е налице и противоправно поведение на длъжностните лица, съставящи колективния държавен орган - НС, изразяващо се както в приемане на противоконституционна и противоречаща на правото на ЕС разпоредба (арг. чл. 67, ал. 2 КРБ), така и в бездействие - неуреждане на възникналите в резултат прилагането на противоконституционна разпоредба правни последици.

Ето защо, моли да бъде осъден ответника, да заплати сумата от 62 074.67 лв., съставляваща обезщетение за нанесената вреда, периода от 01.01.2014 г. до

09.08.2014 г., в резултат на приемането на противоконституционна правна норма, изпълнението на същата и неуреждане на последиците от противоконституционността, заедно със законната лихва върху главницата от деня на всяка от удръжките до окончателното заплащане, или общо

28 679, 59 лв. съгласно уточнителна молба от 06.04.2020 г.; и при условията на евентуалност, да заплати сумата на главницата от 62074.67 лв. заедно със законната лихва от завеждане на иска, на основание чл.55 ЗЗД, или при условията на евентуалност, на основание чл. 59 ЗЗД.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, оспорва изцяло исковете като недопустими и неоснователни. Сочи, че действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, е уредено в чл. 151, ал. 2 от КРБ. Действието на решението на КС е занапред (ех nunc).

Всичко, извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава законосъобразно, тъй като се е прилагал действащ закон. До обявяването на нормата за противоконституционна същата следва да се счита за валидна и законосъобразна, както и че валидно поражда търсеното от законодателя правно действие. Обявените за противоконституционни норми, уреждащи задължението за удържане на такси, запазват приложимостта и валидното си действие до датата на влизане в сила на Решение № 13 от 31.07.2014 г. на KС. Държавата не е пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с гаранционно - обезпечителната й отговорност, тъй като не може да се разглежда като „възложител“ на работа на Народното събрание, нито пък Народното събрание може да се приема за „лице“, на което държавата е възложила работа. Липсва пряко възлагане по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липса на вина като материалноправна предпоставка за осъществяването на фактическия състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Ежемесечното удържане на такси за съответен период не е резултат от противоправно действие на държавата, а се явява резултат от прилагането на вече приет и обвързващ със задължителна сила ищеца закон, до 09.08.2014 г. В този смисъл не е налице причинно - следствена връзка между твърдяното увреждащо действие от ответника и сочените от ищеца пропуснати ползи за процесния период.

Сочи, че вредите за ищеца следва да са в пряка причинно-следствена връзка от съществено нарушение на норма на правото на ЕС, която предоставя конкретно право на частноправен субект. В случая това не е налице, доколкото са въведени бланкетни и необосновани твърдения за нарушаване на директиви в тяхната цялост и на разпоредби от ДФЕС и ЕКПЧОС, без да се сочи в какво се изразява нарушението. Навеждането на твърдение за противоречие с разпоредбите на чл. 63 и чл. 107 от ДФЕС е неоснователно и недоказано. Разпоредбите, приети с § 6 от ЗДБРБ за 2014 г., не противоречат на основния принцип за свободно движение на капитали. Липсват доказателства за проявено възпиращо действие на инвестиции в държава-членка за периода 01.01.2014 г. - 31.08.2014 г. или по отношение на трета държава. Не се доказва наличие на вреди за ищеца предвид изложената от него фактическа обстановка, както и съществено нарушение на държавата на въпросната разпоредба, което да е в пряка причинна връзка с претърпяна вреда. Към момента на приемане на противоконституционните разпоредби енергията от възобновяеми източници е могла да се реализира на свободен и на регулиран пазар. Законодателят не задължава всички производители на енергия от възобновяеми източници да участват на регулирания пазар (арг. чл. 25, ал. 1 от ЗЕВИ). На свободния пазар държавата не се намесва, но цените се определят от пазарния принцип на базата на търсенето и предлагането и са по-ниски от регулираните преференциални цени. Безспорно е, че производителите на енергия от вятър и слънце, какъвто е и ищецът, свободно и доброволно са избрали да участват на регулирания пазар, което им гарантира по-благоприятно третиране и сигурност в развиваната от тях стопанска дейност. Неоснователно е оплакването за противоречие с чл. 3, ал. 1 и др. от Директива 2009/72/ЕО на

Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Възразява, че вземането е погасено по давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Установява се от представения договор, че ищецът „Ф.Т.“ ООД, в качеството на производител, е страна по договор от 14.05.2012 г., сключен с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (слънчева енергия), по преференциална цена, определена от КЕВР (посочена в чл.

11, ал. 4 от договора). По силата на договора, производителят продава, съответно купувачът ежемесечно изкупува електрическа енергия на база на издадени от ищеца фактури (чл. 12, ал. 2 от договора). С допълнително споразумение от 07.06.2012 г. е променена преференциалната цена. Срокът на договора е до 25.04.2032 г.

Представено е разрешение за ползване № СТ- 05-444 от 25.04.2012 г., издадено от заместник - началник на ДНСК - София, за три фотоволтаични електрически централи м местността „Тафтино“, землище с. Рупите, община Петрич, с възложител „Ф.Т.“ ООД..

Представени са 8 бр. удостоверения за удържана такса по чл. 35б, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, от „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД.

Съгласно чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (нов -

ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; обявен за противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г.), за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 %. С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г., докладчик председателят Д.Т.(обн. ДВ бр. 65 от

2014 г.), са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35б, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).

Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, общата сума на удържаните такси от

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД през периода от м. 01.2014г. до м. 08.2014г. е в размер на 62 074,67 лв., в т.ч. по фактури и периоди , съгласно таблица № 1, колона 8 към експертизата. За периода м. 01 - м. 08.2014 г. от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД са внесени удържани такси, включително удържаните от „Ф.Т.“ ООД до 15-о число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася, като плащането е извършено по сметка КЕВР в БНБ № BG78BNBG96613000142001. В експертизата в табличен вид са посочен номера и датата на фактурите издадени от „Ф.Т.“ ООД за всеки месец през периода от м. 01. до м. 08.2014 г. за закупената електрическа енергия. (Таблица № 1, колона 3). Във фактура № 45/31.08.2014г. е фактурирана изкупена електрическа енергия произведена през периода от 01.08 до 10.08.2014 г., върху която е удържана такса в размер на 2990,77 лв. и елекрическа енергия изкупена пред периода от 11.08. до 31.08.2014 г., върху която не е удържана такса във връзка с влизане в сила на РЕШЕНИЕ № 13 на Конституционния съд от 31 юли 2014 г.по конституционно дело 1/2014 г., (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г.).

Общата сума по издадените фактури от „Ф.Т.“ ООД през периода от 01.01. до 31.08.2014г. е в размер на 421 746,49 лв. с ДДС, в т.ч. данъчна основа 351 455,41 лв. и ДДС в размер на 70 291,08 лв. По отделните фактури е извършено плащане от „ЧЕЗ EЛEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД с общ размер 359 671,81 лв., посочено по фактури, съгласно таблица към експертизата. От общо платената сума е извършено плащане по банков път в размер на 352 259,78 лв. и чрез прихващане в размер на 7412,03 лв. Съгласно заключението, неплатеният остатък по фактурите е 62 074,68 лв., в т.ч. по фактури съгласно таблица 1, колона 8, представляващ сумата на удържаните такси. Датата на получаване на платената сума по разплащателната сметка на „Ф.Т.“ ООД е посочена в Таблица № 1, кол. 12. В основанието за плащане по съответната фактура е посочено прихващане срещу задължение на „Ф.Т.“ ООД. Предвид гореизложеното, датата на удържане на таксата е датата на получаване на платената сума по разплащателната сметка на „Ф.Т.“ ООД.