Решение № 133 от 29.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. П., 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500592 по описа за 2021 година Производството е бързо и се развива по реда на глава Двадесет и пета от ГПК-чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

С решение на Панагюрски районен съд №260087 от 05.07.2021г. постановено по гр.д.№389/3020г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от Ц. П. Г., с ЕГН-********** от гр.с., със съдебен адрес в гр.п., ул.“Й.Г.“ №43-чрез адв. Г.М. от АК-п., срещу „В.И К.-С“ ЕООД, с ЕИК112107349, със седалище и адрес на управление в гр.с., ул.“В.И.“ №7,представлявано от управителя М.Н.М., искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца със заповед №03/03.06.2020г. и възстановяването му на заеманата преди това длъжност.

Със същото решение ищецът Ц.Г. с посочен адрес и ЕГН, е осъден да заплати на „В.И К.-С“ЕООД, с посочени ЕИК, седалище, адрес на управление и законен представител, съдебно-деловодни разноски в размер на 610лв за адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца Ц.Г. чрез пълномощника си адв. М. с въззивна жалба с вх.№ 262214 от 19.07.2021г. с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че макар съдът да е събрал относимите към предмета на спора доказателства, последните не били обсъдени в съдебното решение или обсъдени само тези от тях, подкрепящи тезата на ответника по спора. Според жалбоподателят първоинстанционния съд не обсъдил в цялост доводите му за незаконност на уволнението поради липса на съгласие от 1 страна на Инспекцията на труда /ИТ/ така и по отношение на вземането на предварително мнение от ТЕЛК, съгласно чл.333 ал.2 от КТ, и на които основания изложени в исковата молба била оспорена заповедта за уволнение, поради което навежда извода, че в случая не е преодоляна закрилата на работника при уволнение по чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ досежно изискващите се предварително разрешение от ИТ при уволнение на трудоустроен работник, така и мнение на ТЕЛК, предхождащо разрешението от ИТ и установеното по делото единствено взето разрешение от ИТ, но не и изискано мнение от ТЕЛК относно уволнението. Твърди, че в тази връзка по делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на този факт, но същите не били обсъдени от съда, поради което жалбоподателят счита, че само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени. Счита, че исковият съд не е осъдил довода на ищеца за липса на извършен подбор на служителите, упражняващи труд на същите длъжности, и имащи по-малък стаж от ищеца в дружеството. В тази връзка с въззивната жалба се излагат конкретни факти за друг служител в дружеството-Я.П., постъпил на работа на 17.02.2012г., както и факта, че ищецът е постъпил на работа в дружеството на 23.07.2012г., но че в предишен период от време е работил в същата фирма и на същата длъжност и че сумарно стажът на ищеца е по-дълъг от стажа на другите служители на дружеството към момента на уволнението. Не било доказано подборът да е извършен от работодателя въз основа на обективни и ясни критерии, като според разпитаните свидетели, служителите били разделени на различни групи и били съкратени работниците от една определена група, без извършването на подбор, както и че тогавашния управител на дружеството /разпитан като свидетел/ извършил подбор по собствена преценка и без да назначи комисия, без яснота за критериите му за индивидуалните качества на работниците. Като последен довод от жалбоподателя се изтъква обстоятелството, че не е налице реално съкращаване на щата тъй като не е извършено преструктуриране на работните позиции в дружеството, че длъжностите, които ищецът е изпълнявал като водопроводчик вътрешна мрежа, сега се изпълнявали от останалите работници на тази позиция; че е извършено съкращаване в щата, но без да са налице обективните основания и нуждата от това. Счита, че неправилно съдът е коментирал позициите на инкасаторите в дружеството при положение, че ищецът не е заемал такава длъжност, а през цялото време на полагане на труд при ответника, е заемал позицията “водопроводчик, вътрешна мрежа“ или „водопроводчик външна мрежа“. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважат предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ с присъждане на разноските на ищеца за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната по спора странаответното дружество работодател на ищеца чрез пълномощника му адв.Г. М. посочен и за съдебен адресат на страната, на дата 04.08.2021г., като срокът за подаване на отговор е изтекъл на 18.08.2021г./сряда присъствен ден/ и такъв няма постъпил.

По делото е постъпил документ, наименован писмен отговор от пълномощника на ответника, с вх.№262334 от 30.08.2021г., като същият няма 2 характер на отговор по смисъла на чл.263 ал.1 от ГПК поради настъпила преклузия на срока за депозирането му /двуседмичен от връчване на жалбата/, поради което същият следва да се обсъжда като становище по делото, наред с останалите такива.

Няма ангажирани доказателства от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в производството пред първата инстанция Ц. П. Г. подадена чрез пълномощника си адв. Г.М. от АК-п. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и по т.2 от Кодекса на труда.

В исковата си молба против „В.И К.-С“ ЕООД /В и К -С“ ЕООД/-гр.с., с ЕИК-112107347, със седалище и адрес на управление в гр.с., ул.“В.И.“ №7, ищецът Ц.П. Г., от гр.с., ул.“Г. С. Р. №21,ЕГН-**********, твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 23.07.2012г. на длъжността “Водопроводчик вътрешна мрежа“ заедно с още 8/осем/други работници полагащи труд на същата длъжност.Твърди, че не е допускал дисциплинарни нарушения, изпълнявал е съвестно работата си и е получавал множество похвали от прекия си ръководител. Твърди още, че на 07.06.2017г. му е било издадено решение на ТЕЛК, с което му е призната 50% намалена трудоспособност при 53% трайна неработоспособност до извършване на преосвидетелстването. Твърди, че е бил уволнен със заповед №03 от 03.06.2020г. Счита, че уволнението му е незаконно на първо място поради липса на реално съкращаване на щата от страна на ответното дружество,като се целяло от управителя да освободи единствено ищеца от работа, но не и да преструктурира по някакъв начин дейността на дружеството. Твърди още,че преди издаването на заповедта за уволнение не е извършвано съкращаване на щата с нарочен акт на орган на дружеството; че трудовите функции,които е изпълнявал ищеца, към момента се изпълняват от други работници на същата или сходни длъжности, но без да им е разпределена по разписание,поради което счита, че не е налице реално съкращаване на щата от дружеството 3 ответник.На следващо място ищецът поддържа, че работодателят не е извършил подбор между работниците, упражняващи труд на длъжността “водопроводчик вътрешна мрежа“, както и на другите работници, които работят на длъжности, сходни с посочената,доколкото чрез извършването на подбор работодателят преценява качества и квалификация на служителите работещи на еднакви или сходни длъжности с цел оптимизиране на работния процес за да остави в работа най-доказаните и полезни служители. Ищецът твърди, че няма данни нито колегите му да е извършван такъв подбор между него и последните в дружеството, като счита, че дори да е направен, той не е извършен съгласно установените разпоредби и съдебна практика. На следващо място ищецът поддържа, че в заповедта за уволнение не е индивидуализирана на коя от двете хипотези на чл.328 ал.1 т.2 от КТ се пристъпва към уволнението му, поради което ищецът бил поставен в неведение относно основанието за уволнението му и му било нарушено правото на защита. Не ставало ясно от заповедта кой е компетентния орган да освободи ищеца, както и кой е подписал заповедта в качеството на работодател. Твърди още, че съгласно цитираното експертно решение /ЕР/ №2911, от заседание №126 от 11.07.2019г. на Трудово-експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, му е било издадено предписание за трудоустрояване с констатацията, че работата, която лицето изпълнява е подходяща за здравословното му състояние, но при спазване на противопоказанията по т.15 от ЕР. Посочва, че към момента на издаване на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ е бил трудоустроен, поради издаденото телково решение, което му е дало възможност да работи на същата работа и на същата позиция, но при облекчени условия съгласно заключението. Твърди, че въпреки това работодателят не е спазил процедурата по чл.333 ал.1 от КТ да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за да уволни трудоустроения работник, както и не е поискано и предварително мнение на ТЕЛК, съгласно чл.333 ал.2 от КТ. На следващо място ищецът поддържа, че решението за съкращаване на щата и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ между ищеца Ц.Г. и ответното дружество са издадени от некомпетентен орган, без да има представителна власт, както и не са спазени процедурните изисквания на закона, поради което и на това основание уволнението било незаконно.Моли да се признае уволнението на ищца за незаконно и се отмени и да бъде възстановен на заеманата преди 4 уволнението длъжност “водопроводчик вътрешна мрежа“, код по НКП „71262002“ във „В.И К.-С“ ЕООД-гр.с..

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ВиК-С“ ЕООД гр.с., вх.№260154 от 28.08.2020г. /л.27 л.29/, чрез пълномощника адв.М., в който се излагат доводи за законност на уволнението на ищеца.На първо място се твърди, че заповедта за уволнение е подписана от управителя на дружеството към момента на издаването й Ф.К.Ф., имащ това качество и правомощия като избран и вписан в Търговския регистър управител на дружеството. На второ място, че основанието за прекратяване на ТПО е съкращаване на щата, което е реално извършено. На трето място, лично управителят извършил подбора съгласно чл.329 ал.1 от КТ, като на работа са оставени работниците, работещи по-добре и имащи повисока професионална квалификация, докато ищецът бил с най-малък трудов стаж и професионален опит в дружеството, не е имал умението да работи в колектив, имал е влошени взаимоотношения с колегите и качеството и начина на изпълнение на възложените му задачи било най-лошо, като същевременно дружеството не е разполагало с работно място за него, напълно отговарящо на условията на труд по т.15 от цитираното в исковата молба ЕР на ТЕЛК и че за уволнението е поискано и предварително разрешение на ИТ-гр.П.. Във връзка с подбора ответникът не излага в отговора си никакви конкретни факти и обстоятелства за критериите въз основа на които е извършен последния, били ли са сведени до знанието на работниците и служителите , които ще участват в подбора, между кои работници е извършен, има ли и работници участвали в подбора, заемащи сходни длъжности и какви, така както се твърди в исковата молба, как и въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства работодателят е стигнал до изводите си, че съгласно законово предвидените критерии в КТ именно ищецът е този който работи най-зле, притежава най-ниската квалификация в сравнение с останалите подлежащи на съкращаване работници и има най-малък трудов стаж.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Видно от данните, съдържащи се в трудовото досие на ищеца, Ц. П. Г. е постъпил първоначално на работа в ответното дружество на дата 19.12.2007г. на основание чл.68 ал.3 от КТ-за заместване на отсъстващ работник и 5 служител, като е заемал длъжността „Водопроводчик АПГ“ с място на работа „В и К- С“гр.с., като ТПО е прекратено, считано от 01.10.2008г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ-по взаимно съгласие или има първоначален трудов стаж от 9месеца и 11дни в същото дружество и на същата длъжност.