Решение № 242 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002102398 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д., чрез адв. В., против решение № 2063/04.04.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II-ж въззивен състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на ищцата.

Ответното „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д. оспорва жалбата като развива в съдебно заседание съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение с което след отмяна на решение № 18188/09.10.2024 г. по гр. д. № 8600/2024 г. на Софийски районен (СРС), 60 състав, са отхвърлени предявените от Т. Л. Д. срещу „Частно основно училище Цар Симеон Велики" ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване уволнението й на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.

187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното дружество, поради наложено дисциплинарно наказание 1

„уволнение“ за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в училището и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 3 464 лв. за времето от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до изплащането.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил следната фактическа обстановка: Страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 194/22.02.2022 г., съгласно който ищцата е заемала за времето до 19.12.2023 г. длъжността „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното училище, при непълен работен ден - 4 часа от 8. 00 ч. до 12. 00 ч., с основно месечно трудово възнаграждение от 1 732 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0. 6 % за всяка година, от 72. 74 лв.; с допълнително споразумение от 31.08.2022г. страните приели, считано от 01.09.2022 г. ищцата да премине на непълно работно време от 6 часа - от 8. 00 ч. до 14. 00 ч., с основно трудово възнаграждение в размер на 1 979 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 83. 12 лв. Ищцата уведомила своя работодател за началото на ин-витро процедури през м. февруари 2023 г., които ще провежда в болница „Бахчеджи“, [населено място], както и за фоликуларната пункция и за неуспешния ембриотрансфер през м. март 2023 г., за предстоящия замразен ембриотрансфер през м. май 2023 г. и за неуспеха от тази процедура. С молби и уведомления (съответно с вх. № 93/18.07.2023 г., № 94/18.07.2023 г., № 95/18.07.2023 г.), както и с писмено искане (вх. № 96/18.07.2023 г.) до ответното училище, ищцата е представила болничен лист; уведомила е ответника, че е в напреднал стадий на провеждано лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция в Клиника „Бахчеджи“, [населено място], за което посочила, че представя обобщаващ доклад от лечението, издаден от тази клиника като компетентен здравен орган; поискала е разрешаването на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения по чл. 157, ал. 2 КТ във връзка с провежданото лечение инвитро чрез методите на асистирана репродукция (като в същата молба ищцата е посочила, че ще уточни в последствие периода на отпуск с допълнителна молба), както и предоставяне на всички налични документи в трудовото й досие. В отговор на отправените към него запитвания, работодателят с поредица от писма (изх. № 089/01.08.2023 г., изх. № 090/01.08.2023 г., изх. № 091/01.08.2023 г. и изх. № 092/01.08.2023 г.) е приел болничния лист; изискал е да бъдат предоставени четливи заверени документи в превод на български език, които да посочват еднозначно лечебното заведение, датата на издаването им, лекуващия лекар (екип), датата на фоликуларната пункция, както и датата (прогнозна) на ембриотрансфера; уведомил е ищцата, че молбата й за отпуск ще бъде разгледана; предоставил е копие на документите съхранявани в трудовото й досие. На 14.08.2023 г. ищцата е поискала да ползва отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ за изпълнение на граждански, обществени и други задължения в периода 14.08.2023 г. - 02.09.2023 г., като представила 2 броя служебни бележки съответно от 25.07.2023 г. и 14.08.2023 г., носещи логото, подпис и 2 печат на турската клиника в [населено място] и удостоверяващи, че Д. се намира в напреднал етап на лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция; че лицето е провеждало лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция, без обаче в представените документи да е посочена дата на фоликуларната пункция, както и прогнозна дата на ембриотрансфера.

С обобщаващ доклад от лечението, издаден от турската клиника като компетентен здравен орган е отразен периода на лечение ин витро на ищцата – от 18.03.2023 г. до 07.04.2023 г. С молба вх. № 131 от 04.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя да й разреши ползването на 18 дни платен годишен отпуск за времето от 04.10.2023 г. до 27.10.2023 г., на основание чл. 155, ал. 1 КТ, вкл., при условията на евентуалност – на основание чл. 157, ал. 2 КТ като отпуск за изпълнение на граждански, обществени и др. задължения в периода 04.10.2023 г. 23.10.2023 г., при условията на евентуалност като отложен полагаем се платен годишен отпуск за 2022 г. на основание чл. 176, ал. 3 КТ. Ползването на платен годишен отпуск по чл.

155, ал. 1 КТ е било разрешено, като служителят е следвало да се яви на работа на 30.10.2023 г. С писмено становище, вх. № 150/25.10.2023 г. при ответното училище, ищцата е поискала трудоустрояване на подходяща работа с оглед продължителното ин - витро лечение, проведено в периода м. март – м. август, в резултат на което организмът й бил изтощен и изключително податлив на инфекции.

С оглед на дадените й медицински предписания, е отправила искане да й бъде разрешено да престира труда си изцяло онлайн и в облекчени условия изключващи стресови ситуации и претоварване. Заявила е също изрично, че поради бездействието на ответника, което счита за мълчалив отказ, ще бъде принудена да откаже да извършва какъвто и да е труд по сключения трудов договор. Във връзка с продължаващото ин-витро лечение и предстоящите през м. ноември 2023 г. манипулации ищцата е изразила намерение да прекрати трудовите си правоотношения с ответника. Няма спор по делото, че в периода от 30.10.2023 г. до 07.11.2023 г., вкл. ищцата не се явила на работа при ответника, за което били съставени 6 броя констативни протоколи, удостоверени с подписи на двама служители на ответника. На 08.11.2023 г. на ищцата е била връчена нотариална покана от работодателя за предоставяне на писмени обяснения относно причините за отсъствието й от работа в периода 30.10.2023 г.

- 02.11.2023 г., и за периода от 14.08.2023 г. до 02.09.2023 г. (за последния е бил поискан и съответно разрешен отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ). С поканата работодателят е поискал и информация дали се извършват медицински манипулации на ищцата през въпросния времеви период, респ. на коя дата и с каква продължителност ще бъдат те, като е посочил необходимостта да бъдат представени медицински документи за тези обстоятелства. На 25.11.2023 г. на ищцата е била връчена нова нотариална покана за даване на писмени обяснения във връзка с неявяването й на работа за времето от 03.11.2023 г. до 25.11.2023 г.

С нея ответникът е разяснил на служителката, че отсъствието от работа без основание в продължение на два последователни работни дни представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което може да й се наложи дисциплинарно уволнение. На ищцата е предоставен 3 - дневен срок, считано от получаване на поканата, да представи исканите писмени обяснения във връзка с отсъствието си. В този срок писмени обяснения не са 3 депозирани пред работодателя. Със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното училище е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – тъй като не се е явила на работа в течение на два и повече от два последователни работни дни. Фактическото основание за уволнителната заповед е неявяването на ищцата на работа в периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. вкл., без да е уведомен работодателя за предстоящото отсъствие и без да са представени документи за причините за неявяване на работа. Трудовото правоотношение е прекратено на 19.12.2023 г., когато е връчена на ищцата заповедта за уволнение. В обжалваното решение са обсъдени представените в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства относно процедурата на предприетото през м. ноември 2023 г. в турската болница „Бахчеджи“ лечение ин - витро на ищцата: че на 11.11.2023 г. е започнала подготовката за замразен ембриотрансфер, осъществен е контролен преглед на 21.11.2023 г., а на 28.11.2023 г. е извършена самата процедура по трансфера. На 13.12.2023 г. бременността на ищцата била потвърдена от български лекар, а на 08.08.2024 г. тя е родила момиченце. Съобразени са и показанията на разпитаните свидетели (чиято доказателствена стойност е ценена по правилото на 172 ГПК) относно фактологията на провежданото лечение ин - витро, неговата продължителност, вкл. в относимия за спора период от края на м. октомври и през м. ноември 2023 г., когато ищцата е отсъствала от работа, както и за липсата на уведомяване на работодателя за отсъствието и причините за това.

При горните фактически установявания второинстанционният съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата с едностранно изявление, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за конкретно вмененото нарушение на трудовата дисциплина, е съществувало и надлежно упражнено. Затова и прекратяването на трудовоправната връзка се явява законно. На първо място, в обжалваното решение е разгледано твърдението за опорочаване на уволнението поради наличие за предварителна закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 2 КТ (изискваща в хипотезата на дисциплинарно уволнение да се даде предварително разрешение на инспекцията по труда), каквато в случая не е преодоляна – доколкото към момента на уволнението ищцата е била в напреднал етап на лечение ин - витро (отречено е задължението на съда да се произнася по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищцата се ползвала от предварителната закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 1 КТ, тъй като е била бременна към момента на уволнението – защото такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба).

Разяснено е, че по смисъла на § 1, т. 13 ДР на КТ „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин - витро“ са всички онези от тях, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Направен е решаващ извод, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 313а КТ във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 5, предл.

2 КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си. Така последният е бил в неизвестност за него към датата на връчване на уволнителната заповед - 19.12.2023 г. (когато 4 здравните органи са удостоверили, че ищцата е била бременна).