Решение № 341 от 03.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Перник, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720201027 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на М. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, съдебен адрес: гр. *****, депозирана чрез: адв. И.-А. Н.- САК , против: Наказателно Постановление № 26-1158-000514 от 06.04.2026 г., издадено от В.С.В., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за следното вменено нарушение на жалбоподателя е било наложено следното наказание: за вменено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

М. Е. Г., е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че атакуваното НП слдева да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят М. Е. Г., редовно призован, чрез адв. Н.-САК се явява лично и с адв. И. Н., с пълномощно по делото и представено в оригинал в съдебно заседание. По същество се поддържа жалбата, като се моли предвид събраните по настоящото дело доказателства и по подробно изложените в представената в днешното съдебно заседание молба да отмени наказателното постановление, като присъди на жалбоподателя направените разноски по представения списък в с.з.

Административно наказващия орган, редовно призован, представител не изпраща в нито едно от проведените по делото с.з.. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските 1 на другата страна.

По делото съдът е приел, освен представената преписка и следните писмени доказателства: напомнително писмо с изх. №5304/2026г. е постъпило писмо с рег. №21122/12.06.2026г. от Началник сектор „Пътна полиция“, с което уведомява, че жалбата е окомплектована и изпратена на 08.06.2026г. с писмо рег. №313000-8830/08.06.2026г., постъпило писмо с рег.

№23508/02.07.2026 г. от адв. И. Н. за предоставяне на достъп до делото като адвокат чрез страна М. Е. Г..; постъпило писмо с рег. №23527/02.07.2026 г. от адв. И. Н., с което изпраща адвокатско пълномощно и заявява, че доверителят му ще се яви лично в съдебно заседание, като ще потвърди извършените до момента процесуални действия. По делото са били събрани и допълнително гласни доказателства, посредством разпита на актосъставителя С..

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.

18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

Разгледана по същество се явява основателна.

Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че срещу жалбоподателя е било издадено НП №26-1158-000514 от 06.04.2026 г., издадено от В.С.В., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за следното вменено нарушение на жалбоподателя е било наложено следното наказание: за вменено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.. Видно от съдържанието на атакуваното НП в него е изложена следната оспорена изцяло от защита фактическа обстановка, а именно, че на 28.02.2026 г. в 11:43 часа, в община ПЕРНИК, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като Водач на лек автомобил, СИТРОЕН ДЖЪМПИ, *****, при обстоятелства: В ОБЛАСТ ПЕРНИК, ПО АВТОМАГИСТРАЛА СТРУМА С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД

СОФИЯ

КЪМ

ГРАД

ПЕРНИК, жалбоподателят

УПРАВЛЯВАЛ

СОБСТВЕНИЯ СИ ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ СИТРОЕН ДЖЪМПИ С

РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *****, КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА

ПРОВЕРКАТА НА КИЛОМЕТЪР 14+400 СЕ УСТАНОВИЛО, ЧЕ

АВТОМОБИЛЪТ, УПРАВЛЯВАН ОТ Г. Е СЪС СЛУЖЕБНО ПРЕКРАТЕНА

РЕГИСТРАЦИЯ НА ***** ГОДИНА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 143 Ал. 10 ОТ ЗДВП. ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОВЕРКАТА ВОДАЧЪТ СКЛЮЧИЛ И

ПРЕДСТАВИЛ ВАЛИДНА ГО.НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ Е

ИЗДАДЕНО НА ОСНОВАНИЕ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ДА СЕ

ОБРАЗУВА ДП ОТ 16.03.26Г. ПО ПР.ПР.1048/26Г. ПО ОПИСА НА РП

ПЕРНИК, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че видно и от акта и представеното копие на същия в преписката, се установява, че действително в тази част Нп, възпроизвежда акта съставен от свидетеля -актосъставителят- С. С. С., на длъжност младши полицейски инспектор в сектор ПП-Перник при ОДМВР-Перник, в разпита си пред съда сочи, че не си спомня за случая, като не заявява допълнителни детайли по казуса /св. С.:“...Запознах се с акта. Придържам се към казаното в акта. С колегата спряхме автомобила на стоп палка. Мисля, че лицето, което е в залата, беше водач на процесния автомобил. Установихме, че е с прекратена регистрация след справка с РСОД. Повечето от собствениците не знаят на какво се дължи прекратяването на регистрацията. За жалбоподателя не 2 мога да кажа...“/. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, но не ги намира за информативни относно основните спорни по делото факти.

Видно от представените в кориците на делото писмени и гласни доказателства, както и от изисканата прокурорска преписка и акта на прокурора за отказ да се образува ДП, то в същия, в мотивната част, прокурорът е посочил, че наблюдаващият прокурор намира за установено от фактическа страна следното: „На 28.02.2026г. С. С. С. /на длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - гр. Перник/ и З.

Р. З. /на същата длъжност/ били назначени като автопатрул по опазване на безопасността на пътното движение на територията на 02 РУ ОД МВР - гр.

Перник. В тази връзка, към 11:43ч., двамата полицейски служители се намирали в района на Община Перник, автомагистрала „Струма“ км. 14+400.

В това време те забелязали движещ се по автомагистралата /с посока на движение от град София към град Перник/ товарен автомобил марка/модел „Ситроен Джъмпер“ с per. № *****. С. С. и З. З. решили да извършат проверка спрямо същия, при което го спрели. В рамките на така извършената проверка се установило, че водач на товарния автомобил е М. Е. Г.. Установило се също така, че регистрацията на моторното превозно средство е била служебно прекратена от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР на *****г. Основание за това бил чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /неподновяване в срок на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“/ /чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/. Самият М. Г. бил уведомен от Гаранционния фонд, а самото прекратяване на регистрацията било извършено служебно от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР.

Във връзка с горните положения спрямо М. Г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия GA с бл.

№4856261/28.02.2026г. Същия ден - в рамките на самото извършване на полицейската проверка - била представена от Г. полица за подновена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което регистрацията на товарния автомобил била възстановена.

Гореизложената фактическа обстановка прокурорът посочил, че се извежда на основата на всички материали, събрани в хода на проверката. С оглед горното следва преписката да бъде прекратена поради следното:Намирам, че в случая приложение следва да намери хипотезата на нормата на чл. 9, ал. 2 НК малозначителност на деянието...“, като след получаване на прокурорския акт, АНО е счел, че следва да издаде атакуваното НП. Следва да се посочи, че в атакуваното НП, е посочено, че –„НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ Е ИЗДАДЕНО НА ОСНОВАНИЕ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ДА СЕ

ОБРАЗУВА ДП ОТ 16.03.26Г. ПО ПР.ПР.1048/26Г. ПО ОПИСА НА РП

ПЕРНИК“, тоест основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за прекратяване на наказателното производство или за отказ такова да бъде образувано. Издаването на наказателно постановление едновременно въз основа на АУАН и въз основа прокурорски акт в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, както в случая, макар и акта да не е посочен, като основание, то видно от съдържанието на НП именно той е възпроизведен в него, без АНО да съобрази данните по делото и да изследва и изложените обстоятелства, като и факта дали е бил уведомен собственика от ГФ за прекратената регистрация, като е посочено, че веднага е била сключена застраховката, както и прокурорът е посочил в акта си и е приел наличието на чл. 9, ал. 2 НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид представените в преписката писмени доказателства, като гласните такива, както съдът посочи, не допринасят съществено за спорните по делото 3 факти, още повече че самият свидетел на АНО, разколебава обвинителната теза, като сочи, че „водачите не знаели за прекратената застраховка“, като в осз именно това е едно от възраженията на защитата, че водачът не е бил уведомен за прекратяването на ГО, като АНО, в чиято доказателствена тежест е да докаже обвинението, е проявил пълна пасивност в посочения смисъл. В този смисъл основателно се внася съмнение в съставомерността на цялото обвинение, което е основание за отмяна на акта и НП, като незаконосъобразни. Отделно от това следва да се посочи, че същите биха били незаконосъобразни и на друга плоскост, също застъпена в жалбата, а именно, че съгласно чл.140 ЗДВп, то Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .. Първо, при извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.

По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се изпрати на началника на сектор ПП - Перник за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В такава хипотеза обаче, суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и след събиране на нови такива. В този смисъл АНО, както в окомплектоването на преписката, така и в осз, е демонстрирал пълна пасивност, и не е доказал съставомерноста на соченото административно нарушение.