Решение № 2651 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100500420 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 12517 от 25.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 66018 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 91 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. И. К. срещу М. П. К. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК-за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на подземен гараж № ПГ-1, с площ от 16,34 кв. м., при съседи по архитектурен проект-вход за подземен гараж, подземен гараж ПГ-2, подход за паркиране, коридор, заедно с 0,072 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се 3,89 кв. м., както и 0,072 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. София, Район „Искър“, ж. к. „Дружба“, с площ 6261 кв. м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване-комплексно застрояване; стар идентификаторняма; номер по предходен план-253,475, квартал 84, парцел 1, при съседи по скица***, 68134.15002589 и ***, който подземен гараж представлява 16,34/3893,03 в идеални части от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 3893,03 кв.

1 м., с адрес гр. София, Район „Искър“, ж. к. „Дружба“, като Д. К. бил осъден да заплати на М. К. сумата от 1800 лева разноски в производството.

Недоволен от така постановеното решение останал Д. И. К., ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като уважи изцяло исковата му претенция и му присъди сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, като пледира за нейното уважаване. Развива доводи, че макар нотариалната сделка да е станала по време на брака, то плащането на цената е станало преди това от въззивника, което обстоятелство е признато от продавача, поради което не следва да се обсъжда произхода на средствата, тъй като към този момент страните не са били съпрузи. Счита, че се касае до конкуренция между фигурата на фактическото съжителство, в който период е платена цената на процесния имот и фигурата на гражданския брак, във времето на който е настъпило придобиването му. Претендира сторените по водене на делото разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 120490/15.10.2025 г.

В писмения си отговор, ответникът в първоинстанционното производство М. П.

К., въззиваема страна в настоящето производство, оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави обжалвания съдебен акт в сила.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си становище, като пледира за потвърждаване на постановеното по спора решение. Претендира сторените в настоящата инстанция съдебни разноски, като прави възражение по разноските на другата страна, считайки същите за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията за редовност по ГПК, поради което същата като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Д. И. К. срещу М. П. К. иск с правна квалификация по чл. 23, ал. 1 от СК.

Ищецът твърдял, че с ответницата са съпрузи от 03.02.2013 г., като в момента 2 били насрещни страни по гр. д. № 43616/2022 .г. по описа на СРС, 158 състав, което било обявено за решаване на 14.09.2023 г. При сключване на брака страните не декларирали изрично избран от тях режим на имуществени отношения, като и впоследствие не променяли законовия режим на общност с последващи изявления или брачен договор. Твърдял, че на 02.03.2013 г., с договор за покупко-продажба, с нотариален акт № 33, том І, рег. № 1290, дело № 29/20.03.2013 г. придобил правото на собственост върху процесния имот. Твърдял, че продавач на процесния имот бил „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД, а продажната цена от 4578 евро превел по банков път преди сключване на договора, което обстоятелство било отразено в т. 2, стр. 2 от същия договор. Плащането на цената било наредено в пълен размер по банковата сметка на дружеството продавач на 25.01.2013 г. чрез внасяне в КТБ. Плащането предхождало плащането на цената, а отделно от това ползваните за това средства имали изцяло личен характер. Признавал, че към този момент с ответницата живеели заедно, но тя нямала никакво отношение към набирането на средствата, с които извършил плащането. Счита, че изложените обстоятелства-придобиване на правото на собственост по възмезден начин по време на брака му с ответницата и плащането на продажната цена с лични средства преди сключване на брака, изключвали режима на общност. Сочел също, че ответницата живеела с друг мъж и дъщерите им, като му отправила преди дни претенция за заплащане на обезщетение за ползването на посочения имот.

Ответницата, в писмения си отговор на исковата молба, оспорвала иска по основание. Твърдяла, че имотът е закупен по време на брака и като такъв попадал в режима на семейна имуществена общност. Освен това, твърдяла, че с грижа за семейството, предхождаща брака, помогнала за закупуването на процесния недвижим имот и с лични средства.

По делото били събрани писмени и гласни доказателства, от които първоинстанционният съд извел следната фактическа обстановка :

На 20.03.2013 г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 33, том І, рег. № 1290, дело № 29/20.03.2013 г. на нотариус И.П., вписана под № 620 на НК, с продавач „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД и купувач – ищеца. С посочения нотариален акт продавачът продал на купувача следния недвижим имот - подземен гараж № ПГ-1, с площ от 16,34 кв. м., при съседи по архитектурен проект-вход за подземен гараж, подземен гараж ПГ-2, подход за паркиране, коридор, заедно с 0,072 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се 3,89 кв. м., както и 0,072 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота гр. София, Район „Искър“, ж. к. „Дружба“, с площ 6261 кв. м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване-комплексно застрояване; стар идентификатор- 3 няма; номер по предходен план-253,475, квартал 84, парцел 1, при съседи по скица***, 68134.15002589 и ***, който подземен гараж представлява 16,34/3893,03 в идеални части от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 3893,03 кв. м., с адрес гр. София, Район „Искър“, ж. к. „Дружба“. Продажната цена от 4578 евро била платена от купувача по банков път по банкова сметка на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Видно от приетото по делото банково бордеро № 483951/25.01.2013 г., в полза на „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД е извършен банков превод на сумата от 4580 евро от вносител Д. И. К. с посочено основание за внасяне : подземен гараж ПГ-1, бл. 195.

Съдът не обсъждал, като неотносими към предмета на доказване, представените от ответницата на 05.06.2024 г. извлечение от банкова сметка и платежни нареждания от 29.06.2011 г., 06.07.2011 г., 12.07.2011 г. и 27.06.2011 г, а освен това банковото извлечение нямало данни за титуляра на сметката и обхващало периода 01.01.2011 г.

31.12.2011 г.

С показанията си, свидетелят И. К., син на ищеца, установил, че паркомястото се намира под блок 195 в гр. София, ж. к. „Дружба 1“, като се намира в близост до вх.

********. Имало две колони и две стени и било по-голямо от стандартните там, не било застроено, имало някакви шкафове. Към този момент, баща му работел на две места. Съдът кредитирал показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви, като не кредитирал показанията му в частите им относно споделените му обстоятелства, за които същият свидетел нямал лични впечатления.

На свой ред, с показанията си, свидетелката Р.Н., майка на ответницата, установила, че през 2011 г. страните живеели на семейни начала. Страните уведомили родителите на ответницата, че имат намерение да закупят паркомясто и съпругът й се съгласил да помогне за покупката. В края на 2012 г., страните гостували на свидетелката и съпруга й в гр. Силистра за новогодишните празници. Тогава свидетелката и съпруга й дали на страните 4000 лева в брой, за да им помогнат да закупят това паркомясто. На 03.02.2013 г. страните сключили граждански брак. През февруари 2012 г. Николова превела на ищеца по банков път сумата от 1500 евро за подпомагане на семейството, а през декември 2012 г. отново му превела сумата от 1600 лева, за пътуване на страните до Париж.

Първоинстанционният съд изцяло кредитирал показанията на свидетелката Николова като обективни, логично последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след 4 като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, от които относими писмени доказателства се явяват следните : нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том І, рег. № 1290, дело № 29/20.03.2013 г. и банково бордеро от 25.01.2013 г. Останалите представени от страните документи въззивният съд също те обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд, след като прецени по реда на 172 от ГПК показанията на свидетелите И. Д.ов К., пълнолетен син на въззивника, и Р.К.Н., майка на въззиваемата, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, в които те са дадени в резултат на личните им впечатления от релевантните на спора факти.

Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

От безспорните между страните и установени с приетите по делото писмени доказателства факти се установява, че към 20.03.2013 г., когато е придобит процесния имот, страните са били съпрузи, като помежду им е безспорно, че са сключили граждански брак на 03.02.2013 г., а преди това съжителствали като съпрузи от неустановена дата през 2011 г. Не е спорно, че на 25.01.2013 г. въззивникът внесъл по сметка на продавача „Ай Ти Ди Груп“ сумата от 4580 евро с посочено основание „подземен гараж ПГ-1, бл. 195“. Липсват обаче доказателства за произхода на тези средства като строго лични на въззивника, доколкото с неоспорените показания на свидетелката Николова се установява, че тя и съпруга й са дали на страните сумата от 4000 лева за покупка на процесния имот. Следва да се отбележи, че едва със съставянето на нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот на 20.03.2013 г., собствеността върху него е преминала в патримониума на страните, които вече били съпрузи. Всички описани действия преди това, включително внасяне на посочената сума по сметката на продавача, са преддоговорни отношения, които сами по себе си не са достатъчни да направят въззивника собственик. В този смисъл доводите за доводите за „конкуренция“ между брачното и фактическото съпружеско съжителство на страните, с оглед времето на платежа, са изцяло неоснователни. Следва да се отбележи, че представеното банково бордеро от 25.01.2013 г. освен, че не установява 5 произхода на внесените с него средства, като изцяло лични на въззивника, не установява с категоричност и заплащането на продажната цена, като е възможно въззивникът да е имал и други отношения с продавача, свързани с процесния имот, по които да е извършил посоченото плащане. Също така, сключването на договора за покупко-продажба в предвидената в закона форма почти два месеца по-късно и след сключване на гражданския брак между страните, показва ясно намерение за придобие същия в режим на съпружеска имуществена общност. Същото намерение кореспондира и с установеното от свидетелката дарение на родителите на въззиваемата на сумата от 4000 лева за покупката на процесния имот.