Решение № 363 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500346 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №59 от 20.01.2025г. постановено п о гр.д.№20225220103639 по описа на същия съд за 2022г., е ОСЪДЕН ответника „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Ц.М., А.Т., С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес ***************************************, П.В.А. ЕГН **********, А. Б.

А., с ЕГН **********, и двамата с адрес **************************, чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр.

*******************, на основание чл. 55, aл. 1, предложение 1 от ЗЗД, сумата от 8513,01 евро, представляваща разликата между договорената и реално заплатена за 60 месеца лихва в месечни анюитетни вноски за периода от 01.04.2017г. до 01.03.2022 г. по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.03.2022 г. до окончателното плащане, като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата над 8513,01 евро до 8574,88 евро.

ПРЕКРАТЕНО Е КАТО НЕДОПУСТИМО производството по гр. д. № 1

3639/2022 г. по описа на РС Пазарджик в частта по предявения от Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес ***************************************, П.В.А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес **************************, чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. ******************* против „Уни Кредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Ц.М., А.Т., С.П. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната банка недължимо е получила от ищците в периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и в периода от 04.11.2015 г. до 11.03.2017 г. въз основа на нищожни клаузи по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г., за които е налице СПН между страните и дължи на основание чл. 55 от ЗЗД връщането на ищците на сума в общо размер на 11 590,76 евро.

ПРИЗНАВА СЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л.

Г.

К., с

ЕГН

**********, с адрес

***************************************, П.В.А. ЕГН **********, А. Б.

А., с ЕГН **********, и двамата с адрес **************************, чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр.

*******************, НЕ ДЪЛЖАТ НА „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Ц.М., А.Т., С.П. сумата от 8290,16 евро, представляваща вземане на банката за главница по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г. поради извършено прихващане на ищците с насрещното си вземане към ответното дружество със същата сума, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и за периода от 01.12.2015г. до 01.03.2017г., като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата над 8290,16 евро до 10 254,33 евро.

ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Ц.М., А.Т., С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес ***************************************, П.В.А.

ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес **************************, чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. *******************, сумата в размер на 5604,87 лева разноски, сторени в производството.

ОСЪДЕНИ

СА Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес

***************************************, П.В.А. ЕГН **********, А. Б.

А., с ЕГН **********, и двамата с адрес **************************, чрез 2 пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр.

*******************, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Ц.М., А.Т., С.П. сумата в размер на 631,45 лева разноски, сторени в настоящото производство.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, с вх.№4640 от 17.02.2025г. подадена от ответника по исковете УНИКРЕДИТ

БУЛБАНК АД, със седалище и адрес на управление гр.София , район Възраждане, пл.“Света Неделя“ №7, ЕИК-831919536, чрез процесуалния си представител адвокат В. Х. Л. от САК, В ЧАСТТА С КОЯТО СА УВАЖЕНИ ПО СЪЩЕСТВО предявените срещу банката искове, с доводи за порочност на съдебния акт като недопустим и като неправилен, с искане да бъде обезсилен, респективно отменен, а предявените искове да бъдат оставени без разглеждане и респективно да бъдат отхвърлени изцяло.

На първо място жалбоподателят поддържа, че районният съдът за да приеме, че е налице частична основателност и доказаност на предявените осъдителен и отрицателен установителен искове, е направил изводи за липса на основание за солидарност на страната на ищците (стр.10 от решението), но въпреки това, ответната банка е осъдена да им заплати в условията на солидарност уважената искова претенция; че е преклудирано възражението, направено едва с писмената защита, че ищецът А. А. не бил подписвал договора за банков кредит (стр. 9 от решението); че ответната банка не била твърдяла в ОИМ, че само Й.К. била извършвала плащания, поради което въведените в този смисъл оспорвания в последващ етап на производството също били преклудирани (стр. 9 от решението); че РС - Пазарджик ще се съобрази със заключението на в.л. А., защото същото не било оспорено от страните (стр. 9 от решението).

Счита жалбоподателят, че нито един от тези изводи на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства, защото: 2.1. По отношение на активната солидарност на страната на ищците в тази му част, решението на РС-Пазарджик съдържа противоречащи си изводи, като от една страна от прочита на мотивите, изложени на стр. 10 от решението, можело да се направи извода, че РС-Пазарджик по-скоро е възприел като правилни възраженията на ответника, сторени с още на стр. 2 от отговора на исковата молба (ОИМ), че няма основания Уникредит Булбанк АД да бъде осъждана да заплаща исковите претенции общо на тримата ищци, като първоинстанционният съд ясно е заявил, че подобна солидарност нито е уговаряна, нито произтича от закона и че разширително тълкуване на чл. 121 от 33Д е недопустимо. От друга страна според банката жалбоподател, 3 уважавайки частично исковете, РС- Пазарджик ясно е изразил воля за уважаване на осъдителния и отрицателния установителни искове общо по отношение на всички ищци. Акцентира се, че по отношение на осъдителния иск, първоинстанционният съд е посочил, че ответната банка трябва да заплати сумата от 8513,01 евро на тримата ищци, и няма разпределение на сумите между тях и че същото важало и по отношение на частично уважения отрицателен установителен иск. Сочи се позицията на банката ответник изразена в двата си отговора на исковата молба, че не са налице основания за активна процесуална легитимация на ищците. В тази връзка, се посочва, че съгласно нормата на чл. 121 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само ако е уговорена, като по делото нямало спор, че в случая няма законовоустановена солидарност. Допълва се, че страните са уговорили солидарност на ищците като кредитополучател и солидарни длъжници за задълженията им по кредитния договор за връщане на заетата сума и че тази солидарност, по никакъв начин не е корелативно свързана с аналогична солидарност на ищците като предполагаеми кредитори на банката за нейни задължения.

Твърди се, че с процесния договор не е уговаряна солидарност на кредитополучателите и солидарните длъжници като кредитори на банката, което сочело, че солидарност може да има само по отношение на длъжниците, но не и по отношение на кредиторите и че по този въпрос няма спор и между страните, предвид изричното изявление на адв. И. в съдебно заседание на 16.11.2023 г. (стр. 3-4 от протокола). Посочва банката жалбоподател, че в случая не е налице хипотезата на необходимото другарство, за да може да се приеме, че исковите претенции е допустимо да се предявяват при условията на солидарност. Като поддържа, че е вярно обратното, а именно, че подобни искови претенции биха били допустими единствено и само при условията на разделност, като всеки от ищците изрично посочи каква част от задължението е недължима, поради твърдяната компенсация, респективно-с каква сума се е обеднил в случая с осъдителния иск и че подобни твърдения няма. Заключава, че в този случай, РС — Пазарджик е следвало да разгледа претенциите на ищците при условията на разделност, което не било сторено. Предвид изложеното банката жалбоподател счита, че в обжалваната му част, решението на РС- Пазарджик е недопустимо, а отделно от това неправилно, поради постановяването му в нарушение на нормата на чл. 121 от ЗЗД.

Като неверен се квалифицира изводът на РС-Пазарджик, че ответникът бил сторил несвоевременно възражение за неподписване на процесния договор от ищеца А. А., доколкото в случая не се касаело за възражение срещу иска, а за коментар на вече събраните по делото доказателства, като 4 препраща към стр. 4 от ОИМ до СРС, където, ответникът ясно заявил, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит №326/08.09.2008г. със съдържанието на приложения документ към ИМ.

Коментира се текста на договора, че договорът НЕ Е подписан от ищецасолидарен длъжник А. Б. А., като се твърди, че на стр. 4 от договора изобщо липсва негов подпис, а на останалите страници е поставен подпис, който визуално е подписа на втория солидарен длъжник — П.В.А.. Заключава, че липсата на подпис под тази клауза ясно сочела, че А. Б. А. няма облигационна връзка с ответната банка, произтичаща от текста на приложения към ИМ договор. Допълва още, че представените по делото други съдебни решения, не водят до извода за наличие на активна процесуална легитимация на А. Б. А., тъй като не се установило какви писмени доказателства и в какъв вид са събрани в хода на другите съдебни производства. Счита, че съдът е длъжен да изследва всички писмени доказателства, които е приел за релевантни, и поради това, РС- Пазарджик е следвало също да установи, че договорът не е подписан от всички ищци, като акцентира, че изследването на доказателствата и тяхната преценка е част от правораздавателната дейност на всеки съд, което не било сторено от РС Пазарджик. Заключава, че предявените от А. Б. А. отрицателни установителни искове са недопустими, поради липсата на правен интерес.

Сочи, че като е направил обратния извод, РС-Пазарджик е постановил недопустимо решение, което е и неправилно, поради нарушаване на нормите на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, императивно изискваща договорите за банков кредит да са в писмена форма и която писмена форма иманентно включва и подпис на страните. Поддържа, че липсата му ясно сочи, че съответното лице не е страна и не е сключило този договор, като посочва, че възражението на ответника е своевременно сторено и то касае именно съдържанието на процесния договор, безспорна част от който са и подписите в него.

На следващо място като основен грешен извод на РС-Пазарджик, се сочи, че според съда ответната банка не била направила своевременно възражение, че погашенията по договора са били извършвани САМО от Й.К., който извод се квалифицира от жалбоподателя като противоречащ на всичко, безпротиворечиво заявявано от ответника по делото, още с първия ОИМ.

Акцентира се, че в нито един момент, „Уникредит Булбанк” АД не_е_правила подобно твърдение и че не е в доказателствена тежест на банката да сочи кой изобщо е извършвал плащанията. В тази връзка се твърди се, че още с първия ОИМ, ответникът ясно е оспорил всички вземания на ищците, КАТЕГОРИЧНО заявявайки, че НИКОЙ от ищците не е правил погашения по кредита, които да претендира като свои вземания и с които да прави прихващания. Че това било заявено както на стр. 2 от ОИМ, депозиран по 5 пощата на 10.06.2022 г., така и на стр. 4 от втория ОИМ, получен в РСПазарджик на 19.06.2023 г. Счита, че ищците са тези, които трябвало да докажат, че са извършвали плащания на процесните суми , и че именно поради тази причина, в доклада си, първоинстанционният съд ясно е указал на ищците, че е тяхна доказателствената тежест да установят съществуването на вземанията си (стр. 6 от определение №1705 от 03.07.2023 г.) и че за да докажат тези свои вземания, всеки от ищците следвало да установи: че е извършил някакво плащане. Смята банката жалбоподател, че този въпрос, старателно е избягван именно от ищцовата страна и по делото не е представен нито един документ, установяващ кой точно е извършил плащането на претендираните суми. Допълва се, че в писмената си защита, банката ответник не прави за първи път твърдение, че плащанията са правени само от Й.К.. И че точно обратното — в писмената си пледоария, „Уникредит Булбанк” АД направи единствено извода, че предвид БЕЗСПОРНО установените факти- погашенията са извършвани от банкова сметка с титуляр Й.К., и точно тя е поканила на 09.04.2015г. банката да й възстанови надплатени суми, то плащанията са правени именно от това лице.