Определение № 2524 от 09.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. Бургас, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Д. Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501654 по описа за 2025 година Производството е по чл.40, ал.3 ЗУЕС, вр. чл.396 ГПК и е образувано по повод частна жалба на Д. А. Б. и Г. Г. П.,подадена чрез пълномощника им адв.Ана Ченешкова-Стоева, против Определение № 3599 от 24.06.2025г., постановено по гр.д.№4207/2025г. по описа на Бургаския районен съд, с което е спряно изпълнението на решенията по т. 5, 7, 8, 9 и 13, взети на проведеното на 02.05.2025 г. Общо събрание на Етажната собственост в блок 3 /сграда С/ на комплекс „Лили Бийч Резорт“, представлявано от управителя „Интерконсулт – В“ ЕООД с ЕИК 102189532, при условие, че ищците внесат парична в размер на 2000.00лева /две хиляди лева/ по сметка на Районен съд -Бургас.

В частната жалба се изразява недоволство от определението и се претендира неговата отмяна. Според жалбоподателите, съдът е допуснал обезпечението без да се произнесе по вероятната основателност на иска, като е определил парична гаранция без да е изразена изрична готовност на ищците да внесат гаранция.На следващо място е оспорен изводът на съда,че е налице обезпечителна нужда,макар същата да не е била обоснована от ищците,нито е отчетен фактът,че искът е предявен от ограничен брой етажни собственици,а оспорените решения са били приети с изискуемото от закона мнозинство.Прави се довод,че обезпечителната мярка не е и подходяща,тъй като с налагането и се създава неяснота за етажните собственици и се създават 1 затруднения за нормалното функциониране на етажната собственост.Така,за периода на спиране на изпълнението на решенията на ОСЕС,в касата няма да постъпват суми за управление и поддръжка на общите части,както и такси за фонд „Ремонт и обновяване“.

Преписи от частната жалба са връчени на ищците чрез пълномощника им адв.Чакърова и на ответната Етажна собственост чрез особения представител адв.Коларова.

В законния срок ищците чрез адв.Чакърова са подали писмен отговор на частната жалба, с който са я оспорили като недопустима поради липса на правен интерес от обжалване на определението,тъй като ищците все още не са внесли гаранцията и то не е породило правно действие,защото не е издадена обезпечителна заповед.На следващо място оспорват частната жалба като неоснователна,като изтъкват,че съдът се е произнесъл по наличието на всички законови предпоставки за допускане на обезпечението,не е дължал произнасяне по основателността на иска,защото това е въпрос по съществото на спора,а по отношение на обезпечителната нужда се сочи,че такава в утвърдената съдебна практика се приема,че тя се предполага винаги,когато решенията на ОСЕС касаят парични вземания от етажните собственици,какъвто е и настоящият случай.Посочва се,че макар ищците да не са заявили готовност за внасяне на парична гаранция,разпоредбата на чл.391 ал.2 ГПК предоставя възможност на съда да определи такава по своя преценка и без ищците да са направили такова волеизявление.Считат,че обезпечителната нужда е била надлежно и подробно обоснована от ищците,а що се касае до възражението,че обезпечителната мярка е неподходяща,същото е неоснователно,тъй като това е единствената обезпечителна мярка,посочена в чл.40 ал.3 ЗУЕС Считат,че определението на БРС е правилно и законосъобразно,тъй като съдът е извършил правилна преценка,че при действието на оспорените решения на ОСЕС по т. 5, 7, 8, 9 и 13 съществува реална опасност да бъдат накърнени правата и законните интереси на етажните собственици и молят същото да бъде потвърдено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от Етажната собственост,представлявана от назначения от съда особен представител в лицето на адв.Даниела Коларова. В отговора е изразено становище,че частната жалба е допустима и основателна,като се споделя оплакването на 2 жалбоподателите,че съдът не е разгледал задълбочено дали са налице всички предпоставки на чл.391 ГПК за допускане на обезпечение ,а изложените мотиви намира за общи и бланкетни ,приравняващи се на липса на мотиви.

Намира за основателно оплакването,че искът с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС не е подкрепен с убедителни писмени доказателства ,тъй като е представен само протоколът от проведеното ОСЕС,но не и останалите предхождащи провеждането на ОС документи,както и бюлетинът за гласуване и въпреки това съдът е допуснал обезпечението. Намира за правилно акцентирането върху факта,че искът е предявен от ограничен брой етажни собственици,а решенията са приети от изискуемото от закона мнозинство,споделя се и доводът на жалбоподателите,че с налагането на обезпечителната мярка ще бъде затруднено нормалното функциониране на етажната собственост.Моли за уважаването на жалбата и отмяна на определението.

Бургаският окръжен съд намери частната жалба за допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването по смисъла на т.6 от ТР 6/2013г.от 14.03.2014г.на ОСГТК на ВКС.Неоснователни са възраженията на ищците за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за жалбоподателите от оспорване на определението,с което съдът е спрял изпълнението на решенията на ОСЕС,тъй като обезпечителна заповед все още не е издадена.

Жалбоподателите са етажни собственици в Етажната собственост в блок 3 /сграда С/ на комплекс „Лили Бийч Резорт“,гр.Созопол,който факт са установили с представени по делото нотариални актове за собственост. БРС ги е конституирал като страни по делото по тяхно изрично искане.Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението на решенията на ОСЕС,проведено на 02.05.2025г.е допусната от съда при условията на внасяне на парична гаранция от ищците в общ размер от 2 000 лв.

Съгласно чл.395 ал.3 ГПК,въз основа на определението,с което молбата за допускане на обезпечение се уважава,съдът издава обезпечителна заповед,като в случаите,в които е определена гаранция,съдът издава обезпечителна заповед след внасянето и. Обстоятелството,че към момента на подаване на жалбата не е издадена обезпечителна заповед по причина невнасянето на определената от съда парична гаранция,не е основание за 3 извод,че жалбоподателите не разполагат с правен интерес от обжалване на определението,с което е допуснато обезпечението.Съгласно т.6 от ТР 6/2013г.от 14.03.2014г.на ОСГТК на ВКС ,определението по допускане на обезпечението може да се обжалва от всяко лице,чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка. Всеки етажен собственик е лице,чиято правна сфера се засяга от обезпечителната мярка по чл.40 ал.3 ЗУЕС и той разполага с правен интерес да обжалва определението на съда,с което същата е допусната. Тъй като не е определен срок за внасянето на паричната гаранция,то ищците биха могли да я внесат във всеки един момент,но също така и никога да не я внесат,като това положение създава правна несигурност и обосновава правния интерес от обжалване на определението по допускането на обезпечителната мярка и преди да бъде издадена обезпечителна заповед.

По основателността на частната жалба БОС намери следното:

Пред Районен съд Бургас е предявен иск с правно основание 40 ЗУЕС. Ищците –етажни собственици Х. С., гражданин на ***, родена на ********** г., с идентификационен номер **************, „Интерконсулт – В“ ЕООД с ЕИК 102189532, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, местност „Ачмалъците“, к-с. „Лили Бийч Резорт“, бл.1, ет.4, ап.407, представлявано от управителя Милен Ганчев, Х. А. Т. с ЕГН **********, с адрес *** и А. П. М. с ЕГН **********, с адрес *** са предявили иск против Етажната собственост в блок 3 /сграда С/ на комплекс „Лили Бийч Резорт“, с кадастрален идентификатор ***, с адрес гр. Созопол, м.

„Ачмалъците“, к-с. „Лили Бийч Резорт“, представлявана от управителя „Интерконсулт – В“ ЕООД с ЕИК 102189532, с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т.5, 7, 8, 9 и 13 от дневния ред, взети на проведеното на 02.05.2025 г. от Общо събрание на етажните собственици.

В исковата молба е направено искане с правно основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС да се постанови СПИРАНЕ на изпълнението на така взетите решения на проведеното на 02.05.2025 г. Общо събрание на Етажната собственост в блок 3 /сграда С/ на комплекс „Лили Бийч Резорт“,като съдът вземе предвид изложените в исковата молба правни и фактически обстоятелства.Твърдели са,с оглед предмета на оспорените решения,че съществува вероятна възможност да настъпят трудно възстановими вреди за собствениците,тъй като решенията засягат имуществената им сфера. Посочили са,че е налице 4 реална възможност,ако изпълнението на решенията не бъде спряно, да се пристъпи към изпълнение на взетите решения и да се стигне до образуване на съдебни дела срещу етажните собственици за събиране на незаконосъобразно гласувани такси за управление и поддръжка, както и за фонд „Ремонт и обновяване“.

С обжалваното определение съдът е уважил искането, като е приел, че е налице обезпечителна нужда. С оглед началния етап на исковото производство съдът не е разполагал с убедителни писмени доказателства,подкрепящи основателността на иска,поради което спирането е допуснато при условията на внасяне на парична гаранция в размер на 2000 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.Изложените мотиви не само,че не са бланкетни,както твърди ЕС чрез особения представител адв.Коларова,а точно обратното- мотивите са много подробни,относими изцяло към конкретното искане за спиране на изпълнението на обжалваните решения,които съдът е изложил и в тяхната конкретика.

Съобразно разпоредбите на чл.40 и чл.42, ал.2 ЗУЕС, в секи собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост, а подаването й не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. С решението си съдът оставя в сила или отменя решението на общото събрание. Ако съдът постанови спиране изпълнението на решението и до произнасянето му по същество по законосъобразността, същото не може да бъде изпълнено по реда на чл.38 ЗУЕС.

Въззивният съд споделя становището на БРС,че представените с исковата молба доказателства не са достатъчно,за да може да се направи извод за вероятната основателност на иска в настоящия начален етап на исковото производство.Действително,ищците не са представили писмени доказателства,подкрепящи твърденията им за допуснати нарушения на закона при свикването и провеждането на ОСЕС, а са представили единствено 5 протокола от проведеното ОС и съдът е взел предвид този факт,тъй като е допуснал обезпечението при условията на внасяне на парична гаранция.

Съгласно чл.391 ал.1 т.1 и т.2 ГПК съдът допуска обезпечението ,ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде предоставена гаранция в определен от съда размер. В случая съдът е допуснал обезпечението в хипотезата на чл.391 ал.1 т.2 ГПК именно защото искът в този начален етап от производството не е бил подкрепен с убедителни писмени доказателства.С оглед спецификата на производството по чл.40 ал.1 ЗУЕС,ищците-етажни собственици не биха и могли да представят документите,удостоверяващи законосъобразността на свикването и провеждането на ОСЕС,тъй като те се съхраняват от свикалите ОС лица,а на етажните собственици съобразно закона се предоставя само копие от протокола от проведеното ОСЕС.

БОС споделя становището на БРС,че в случая е налице обезпечителна нужда с оглед предмета на оспорените решения,които пряко засягат имуществената сфера на всички етажни собственици - избор на касиер, начин на определяне и събиране на такси и разноски относно етажната собственост и други въпроси по т.13,които създават възможност за накърняване на имуществената сфера на етажните собственици,вкл.и за прехвърляне на партиди на ВиК и електрозахранване и др. Въззивният съд споделя и извода на БРС,че евентуалното пристъпване към изпълнение на оспорените решения на Етажната собственост докато трае исковото производство, ще доведе до неяснота какви такси следва да се събират, за какви периоди и какъв е срокът за изпълнение на тези задължения в случай,че искът на етажните собственици бъде уважен. Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че при преценката за наличие на обезпечителна нужда съдът е следвало да вземе предвид и броя на етажните собственици,оспорващите решенията на ОСЕС,като го съпоставя с мнозинството,участвало в ОСЕС и гласувало „за“ обжалваните решения.Този подход не намира опора в закона,а и предвид спецификата на производството по искове с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС,в което обичайно се оспорва законосъобразността на свикването и провеждането на ОСЕС,вкл.и кворумът или се твърди вземане на решения,които противоречат на закона,съпоставянето на броя на жалбоподателите с броя на етажните собственици,подкрепили обжалваните решения за преценка на обезпечителната нужда е неприемлив от правна 6 страна аргумент.Неоснователни са и оплакванията,че съдът не е имал основание да допусне обезпечението при условията на внасяне на парична гаранция,защото ищците не са изразили готовност за това. За да допусне обезпечение при условие да бъде внесена парична гаранция съдът не е обвързан от волеизявление на ищеца,изразяващо такава готовност. В случай,че съдът прецени,че не са представени убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска/хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК/,то при установена обезпечителна нужда съдът може да допусне обезпечението съобразно чл.391 ал.1 т.2 ГПК и чл.391 ал.2 ГПК ако бъде предоставена гаранция в определен от съда размер. Следователно,допускането на обезпечение при условието да се предостави гаранция ,в алтернативната хипотеза на чл.391 ал.1 т.2 ГПК е предоставено изцяло на преценката на съда.