Решение № 1160 от 19.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000503390 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 901008 от 23.08.2021г., постановено по гр. д. № 273/2017 г. ОС-Благоевград, I ГО е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Р. К. К. сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП на 29.11.2014 г., на общински път с. Първомай – с. Беласица – с. Коларово; причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Ягуар“ с рег. № *** – И. Г. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2014 г. до 29.11.2016г., както и от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер /20 000 лв./ до размера, претендиран с исковата молба по делото 40 000 лв., като неоснователен. С решението ОС-Благоевград, I ГО е отхвърлил предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.11.2016 г. до 29.11.2019 г. като неоснователен, поради погасяването му по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. С решението ОС-Благоевград, I ГО е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Р. К. К. сумата от 1948 лв., включваща разноските пред първата съдебна инстанция за държавна такса, за депозити за вещи лица и за адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от предявения иск и съобразно списъка за разноски по чл. 80 от ГПК. С решението ОС-Благоевград, I ГО е осъдил, на 1 основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. К. К. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата в размер на 508 лв., съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, съставляваща разноски пред първата съдебна инстанция за депозит за СМЕ и СТЕ и за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.11.2016 г. до 29.11.2019 г. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител. Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

Счита, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че съдът не е отчел в достатъчна степен болките и страданията, които е преживял, възрастта му към момента на настъпване на процесното ПТП, продължителността на възстановителния период, вида на получените телесни увреждания и особено техния характер. Изразява становище, че в решението не са обсъдени в цялост всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, също и че не са взети предвид в достатъчна степен показанията на разпитаната свидетелка.

Възразява, че съдът не е отчел икономическата и обществена конюнктура не само към момента на настъпване на инцидента, но и към настоящия момент.

Допълва, че размерът на присъденото по справедливост обезщетение за неимуществени вреди противоречи на трайната съдебна практика в подобни случаи. Релевира довод, че дори да се приеме за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенцията за законна лихва, то същата следва да бъде присъдена от 27.11.2016 г., вместо определената от съда начална дата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, вместо което да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2016 г. до окончателното заплащане.

Претендира присъждане на деловодни разноски и за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД е подала отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна, чрез пълномощника си, поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я уважи и да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части. Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, е подал писмена молба, в която моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение ОС-Благоевград е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 20 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за неоснователно. Присъдил е законна лихва, считано от 29.11.2014г. до 29.11.2016г., както и от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлил е претенцията за законна лихва за периода от 29.11.2016 г. до 29.11.2019 г. като неоснователен, поради погасяването му по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.11.2014 г. – 29.11.2016 г., както и от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

3

Във връзка с доводите в жалбата на ищеца относно допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От заключението на изготвената пред първата съдебна инстанция и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП пострадалият е получил счупване- изкълчване на лявата тазобедрена става, като при приемането си в болницата е заемал принудително положение във флексия на тазобедрената и колянна стави, като крайникът е бил скъсен по дължина с около 4-5 см. Установява се, че ищецът първоначално е бил приет в МБАЛ „Рокфелер“ ЕООД, гр. Петрич, като по негово желание е преведен във Военномедицинска академия – гр. София. В това лечебно заведение му е било извършено мануално /ръчно/ наместване на изкълчената става под местна анестезия, без оперативна намеса и е бил поставен на директна екстензия, представляваща тежест за задържане на ставата в правилно положение. Дадени са му били препоръки за използване на помощни средства при ходене за около 45 дни, с движение, но без натоварване на крайника. Травмата е причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5-6 месеца.

Докторът излага, че липсват данни за настъпили усложнения по време на лечебно-възстановителния период, както и след това. Вещото лице изразява становище, че след провеждане на правилно лечение и рехабилитация е възможно настъпването на пълно възстановяване.

В о.с.з. пред първата инстанция експертът поддържа заключението си.

Пояснява, че получената травма е свързана със съществено разместване на ставните повърхности на тазобедрената става, като главата на бедрената кост е била изместена назад до степен такава, че цялата дължина на крайника е била скъсена с 4 – 5 см. Посочва, че от голямо значение е било навременното провеждане на физиотерапия и рехабилитация, което води до по-бързо и добро възстановяване.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

По делото са събрани показанията на свидетелката В. К. /съпруга на ищеца/. Свидетелката твърди, че след настъпването на инцидента за пръв път видяла съпруга си в болницата в гр. Петрич. Бил в тежко състояние, в безсъзнание. След препоръка от лекарите ищецът бил откаран за лечение в гр.

София, където бил приет във ВМА. Там останал около месец. Докато бил в болничното заведение, пострадалият не можел да се обслужва сам, помагала му свидетелката. След изписването му пострадалият останал на легло за период от около 6 месеца. Казали им, че е добре да бъде изправян на 45 градуса, за да не се залежава. След 6 месеца започнало раздвижването му, като за него също се грижила свидетелката, която по професия била кинезитерапевт. През тези 6 месеца започнало постепенното използване на 4 патерици. Около година и два месеца се наложило да използва помощни средства. След инцидента ищецът изпаднал в меланхолично настроение, като първите дни в болницата му били преливани силни обезболяващи. След като се прибрал вкъщи изпитвал силни болки и гледал да не се натоварва. Имал увреждане на тазобедрената става и три счупени ребра. Изпитвал и затруднение с дишането за период от около 3 месеца. Приемал обезболяващи за дълъг период от време по лекарско предписание, като към датата на даване на показанията също продължавал да изпитва болки, особено при промяна на времето. След инцидента пострадалият станал по-затворен, избягвал приятели, станал по-депресиран. Понастоящем отново шофирал, но вече бил плах и се притеснявал. Свидетелката излага, че към момента съпругът й вече можел да изпълнява служебните си задължения. Последният споделил на свидетелката, че няма спомен от произшествието, също така не успял да я познае първоначално в болничното заведение.

Съдът не кредитира изцяло събраните свидетелски показания, тъй като последните са в противоречие с част от събрания доказателствен материал по делото, в частност изготвената медицинска експертиза и представената по делото епикриза от 18.12.14 г. Свидетелката твърди, че, когато видяла съпруга си за първи път, той бил в безсъзнание. По делото нито има твърдения в исковата молба, нито са налице доказателства, пострадалият да е бил в безсъзнание при приемането му в болничното заведение. Свидетелката излага, че пострадалият не е могъл да стане от леглото за период от 6 месеца след инцидента. Видно от посочената епикриза, последният е изписан от болничното заведение с подобрение, посочено е, че е бил „приучен да ходи с помощни средства“. Показанията й не съответстват на даденото в епикризата предписание пострадалият да ходи с помощни средства от 45 дни без да натоварва крака си, докато свидетелката съобщава, че в продължение на година и два месеца използвал патерици. Никъде в представената медицинска документация не се установява и твърдяното счупване на три ребра, респ. затруднено дишане. На следващо място, свидетелката твърди, че съпругът й бил в болничното заведение в продължение на 1 месец, докато периодът, който е отразен в епикризата от 29.11.2014г. до 18.12.2014г., възлиза на 20 дни. В останалата част съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като съответстват на събраните доказателства.