Определение № 1587 от 27.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1587 гр. Варна, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500419 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 12972/11.02.2025 г. при ВРС, подадена от непълнолетната М. Н., действаща със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., чрез пълномощника адв. С. В., срещу Определение № 1462/03.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 16468/2024 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 1660/05.02.2025 г. и Определение № 1942/12.02.2025 г., В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба на М. Н., действаща със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., на осн. чл. 130, ал. 3 СК да й бъде разрешено да изтегли от банковата й сметка, разкрита в „БАНКА ДСК“ АД, сумата от 7500 евро.

В жалбата се твърди, че на 06.12.2024 г. М. Н., със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., е сключила предварителен договор за закупуване на недвижим имот в гр. Б..., Република С..., като на 20.12.2024 г. е бил сключен окончателен договор за покупко-продажба. Съгласно чл. 4 от предварителния договор купувачът е следвало да заплати депозит в размер на 7500 евро чрез превод по доверителна сметка на Агенция за недвижими имоти – посредник по сделката в срок не по-късно от 5 работни дни от сключване на предварителния договор. Поради липсата на дадено към този момент разрешение по чл. 130, ал. 3 СК от съда за заплащане на сумата със средства от сметката на непълнолетната М. Н. и предвид краткия срок от 5 работни дни, родителите й взели решение депозитът в размер на 7500 евро да бъде заплатен от майката Г. Н. със средства за нужди на семейството, налични по нейна сметка, като впоследствие тази сума да бъде възстановена чрез превод от сметката на М. Н.. Депозитът бил заплатен от Г. Н. на 09.12.2024 г., като по този начин между М. Н. и майка й възникнало заемно правоотношение.

Причината за това сумата да се даде в заем, а не като дарение, се състояла не в нежеланието на родителите на М. Н. да дарят средства на дъщеря си, а поради факта, че сумата е била необходима за належащи нужди на семейството както на М., така и на двамата й по-малки братя. В жалба се оспорват изводите на 1

ВРС, че в случая заплатеният от майката задатък е даден като дарение в полза на М. Н.. Подобен извод според жалбоподателя не може да се направи от представените писмени доказателства. Поддържа се, че възстановяването на средствата, дадени от майката Г. Н., е в интерес на М. и цялото семейство.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната му част, като бъде разрешено на М., действаща със съгласието на своите родители, да преведе сумата от 7500 евро от сметка в „БАНКА ДСК“ АД по сметка на майка си Г. Н., разкрита в „ОББ“ АД.

Съдът намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество настоящият състав намира, че същата e неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по молба на М. Н., действаща със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., чрез пълномощника адв. С. В., с която е отправено искане по реда на чл. 130, ал. 3 СК районният съд да разреши заплащане на сумата от 67 500 евро /остатък от пълната продажна цена в размер на 75 000 евро/ за закупуване на имот в гр. Б..., Република С... от М. Н., като сумата бъде преведена по сметка на продавачите по сделката.

Отделно е отправено искане съдът да разреши на М. Н. да извърши превод от сметката й в „БАНКА ДСК“ АД на сумата от 7500 евро по сметка на нейната майка Г. Н., разкрита в „ОББ“ АД, която сума представлявала заплатен от нейната майка задатък по сключения предварителен договор за покупкопродажба от 06.12.2024 г.

С обжалваното определение съдът е уважил искането за даване на съгласие от сметката на М. Н. да бъде преведена общо сумата от 67 500 евро по сметка на физическите лица-продавачи по договора за покупко-продажба, като е постановен отказ по отношение на искането за сумата от 7500 евро.

От фактическа страна се установява следното:

Пред ВРС е представено становище от Агенция за социално подпомагане за основателност на молбата по чл. 130, ал. 3 СК.

Видно от предварителен договор от 06.12.2024 г. М. Н., действаща със съгласието на своите родители, в качеството си на купувач, е поела ангажимент за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имот в гр. Б..., Република С.... Съгласно чл. 4 от предварителния договор продажната цена на имота е в размер на 75 000 евро, като е договорено задатъкът от 7 500 евро да се плати не по-късно от 5 работни дни от сключването на предварителен договор, а остатъкът от 67 500 евро в рамките на 45 дни от подписване на окончателен договор.

Видно от представения окончателен договор за покупко-продажба в чл. 2 от същия е посочено, че сумата от 7500 евро е заплатена на 09.12.2024 г. по доверителна сметка на дружество за недвижими имоти от майката на М. Н. – Г. Н..

По делото е представена и извлечение от изходящ банков превод за сумата от 7500 евро, преведени от сметка на Г. Н. по сметка на RMC DOO oт дата 09.12.2024 г.

При така изложеното, настоящия състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 130, ал. 3 СК районният съд допуска разпореждане с 2 влогове, принадлежащи на дете, само в случай че разпореждането не противоречи на интереса на детето.

В настоящия случай от данните по делото се установява, че в действителност на името на М. Н. е закупен имот в гр. Б..., Република С..., като задатъкът по сделката в размер на 7500 евро е заплатен от банкова сметка на майката Г. Н.. По делото няма данни на какво основание сумата от 7500 евро е заплатена от майката на М. Н., като заявеното в частната жалба, че същата е дадена на основание договор за заем, не се установява от събраните писмени доказателства. Липсват данни, от които да следва, че между Г. Н. и дъщеря й М. Н. е налице договор за заем, по силата на който непълнолетното лице се е задължило да върне сумата от 7500 евро, заплатена от неговата майка като задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В самата молба по чл. 130, ал. 3 СК е посочено, че решението за заплащане на задатъка със средства на майката е било взето от родителите на М., но не е ясно дали детето е знаело и се е съгласило впоследствие да възстанови тази сума по сметка на майка си. За да бъде разрешено от съда да се извърши разпореждане със средства на непълнолетно дете следва да е налице основание за това, което да е в интерес на детето. Безспорно сумата от 7500 евро е част от продажната цена по сделката, по която купувач е непълнолетната М. Н., и срещу която продажна цена детето е придобило имот на свое име, но този факт сам по себе си не означава, че за него е възникнало задължение за връщане на сумата на неговата майка. Житейски логично и оправдано е сумата да е дадена в изпълнение на нравствен дълг от страна на родителя на детето, като необосновано е впоследствие същата да бъде изисквана обратно при липса на доказателства, че е дадена в заем.

По изложените съображения обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молба на М. Н., действаща със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., да се разпореди със сумата от 7500 евро се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1462/03.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 16468/2024 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 1660/05.02.2025 г. и Определение № 1942/12.02.2025 г., В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба на М. Н., действаща със съгласието на своите родители Г. Н. и Н. Н., съдът на осн. чл. 130, ал. 3 СК да й разреши да изтегли от банкова сметка, открита в „БАНКА ДСК“ АД сумата от 7500 евро.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4