Решение № 1897 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110105228 по описа за 2023 година

Производството е за развод по чл.49, ал.1 от СК.

Образувано е по повод предявени от Е. М. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. "****" 301, вх.1, ет.1, ап.2 против **** А. А.

С., роден на **********г., гражданин на **** искове с правно основание чл.

49 СК.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на ****г., в гр.****, община-****, област ****, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №****г., съставен в гр.**** 01, р-н ****. Твърди, че от брака, който е първи и за двамата, нямат родени деца. Твърди, че след сключването на брака, известно време около месец живяли в гр.****, след което замина ли за ****, като в **** също живяли около един месец и тъй като уговорката им била да се върнат и да се установят в България, тя поискала да се приберат в гр.Варна, където да се установят. Твърди, че ответника уклончиво отлагал датата на заминаване, но в последствие окончателно заявил, че няма намерение да тръгва за България, и ако толкова много иска това, той не я задържал и е свободна да си тръгне. Твърди, че известно време още останала при него, но колкото повече стояла й ставало ясно, че са съвършено различни в обичаи, начин на живот и разбирания. Станало й ясно, че той не държи на нея, поради 1 което през лятото на 2020г. се прибрала в България и от тогава с ответника са във фактическа раздяла и не поддържат контакт.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител подава отговор на исковата малба. Не оспорва исковите претенции.

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение, издадено от Община Варна, ищецът и ответницата са сключили граждански брак на ****г. в гр.****, граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак №****г., на р-н ****, общ.****, обл.****.

От събраните по делото гласни доказателства в полза на ищцата, чрез разпит на свидетеля **** се установява, че от 3 години ищцата живее при родителите си, а съпругът й бил в чужбина. Тя споделяла, че иска да се разведе, но не може да се свърже с него. Със съпруга си били живели заедно 1-2 месеца след сключване на брака и след това се разделили, като от тогава тя не се е свързвала с него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла продължила близо четири години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината:

2

Предвид изричното становище на ищцата съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за разтрогването на брака.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С исковата молба съпругата депозира искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име.

При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по сметка на съда поравно и от двете страни.

Съдът определя възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300лв. - под минималния съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отчитайки фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът взе предвид, че е предявен само брачен иск за развод срещу лице-чужд гражданин и иск за запазване на фамилно име, което на практика не е променяно; с малко изложени факти от брачния живот- кратко съвместно съжителство в чужбина, завръщане в страната на ищцата преди 3 години и никакви контакти помежду им от тогава.

Във връзка с изхода на делото и на осн. чл. 329, ал. 1 изр. 2 ГПК страните не си дължат направените разноски, които остават за тях така както са направени, като в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за особения му представител на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака между Е. М. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. "****" 301, вх.1, ет.1, ап.2 и **** А. А. С., роден на **********г. в ****, гражданин на ****, сключен на ****г., в гр.****, община-****, област ****, за което е съставен акт за граждански брак №****г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в 3 гр.**** 01, р-н ****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината.

ПОСТАНОВЯВА след развода Е. М. Х., ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име - Х..

ОСЪЖДА **** А. А. С., роден на **********г., гражданин на ****, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса за развод в размер на 25,00 лева окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 300 лв. възнаграждение за особения представител на ответника, както и 5. 00 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат С. **** Д. от АК-Варна особен представител на ответника по делото, в размер на 300 лева (триста лв.).

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С. **** Д. от АК-Варна определеното възнаграждение в размер на 300 лева, като за целта се изпрати препис от решението на главния счетоводител на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4