Решение № 421 от 01.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Благоевград, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500334 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №14/19.01.2024 г. по гр.д. №997/2022г., РС-С. е признал за установено по отношение на Д. С. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес в *********, че дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление в гр. *********, ********* следната сума по издадена заповед № 210 за изпълнение на парично задължение от 30.07.2021 год. по ч.гр.д. № 792 от 2021 по описа на РС- С., а именно: сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, за заплатено обезщетение по преписка № 210169193 за претърпените от Н.С.Н. и П.Б.Н. неимуществени вреди от смъртта на сина им при ПТП, настъпило на *********од., ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2021 год. до окончателното й изплащане.

РС С. осъдил Д. С. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в *********, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление в гр. *********, ********* сумата от 3450 (три хиляди четиристотин и петдесет) лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 600 (шестстотин) лева за направените разноски по ч.гр.д. № 792/ 2021 год. на СРС.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№1090/05.02.2024г., подадена от адв. Е.П., като особен представител на Д. С.

А. от гр. С..

Навеждат се доводи, че същото е незаконосъобразно като постановено в 1 нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Отправя ИСКАНЕ за неговата ОТМЯНА и произнасяне по съществото на спора като постанови ОПРЕДЕЛЕНИЕ,с което ПРЕКРАТИ производството по делото, поради недопустимост на предявения иск при липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата, или постанови решение, с което да ОТХВЪРЛИ предявеният от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр.********* установителен иск като неоснователен , поради следните съображения :

Заявява се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила : неправилен бил изводът на съда, че предявеният иск е допустим поради наличие на пълна идентичност на заявеното в заповедното производство и по установителния иск. С предприети в хода на производството от ищеца процесуални действия, се стигнало до неяснота относно предмета на делото, т.к. по заявлението се претендирала сума, съставляваща част от вземане, а в исковото производство тази сума вече не била част от вземането, а съставлявала цялото вземане, което не съотвествало на представените по делото доказателства. Прави се извод, че липсва идентитет между заявените факти в заявлението по чл.410 от ГПК, издадената заповед за изпълнение, както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната й част, с изложените фактически твърдения в исковата молба и неговия петитум, поради което искът се явявал недопустим.

На следващо място се изтъква, че съдът не е изложил подробни съображения по възражението, направено в отговора на исковата молба, че ответницата Д. А. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Навежда се и довод, че А.П. е бил превлечен само като трето лицепомагач от застрахователното дружество по гр.д. № 60/ 2015 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, по което застрахователното дружество е осъдено да заплати посочената в решението сума, след неговото обжалване пред Софийски апелативен съд. Според въззивницата, съдебно решение по гр.д. № 60/ 2015 г. на БОС ,няма сила на пресъдено нещо спрямо лицето А.П., още помалко имало сила на пресъдено нещо спрямо неговата майка - Д. А., сочена за негов наследник.

Съдът не се бил произнесъл по наведените доводи в отговора на исковата молба, за липса на изложение на обстоятелства в същата, от които да се установи, на какво основание ответницата по делото Д. А. следва да бъде осъдена да заплати претендираната искова сума като наследник на задължено лице.

Решението на РС било постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилно бил квалифициран предявеният иск по чл. 499, ал.7 от КЗ съобразно изложените факти в исковата молба, вместо по чл. 213, ал.1 /отм./ нормата, действала към датата на причиняване на увреждането от КЗ, доколкото в случая се касаело до регресен иск от застраховател, изплатил цялото обезщетение срещу втория съпричинител на вредата.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната 2 страна - „Дженерали Застраховане“ АД, по подадената въззивна жалба. Считат въззивната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана и молят същата да бъде оставена без уважение, като обосновават джвждшти сш.

Претендират направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 300.00 лева.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима-подадена е в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществото на спора по наведените в жалбата доводи решението на РС е неправилно по следните съображения:

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че:

На 30.06.2021 год. „Дженерали застраховане” АД е подало заявление пред РС- С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу наследника на А.П. - ответницата Д. А. за сумата от 25 000 лева, представляваща част от цяло вземане в размер на 229 973, 48 лева, което от своя страна представлявало половината от платената сума в общ размер на 459 946, 96 лева по гореописаната ликвидационна преписка. В заявлението е посочено, че в резултат на приноса си за настъпване на ПТП, наследодателят на Д. А. - А.П., отговаря до размер на 1/2. Описани като обстоятелства, касаещи вземането, са водените дела, вкл. нохд.

По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 792 от 2021 год. по описа на РС С.. На 30.07.2021 год. съдът се произнесъл по заявлението и издал в полза на „Дженерали застраховане”АД заповед № 210 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. за сумата от 25 000 лева, част от цяло вземане в размер на 229 973, 48 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2021 год. до изплащане на вземането, за сумата от 500 лева, за заплатена държавна такса и за сумата от 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника А. със залепване на уведомление по настоящ адрес. На 24.08.2022 год. на заявителя било връчено съобщение, че заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Настоящият иск е предявен на 14.09.2022 год.

Установява се, че: С присъда, влязла в законна сила на 21.10.2014 год., постановена по НОХД № 369/2013 год. по описа на Окръжен съдБлагоевград, А.Е. П. е бил признат за виновен в това, че на ********* в гр. С., движейки се по ********* с предимество, сигнализиран с пътен знак Б 3 „път с предимство“, на кръстовището с ул. ********* , като неправоспособен водач, управлявайки МПС, мотоциклет марка *********, собственост на Х.В.Дж. от гр. Благоевград, е нарушил правилата за движение, посочени в чл.

21, ал.1 от ЗДвП, а именно при избиране скоростта на движение (80-85 км/ч.) е 3 нарушил забраната да превишава максимално разрешена за населено място от 50 км/ч. , в резултат на което е допуснал ПТП с движещия се по ул. ********* към кръстовището с бул. „*********“ лек автомобил м. „Мерцедес 190Д“ с *********, собственост на К.А.Т., управляван от А.К.Т. от гр. С. и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с А.К.Т., е причинил смъртта на возещия се на мотоциклета С.П.Н. от гр. С., починал на *********., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, предл. 3 от НК (стара редакция - съгласно ДВ, бр. 28/ 1982г.), във връзка с чл. 342, ал.1, предл.

3 от НК, във връзка с чл.2, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл.

54 от НК , във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на „Лишаване от *********“ за срок от 2 години и 8 месеца, като го оправдава за нарушението по чл. 150 от ЗДвП. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от *********“ било отложено за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. С присъдата на П. е било наложено наказание и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години от влизането й в сила.

Със същата присъда съдът е признал за виновен и А.К.Т. за това, че на *********од., около 14:40 часа, в гр. С., движейки се по ********* - път без предимство, сигнализиран с пътен знак Б 1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ на кръстовището с бул. „*********“ , като правоспособен водач категория „Б“ и „М“, управлявайки МПС , лек автомобил м.“Мерцедес 190Д“ с *********, собственост на К.А.Т., е нарушил правилата за движение, посочени в чл. 47 от ЗДвП, като при приближаване към кръстовище със скорост 15- 16 км/ч не е спазил задължението да се движи с такава скорост (45 км/ч), че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението , които имат предимство (мотоциклет м.“Хонда“ , управляван от А.П.) и в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство (бул. „*********“) не е спазил задължението да пропусне ППС, което се движи по него, в резултат на което е допуснал ПТП с движещия се по бул. „*********“ към кръстовището с ул. ********* мотоциклет м. „Хонда“, управляван от А.П. и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с А.П., е причинил смъртта на возещия се на мотоциклета С.П.Н., починал на *********., поради което и на основание чл. 343, ал.1 1 б. „в” предл. 1 от НК (стара редакция), във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 54 от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл.58а, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от ********* за срок от 1 (една) година. На основание чл. 66 от НК, изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. С присъдата А.К.Т. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила.

В мотивите към присъдата и при определяне на вида и размерите на наказанията и на двамата подсъдими, ОС- Благоевград е приел, че нарушението на правилата за движение, допуснато от подсъдимия А.П. в поголяма степен е допринесло за настъпването на ПТП. Тези мотиви на първоинстанционния съд са били изцяло споделени и от въззивната инстанция 4 и от касационната инстанция, които са потвърдили присъдата - видно от мотивите на трите инстанции.

Видно от полица № 15112000335544 за задължителна застраховка „Гражданско отговорност на автомобилистите” е, че към датата на пътнотранспортното произшествие, отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с *********, е била застрахована в ЗАД „Виктория“ АД.

Застраховката е била валидна в периода от 10.01.2012год. до 09.01.2013 год.

С влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 60/ 2015 год. по описа на Окръжен съд- Благоевград, ЗАД „Виктория“ АД е било осъдено да заплати на П.Б.Н. и Н.С.Н. - наследници на починалия в резултат на описаното ПТП - С.П.Н., сумата от по 150 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на *********од. ПТП, причинило смъртта на техния син, сумата от 93 770, 42 лева, лихви за забава върху двете главници от датата на увреждането *********од. до датата на предявяването на исковете - 20.03.2015 год., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяването на исковете - 20.03.2015 год. до окончателното им изплащане. С решението съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на наследниците и сумата от 11 600 лева, за направените от тях разноски по делото, а те да заплатят на дружеството сумата от 2 000 лева и от 3 530 лева за направените разноски по делото. По искане на ответника по това дело ЗАД „Виктория“ АД, като трето лице - помагач е бил привлечен и независимият съпричинител А.Е. П. и решението по делото е постановено с негово участие. В мотивите на решението съдът е приел, че отговорността на А.П. и на А.Т. е солидарна.