Решение № 614 от 16.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Жана Ив. Маркова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100500342 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г., подадена от „Изворово Агро“ ЕООД и по въззивна жалба вх.№ 302816/25.11.2021 г., подадена от „К.А.-98“ ЕООД срещу Решение № 262768/05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12209/2020 г. на ВРС.

Въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г. е насочена срещу частта от решението, с която „Изворово Агро“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.А.-98“ ЕООД сумата от:

1/ 2 268 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане на имот №053006 със слънчоглед с площ от 7,500 дка в местност „Турски гробища“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ 12 179.80 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане на имот №045015 с люцерна с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

3/ 3 425 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от 1 неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане на имот №037024 с пшеница с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

Въззивна жалба вх. № 302816/25.11.2021 г. e насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлена претенцията на „К.А.-98“ ЕООД за осъждане на „Изворово Агро“ ЕООД да заплати сумата от 4 860 лева, представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на Договор за аренда от 29.01.2013 г., която би била получена през стопанската 2016/2017 г. от засаждане на имот №029006 с 4 500 кг. фий с площ от 2,999 дка в местност „Лозята“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивна жалба вх.№ 302889/25.11.2021 г. въззивникът „Изворово Агро“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части. Оспорва процесните имоти да са били с непрекъсната биосертификация за периода от 2013 г. до 2017 г. и твърди, че „К.А.-98“ ЕООД е бил лишен от възможността да ги ползва, поради което и в процесния период имотите не са били под контрола на контролиращото го дружество. Счита, че от издадената от „Кю Сертификейшън“ АД служебна бележка не може да се установи произвеждането на биологична продукция. Посочва, че договора от 10.11.2014 г. е неотносим към предмета на делото, като още в него е заложена доставка на продукция не само като биокултура или на смески за животни, но и стандартна такава. Излага, че не се касае за доставка на конкретни земеделски култури и в договора не е описано какви зърнени култури следва да се вложат във фуража, какво е тяхното процентно съотношение, каква е цената на всяка от културите, които се влагат в състава на фуража. Посочва, че цената на фуража е по-висока от цената на всеки един зърнен компонент, който се влага в състава му.

Излага доводи, че данните от записванията в представения дневник за стопанството, както и самият дневник, не могат да служат за доказателство за постигнати добиви от конкретни имоти през конкретни стопански години. Твърди, че добивът от стандартната продукция винаги е по-висок от този на биологичната продукция, която винаги е по-малка, поради което е и по-скъпа. Посочва, че така определеният размер на обезщетението за пропуснати ползи следва да е по-малък, тъй като при определянето му не са приспаднати разходите за доставка, която съгласно договора е по местоживеене на гръцкия съконтрагент, не е установена стойност на закупен посевен материал, нито пък е изчислена чистата стойност на евентуалната печалба. Счита, че към разходите за обработка следва да се добави и наемното плащане по Договора за аренда. Посочва, че в една смеска се влагат различни култури, които няма как да са на една и съща цена. Навежда доводи, че ищецът не е спазил сеитбооборота и при четирите процесни имота, а това се отразява на добива. Посочва също, че в много от имотите реалната обработваема площ е намалена средно с между 20 – 50 % поради наличието на зелени пояси в два от имотите и път през средата на единия. Излага, че нито 2 един от имотите не е включен в споразумението за ползване на масивите от ответното дружество. Твърди, че не е възпрепятствал ползването на процесните имоти за стопанската 2016/2017 г., а служител, действащ в качеството на земеделски производител е ползвал имотите, очертал ги е, заявил ги е за подпомагане и е получил съответните субсидии. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „К.А.-98“ ЕООД е постъпил отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените в жалбата твърдения и счита решението в обжалваните части за правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за настъпване на вредите, изразяващи се в пропуснати ползи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено

Във въззивна жалба вх.№ 302816/25.11.2021 г. въззивникът „К.А.-98“ ЕООД навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че липсата на данни в ищцовото счетоводството за отразени разходи по културата фий не може да постави под въпрос намерението му да засее тази продукция и да я реализира. Излага, че в дневника за агро-техническите мероприятия има отразени добиви за фий за имоти извън процесните, които без направени разходи няма как да са налице, както и че продукцията от фий е била предназначена за гръцкия контрагент, като цялото количество от имотите се включва в общото количество за фуража и продукцията е щяла със сигурност да се реализира. Счита, че размерът следва да се определи при отчитане средната пазарна стойност на био културите в Гърция. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Изворово Агро“ ЕООД е постъпил отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените в жалбата твърдения и счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Поддържа твърдения за липса на вреда под формата на пропусната полза от нереализирането на продукция от културата фий.

В открито съдебно заседание въззивникът „К.А.-98“ ЕООД не се представлява. Подал е писмено становище, в което поддържа изложените в неговата жалба и отговор доводи.

Въззивникът „Изворово Агро“ ЕООД чрез процесуален представител, поддържа подадените от него въззивна жалба и отговор, като акцентира върху следните обстоятелства:

Липсвало основание да бъде присъдена за четирите процесни култури договорена цена в един и същ размер – 1,08лева, или 0,55 евроцента, както е по договора, тъй като договорът е сключен за смес от зърно и детелина, а не за килограм конкретна монокултура. Вещото лице е потвърдило, че при неспазване на сеитбооборота добивът на слънчоглед спада на третата година с 20 %, а на пшеницата – с 10 %. С първоинстанционното решение съдът е присъдил прихода като стойност, а не чистата печалба. През стопанската година 2016-2017г. процесните имоти били ползвани от друго лице.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради 3 което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Пред Варненски районен съд са били предявени обективно съединени искове от „К.А.-98“ ЕООД за осъждането на „Изворово Агро“ ЕООД, да заплати обезщетение за претърпяни вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в стойност на неполучена и нереализирана био-продукция, за стопанската 2016/2017 г., по силата на Договор за аренда от 01.10.2013 г., както следва: - сумата от 2 268 лв. за 1 125 кг. слънчоглед от имот № 053006 с площ 7,500 дка в местност „Турски гробища“; - сумата от 12 179, 80 лв. за 12 700 кг. люцерна от имот № 045015 с площ от 12,700 дка в местност „Мешето“; - сумата от 3 425 лв. за 3 150 кг. пшеница от имот № 037024 с площ от 10,501 дка в местност „Елеселер“; - сумата от 4 860 лв. за 4 500 кг. фий от имот № 029006 с площ от 2,999 дка в местност „Лозята“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на валиден Договор за аренда от 29.01.2013 г., рег. № 1356, на Нотариус П.А., рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията – Омуртаг, със срок от десет стопански години, обработва посочените имоти. Твърди, че след като последващо встъпил в договора ответникът поискал пред Служба по вписванията - гр.

Омуртаг, заличаване вписването на договора, което поради грешка било вписано, с които действия на ответника бил лишен от ползването на арендуваните имоти. Излага, че с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 14896/2015 г., на ВРС била установена валидността на сключения Договор, както и, че заличаването на вписването му представлява несъществуващо обстоятелство. Отделно, с влязло в сила Решение по т.д. № 93/2018 г., на ТОС, ответникът бил осъден да заплати пропуснати ползи и вреди за същите култури и от същите имоти за предходните 2014/2015 и 2015/2016 стопански години. С действията си ответникът лишил ищеца от възможността да декларира, ползва, очертае, добие и реализира сертифицирана биологична продукция от процесните имоти, тъй като при заличено вписване на договор за аренда или наем било недопустимо заявяването за обработване на същите земеделски земи. Сочи, че вредите са реално настъпили и те са пропуснати ползи, тъй като бил лишен от възможността да добие и реализира сертифицирана биологична продукция от имота и за стопанската 2016/2017 г., в съответствие със сключения Договор от 14.11.2014 г. с гръцки контрагент – Й.К..

Ответникът „Изворово Агро” ЕООД не е депозирал отговор. В о.с.з., чрез процесуален представител, оспорва предявения иск по основание и размер, считайки за завишени количествата продукция и тяхната цена и оспорвайки обстоятелството, че се касае за биопродукция.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбите по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

4

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното: