Определение № 435 от 15.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Мая В. Нанкинска мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601096 по описа за 2024 година С определение № 933/02.07.2024г. постановено в закрито съдебно заседание по НЧХД № 2971/2023г. по описа на Варненски районен съд, Д. В.

Ш. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д.Я.Т. ЕГН ********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита по ВНЧХД № 1617/2023 год. по описа на ВОС.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от осъдената Ш., с която се иска отмяна на обжалваното определение.

В постъпилата частна жалба не се оспорва, че при прекратяване на наказателното производство, разноски по делото следва да се присъдят на подсъдимия, както и че това следва да бъде извършено от първоинстанционният съд в производство по чл. 306, ал.1, т.4 НПК. Изразява се недоволство, като твърди, че направените за всички инстанции разноски от страните, следва да бъдат присъдени от първоинстанционният съд само ако е бил сезиран до края на съдопроизводството или същото му е върнато от въззивна инстанция. Счита, че Варненски районен съд неправилно е разгледал и уважил молбата на подсъдимата, тъй като същата не е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, нито е представила доказателства за тях.

Излага доводи, в насока, че претенция за разноски е отправена единствено във въззивната инстанция, твърдейки, че първоинстанционният 1 съд не може да се произнесе по непредявен пред него иск в полза на подсъдимата. Доразвива тезата си, като счита, че след като подсъдимата претендира разноски за пръв път пред въззивна инстанция, именно на нея и се следва преценката за направените от страната разноски. В тази насока, счита, че следва да бъде отправена молба за допълване на съдебното решение пред въззивна инстанция, в частта за разноските. Моли, жалбата да бъде разгледана в друг съдебен районен, поради това, че настоящите съдебни състави на наказателно отделение при ВОС, вече са разгледали съдопроизводството.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Жалбата на Д. В. Ш. срещу определението на първоинстанционния съд е допустима - подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу акт на съда, подлежащ на въззивен контрол. По съществото си същата е неоснователна .

С протоколно определение №4945/12.10.2023г. постановено в публично съдебно заседание, Варненски районен съд е прекратил производството по НЧХД № 2971/2023г. на осн.чл.24, ал.1, т.6 пр.1 НПК.С въззивна жалба подадена от Д. Ш. е инициирано въззивно производство и образувано във ВЧНД № 1617/2023г. по описа на ВОС. Съдебното производство пред въззивната инстанция е приключило с Решение № 97/09.04.2024г., с което е потвърдено изцяло Определение от 12.10.2023г по НЧХД 2971/2023г. по описа на ВРС, по силата на което производството по делото е прекратено на осн.чл.289,ал.1 вр.24, ал.1, т.6 предл.1 НПК.

На 19.04.2024г. е постъпила молба във Варненски окръжен съд от Д. Т. с вх.№ 10299, с която моли Решение № 97/09.04.2024г. постановено по ВЧНХД № 1617/2023г, да бъде допълнено и въззивната инстанция да се произнесе в частта за разноските на осн.чл.190, ал.1 НПК.С разпореждане инкорпорирано върху молбата, съдията- докладчик по въззивното производство е изпратил същата на Варненски районен съд по компетентност. С определение № 933/02.07.2024 /което е и предмет на настоящата въззивна проверка/ , Варненски районен съд се е произнесъл, като е възложил в тежест на частната тъжителка Ш., сторените от Д. Т. пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева представляваща възнаграждение за адвокатска защита по ВНЧХД № 1617/2023 год. по описа на ВОС.

2

Въпросите за разноските по наказателните производства са регламентирани с Глава петнадесета, Раздел III, чл. 187 - 190 на Част втора, Общи правила на НПК. Това от своя страна изключва приложението на правила по други закони - напр. Гражданско процесуалния кодекс.

Съдът решава въпроса за разноските, произнасяйки се със своя краен съдебен акт, като редът за постановяването им се определя съобразно процесуалната разпоредба на чл. 301, ал. 1, т. 12. Известно е, че ако същият е пропуснал да стори това , следва да се произнесе с определение по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 от НПК, за което е предвиден въззивен контрол. Същевременно въззивният съд може да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК, само когато е постановил нова присъда, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.

Само тогава актът на въззивния съд в процедурата по чл. 306 от НПК следва да подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 346, т. 3 от НПК.

Следователно - в останалите случаи, въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по 306 НПК, тъй като постановеният от него съдебен акт не би подлежал на инстанционен контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на производството по чл. 306 от НПК/ по арг. от чл. 306, ал. 3 и чл. 346, т. 3 от НПК/

В конкретния случай, договор за правна защита и съдействие е приложен на л.36 от съдебното производство по ВНЧХД № 1617/2023г по описа на ВОС. В съдебно заседание от 14.03.2024г. проведено по същото дело, адв. П., в качеството си на адвокат / редовно упълномощен / на подс. Д. Т., е поискал да бъдат присъдени направени по делото съдебни разноски пред въззивния съд. При внимателният прочит на решението постановено от ВОС, показва, че всъщност такова произнасяне няма, независимо от отправеното искане.

В настоящият случай, въззивният съдебни състав е възприел, че въпросът за разноските следва да бъде решен в производство по чл. 306 НПК от първата инстанция след постановяване на въззивното решение, за да не се лиши някоя от страните от една контролна инстанция. Последното дава основание и за извод, че когато въззивният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските и делото вече е върнато в първата инстанция, този въпрос следва да се реши от първоинстанционния съд.

Както вече бе посочено искането за присъждане на разноски е 3 релевирано своевременно във въззивната инстанция, като по отношение на направената разноски за адвокатско възнаграждение от страна на подс. Т. е представен и договор за правна защита и съдействие, видно от който направените разноски са в размер на 600 лева.

В конкретния случай, наказателното производство, по повод на което се претендират разноски, е приключило, а въззивният съд не се е произнесъл в своя окончателен съдебен акт по отношение на разноските. След като въззивното решение не съдържа произнасяне по разноските, за страната съществува възможност претенциите си за разноските да бъдат отнесени и реализирани в отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, след като този въпрос не е бил разрешен с въззивното решение.При това положение, компетентен да се произнесе по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е Варненски районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

В настоящият казус определение разноски са дължими от осъденото лице съгласно разпоредбата на чл. 190 НПК. Правилно районният съд е присъдил, с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, направените разноски в размер на 600 лева за осъществената адвокатска защита по ВНЧХД № 1617/2023 г. в тежест на частният тъжител Ш..

Поради изложеното не съществуват основания за отмяна или изменение на постановеното от първоинстанционният съд определение и то следва да бъде потвърдено.

Водим от тези съображения и на основание чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.4 НПК вр. чл.345, ал.3 НПК‚ Варненски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА изцяло определение № 933/02.07.2024г. постановено по НЧХД № 2971/2023г. по описа на Варненски районен съд, 45 4 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Д. В. Ш. посочен в частната жалба за сведение. с адрес

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5