Определение № 70 от 10.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000057 по описа за 2025 година Производството по настоящото дело е образувано по повод частната ж а л б а на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. Митева, чрез Ю. М. - главен юрисконсулт в отдел „Административно-правно обслужване“, дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ против определение № 13/04.02.2025 година, постановено по търг. дело № 7/2025 година по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 5/15.01.2025 година в частта за разноските.

В частната жалба се изразява недоволство от определението и се настоява за неговата отмяна като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се едностранният характер на регистърното производство като охранително и се сочи, че отговорността за разноски е присъща единствено на спорните съдебни производства. Изразява се позицията, че Агенция по вписванията не участва като процесуална страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не може да претендира или да бъде осъдена за разноски. Поддържа се, че разноските по търг. дело № 7/2025 година по описа на Окръжен съд - Сливен следва да бъдат за сметка на жалбоподателя по него - „Светлина - 2Р“ ООД.

Частната жалба е надлежно администрирана и в срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по нея от „Светлина - 2Р" ООД, ЕИК 119516213, чрез адв.

М. П. - АК - Сливен.

Страната обосновава доводи за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата. Аргументира се, че необжалваемостта на съдебния акт, чието изменение е поискано води до необжалваемост и на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Изразява се мнение за законосъобразност и правилност на атакуваното определение предвид 1 наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.

Моли се за оставяне без разглеждане на частната жалба. В условията на евентуалност се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата , отговора и въз основа на представените доказателства, намира следното:

Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро от ГПК не ограничава правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред.

Безспорно в настоящия случай съществува правен интерес за Агенция по вписванията от обжалването. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.

275 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, обаче тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните производства, образувани по обжалване откази на Агенцията по вписванията, на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя (чл. 541 от ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в производството по чл.

25 от ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. от ГПК. Самото съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.

Правилото на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е ясно и не се нуждае от корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно положителния за тях изход от производството. В този смисъл е и константната практика на Бургаския апелативен съд, която следва да бъде взета предвид и съобразена.

Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по търг. дело № 7/2025 година сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд - Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд - Бургас 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13/04.02.2025 година, постановено по търг. дело № 7/2025 година по описа на Окръжен съд - Сливен.

Настоящото определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3