Определение № 16002 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16002 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110103852 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

И. К. Д. е предявил срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.

23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит № ...... от 24.06.2024 г., сключен между ищеца и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради противоречие със закона (чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК), евентуално поради липса на съгласие. В условията на евентуалност (ако договорът за кредит бъде признат за действителен), ищецът иска от съда прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ (понастоящем „Multitude Bank“).

Ищецът твърди, че на 24.06.2024 г. е сключил с ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД Договор за потребителски кредит № ......, по силата на който е получил в заем 1500 лева, със срок на погасяване 12 месеца, при посочен Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,66% (или 49,11% съгласно представения по-късно договор). Поддържа, че след усвояване на сумата от 1500 лева е установил, че от ответника му е начислена допълнителна такса за обезпечение с поръчителство в размер на 700 лева, което е било предоставено от партньор на ответното дружество – „Ferratum Bank“ или „Multitude Bank“. Сочи, че общата сума, която следва да върне, възлиза на 2400 лева, включваща 1500 лева, главница, 200 лева, лихва и 700 лева, такса за обезпечение. Излага и твърдения, че договорът не е подписан от него нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което 1 липсва неговото съгласие за сключването му. Също така посочва, че не е подписвал договор за поръчителство и такъв не му е бил представян. Заявява, че текстът на договора не е изписан с нормативно предвидения минимален размер на шрифта, както и, че в договора липсва яснота как е формиран ГПР и няма посочена методика за изчисляване на общата дължима сума. Релевира доводи за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на императивни разпоредби относно формата и съдържанието (чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗПК). Намира посоченият ГПР за неверен и подвеждащ, тъй като в него не е включена таксата за поръчителство от 700 лева. Смята, че тази такса е задължителен разход по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като кредитът не е могъл да бъде получен без нея. Поддържа, че изнасянето на таксата за поръчителство извън ГПР е направено с цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при включването й, ГПР би надвишил петкратния размер на законната лихва. Заключава, че клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и налага необосновано високо възнаграждение. Излага и довод, че цената на поръчителството е прекомерна и надхвърля пет пъти законната лихва за забава, което прави уговорката нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и, че предоставената възможност за избор на друг поръчител е била привидна, а ищецът е бил фактически принуден да приеме платената услуга от свързаното с ответника дружество. Смята, че поради недействителността на договора дължи на ответника само чистата стойност на получената главница (1500 лв.), без лихви и такси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД потвърждава, че на 24.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ...... за сумата от 1500 лева. Твърди, че преди сключването му на ищеца е изпратена пълна преддоговорна информация чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия по електронна поща. Поддържа, че договорът е сключен по електронен път чрез интернет страницата на дружеството, като ищецът е потвърдил волеизявлението си чрез въвеждане на индивидуален SMS код. Сочи, че съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора, страните са постигнали изрично съгласие използването на този код да има силата на саморъчен подпис. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечение чрез поръчителство от „Multitude Bank“ (Малта) не е било задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че ищецът сам е избрал този вид обезпечение в електронния формуляр, като е имал алтернативата да предложи друго физическо лице за поръчител или банкова гаранция, или да избере продукт без обезпечение. Поддържа, че „Multitude Bank“ (с предишно наименование „Ferratum Bank“) е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, 2 лицензирана в Малта и вписана в регистъра на БНБ под № 178. Потвърждава реалното предоставяне на сумата по кредита и сочи, че ищецът не е упражнил правото си на отказ от договора в законоустановения 14-дневен срок. Излага доводи, че договорът за гаранция (поръчителство) представлява отделно облигационно правоотношение между ищеца и третото лице „Multitude Bank“, по което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна. Поради това счита, че исковете за нищожност на тази клауза са насочени срещу ненадлежна страна.

Поддържа, че ГПР в размер на 49,11% е изчислен точно по формулата, предвидена в ЗПК, и е под законовия лимит. Излага доводи, че таксата за поръчителство от 700 лева не следва да се включва в ГПР, тъй като тя е за услуга от трето лице, избрана доброволно от потребителя, и не представлява разход по предоставянето на самия кредит. Оспорва виждането на ищеца, че клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, с твърдения, че тя е ясно формулирана, ищецът е бил напълно информиран за икономическите последици и е приел условията свободно, без да бъде принуждаван. Излага довод, че предлагането на платено обезпечение от партньор на кредитора е стандартна и законодопустима търговска практика, която цели да улесни достъпа до финансиране на потребители с по-нисък кредитен рейтинг. Смята, че е спазен редът на ЗПК и ЗПФУР, като е използвана валидна технология за електронно подписване, еквивалентна на саморъчен подпис по силата на споразумението между страните.

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по предявените искове с посоченото по-горе правно основание е да установи следното: че е сключил договора в качеството си на физическо лице за нужди, които са извън неговата професионална или търговска дейност съгласно §13, т.

1 от ДР на ЗЗП; че е сключил Договор № ...... от 24.06.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително по отношение на оспорените клаузи; фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си за нищожност на договора или отделни негови клаузи, извън тези, които се установяват директно от текста на договора, включително, че възможността за предоставяне на друг вид обезпечение (различен от платеното поръчителство на партньора на ответника) е била привидна и той е бил фактически принуден да приеме услугата на „Multitude Bank“ като условие за отпускане на заема, че текстът на договора е отпечатан с размер на шрифта, по-малък от нормативно изискуемия размер 12.

В тежест на ответника е да установи следното: че договорът е сключен при стриктно спазване на императивните 3 изисквания на ЗПК и ЗЗП; че е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК за своевременно предоставяне на ищеца на пълна и ясна информация чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ); че договорът е сключен в предписаната от закона писмена форма, включително че използваният SMS код представлява валиден електронен подпис, за чието използване страните са постигнали предварително съгласие; че обявеният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) от 49,11% е изчислен в пълно съответствие с методиката на ЗПК и че в него са включени всички разходи, които по закон формират общата цена на кредита за потребителя; че клаузата на чл. 5 от договора е била индивидуално договорена с ищеца; че предоставянето на поръчителство от „Multitude Bank“ е представлявало опционална услуга, избрана доброволно от потребителя, а не е било задължително условие за усвояване на сумата по кредита; че таксата от 700 лева е за реално предоставена услуга от трето лице (банка), която не представлява разход по самия кредит и затова законосъобразно е изключена от компонентите на ГПР.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 24.06.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ......;

Ищецът е сключил договора в качеството си на физическо лице за нужди, които са извън неговата професионална или търговска дейност съгласно §13, т. 1 от ДР на ЗЗП;

Ищецът не е подписвал саморъчно или с електронен подпис горния договор;

По силата на договора по-горе ищецът е получил заемна сума в размер на 1500 лева, която е следвало да върне за срок от 12 месеца, заедно с уговорената договорна лихва, възлизаща на 345 лева, при лихвен процент от 23%, като посоченият в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е бил 49,11%;

Ищецът реално е усвоил сумата от 1500 лева по договора за потребителски кредит;

В чл. 5 от договора е предвидено задължително предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, предоставено от „Multitude 4

Bank“ (с предишно наименование „Ferratum Bank“).

За предоставеното поръчителство на ищеца е начислена такса в размер на 700 лева.

Сумата от 700 лева, представляваща такса за обезпечение чрез поръчителство, не е била включена сред компонентите за изчисляване на обявения в договора ГПР от 49,11%.

Включването на таксата за поръчителство от 700 лева сред разходите по кредита би довело до размер на ГПР, надвишаващ петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и дружеството-поръчител „Multitude Bank“ са свързани лица или търговски партньори в рамките на една и съща икономическа структура за предоставяне на кредитни услуги.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Исканията на ищеца за представяне на документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено в частта относно представяне на заверено копие на пълното досие по договора, включително данни за електронната комуникация и изпратените SMS кодове.

В останалата част доказателствените искания на ищеца - за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за снабдяване с информация от БНБ не следва да бъдат уважени, доколкото обстоятелствата, които ищцовата страна цели да установи с горните документи и експертиза са обявени за безспорни между страните, а информацията от БНБ – неотносима към спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 14:05 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи в заверено копие пълното досие по договора, включително данни за електронната комуникация и изпратените SMS кодове.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза, както и за снабдяване с информация от БНБ.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените 5 указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.