Решение № 100 от 05.06.2024, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ямбол, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря В.Г.Г. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20242330200375 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Община Тунджа ЕИК:********** против наказателно постановление №НЯСС-51/22.03.2024г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ , на основание чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се иска НП да бъде отменено.Излагат се твърдения ,че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН.Според жалбоподателя е налице „маловажен“ случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя подържа жалбата.Намира ,че е налице нарушение на чл.34 от,ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН и цитира съдебна практика в тази насока.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна също редовно призована редовно призована не се явява.Процесуалния и представител представя подробно писмено становище, с което оспорва подадената жалба.Счита , че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати процесуални нарушени ,които да налагат отмяната на наказателното постановление.В тази връзка се иска същото да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Община Тунджа била собственик на язовир, находящ се

1 в поземлените имоти с идентификатори № ***,№ 0595.2834в землището на с.Бояджик, и в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Гълъбинци.

На 05.05.2023г. актосъставителят Е. М. инспектор в РД НЯСС „Югоизточна България, офиса Ямбол към ДАМТН-София извършила проверка на процесния язовир. В хода на проверката се установило се,че преливника на язовира е обрасъл с храсти .

Проверката приключила със съставяне на констативен протокол №09-01-57/05.05.2023г., с който на собственика на язовира били дадени задължителни предписания да се премахне храстовидната растителност и преливника със срок на изпълнение 10.08.2023.,както и лицето, отговарящо за изпълнението им – собственика на язовира. Проверката била извършена в присъствието на представител на Облщина Тунджа, който бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.

На 28.09.2023, след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, свид.М. извършила последваща проверка на язовира, при която установила, че предписанието за почистване на преливника на язовира не е изпълнено, като била налице храстовидна растителност с височина над 2 метра .Установеното при последвалата проверка било отразено в КП №09-01-96/28.09.2023.

На 16.11.2023г.. в присъствието на упълномощен представител на Община Тунджа , свид.М. съставила АУАН за нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ, като в законоустановения срок са били подадени писмени възражения

В последствие на 22.03.2024г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.

2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а,ал.2 от ЗВ , а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушението.

2

Съдът счита ,че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН.Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение.В конкретния случай тези данни са станали известни на оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи именно в хода на извършената на 28.09.2023г. проверка, а не в по- ранен момент, в който е било възможно да се констатира нарушение , защото контролните органи нямат задължение още на следващия ден ,след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е даденото предписание-В този смисъл съдът счита ,че контролните органи обективно са разполагали с данни за извършеното нарушение едва след извършената проверка на 28.09.2023., и това е началният момент, от който започва да тече три месечният срок по чл.34 ,ал.1 от НК, който в случая е спазен.В този смисъл са и Решение № 119/26.09.2022г. по КАНД № 110/2022г. и Решение № 137/01.11.2022г. по КАНД № 144/2022г. по описа на Административен съдЯмбол.

От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение по чл.190,а,ал.2 от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от РД НЯСС „Югоизточна България, офиса Ямбол към ДАМТН-София .От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че Община Тунджа за язовир ,няходящ се в землищата на с.Бояджик и с.Гълъбинци не е изпълнило задължителното предписание в срок до 10.08.2023 г. да почисти преливника от храстовидна растителност и с бездействието си е извършило нарушение по посочения текст от закона,за което правилно е санкционирано.

Съдът намира ,че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски - в случая, водещи до невъзможност за 3 оглед и съответно за проверка изправността на язовирната стенал. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се административно-наказателна отговорност за така извършеното нарушение.

Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минимален размер, поради което не са налице основания за нейното изменение.

С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт , както е в случая ,се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.

С оглед на това и като взе предвид ,че делото протече в едно съдебно заседание ,не е с фактическа и правна сложност счете ,че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НЯСС-51/22.03.2024г издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,с което на Община Тунджа ЕИК ********** за нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ , на основание чл.200,ал.,т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Община Тунджа ЕИК :********** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждание.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4