Определение № 58 от 29.04.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Свищов, 29.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20244150200051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от Р. Х. А. чрез адв. Е. Б. против постановление на РП-Велико Търново от 25.01.2024г.за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2475/2016 г. по описа на РУ Свищов, пр.пр. №22/2017 г. на РП-Велико Търново. В жалбата се сочи, че неправилно държавното обвинение е приело, че на пострадалия А. е причинена лека телесна повреда. В приетата по преписката тройна съдебномедицинска експертиза било констатирано „счупване на костите на носа с луксирана носна преграда“. Същото било посочено и в издадено Съдебномедицинско удостоверение № 27/24.07.2016г. и се потвърждавало от извършеното рентгеново изследване. Действително приемало се в практиката, че счупените носни костици следва да се квалифицират като лека телесна повреда. Счупванията обаче можели да бъдат 2 вида: с луксация и без. При луксациите било необходимо да бъде извършено оперативно лечение за наместването и фиксирането на разместените фрагменти, както и възстановяването на снишената носна преграда. Сочи, че до оперативното отстраняване на този тип телесни увреждания, същите не оздравявали, а и често водели да усложнения и вторични производни проблеми. Такива например били: затруднено дишане, хъркане, запушен нос, поява на синузит или ринит, главоболие, намалено носно обоняние, промяна в нормалната физиология на дихателните пътища, хипертрофия на лигавицата и др. При тях 1 се влошавало качеството на живот и оттам на естествените и здрави жизнени функции. Съгласно Постановление № 3/1979г. на ВС травми, които намаляват, ограничават, възпрепятстват жизнените функции или отбранителните сили на организма следва да се квалифицират на разстройство на здравето. Когато същото без да е нужно да бъде завинаги продължава един сравнително продължителен период от време, то същото е постоянно. Ако в никой момент това състояние не поставя в опасност живота на даден човек - то следва да се определи като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че въпроса дали счупването на костите на носа с луксирана носна преграда е постоянно или временно разстройство на здравето и съответно дали е лека или средна телесна повреда е въпрос на правна квалификация, която се прави от органа, упражняващ ръководнорешаваща функция в процеса - прокурор или съд, а не от вещите лица, които са компетентни да установят само и единствено медицинските белези и естество на урежданията, а не тяхното правно измерение. В този смисъл счита обжалваното постановление за незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли същото да бъде отменено.

Съдът, след като се запозна с жалбата констатира, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок за това.

Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от пострадалото Л. пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаването на преписа.

Съдът приема, че жалбата е редовно връчена на постарадалия, доколкото правилата по чл. 180 от НПК, валидни и за досъдебната фаза, указват на съответния орган начинът на връчване, а именно – срещу подпис на Л.то, за когото са предназначени, а при отсъствие- на негов близък или друго Л., указано в чл. 180, ал. 2 от НПК. От приложеното към материалите по делото известие за доставяне се установява, че обжалваното наказателно постановление от 25.01.2024г. е връчено на 09.02.2024г. на Л.то М.Р. – баба на Р. А., живуща на адреса посочен от него. Жалбата на пострадалия Р. А., подписана от повереника адв. Б. е подадена на дата 19.02.2024г., видно от 2 пощенското клеймо, т..е. след изтичане на седмодневния срок за обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал. 2 от НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а съгласно ал. 4 - когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая срокът изтича на 16.02.2024г., който е присъствен ден.

От изложеното се налага безспорният извод, че 7-дневният преклузивен срок, в който пострадалия е имал право да обжалва постановлението, е изтекъл. Предвид на това съдът счита, че съдебното производство се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на пострадалия Р. Х. А. против Постановление за прекратяване на досъдебно производство на РП-Велико Търново от 25.01.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2475/2016 г. по описа на РУ -Свищов, пр.пр.

№22/2017 г. на РП-Велико Търново, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 51 по описа на Свищовския районен съд за 2024г.

Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на РП – Велико Търново и на Р. Х.

А. -******.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 3