Решение № 3175 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3175 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110172003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „Николови-Транс“ ЕООД, ЕИК 203490522, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3, срещу „А Логистикс“ ЕООД, ЕИК 201379936, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Източна тангента“ № 102, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1 500,00 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут София (България) – Бристол (Великобритания) по заявка – договор за транспорт **** от 20.07.2022 г., за което е издадена фактура № **** г., ведно със законната лихва от за период от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и вземане за сумата в размер на 36,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2022 г. до 05.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 54226/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че между страните е бил сключен заявка – договор за извършване на транспортна услуга **** от 20.07.2022 г., по маршрута София (България) – Бристол (Великобритания). В изпълнение на поетите по този договор задължения, ищецът, в качеството си на превозвач, е извършил възложения му транспорт пълно, точно и в срок, срещу което не са били направени възражения от ответното дружество. За извършения транспорт е била издадена фактура № **** г. за сумата от 8 800,00 лева, съответстваща на уговореното възнаграждение за предоставената услуга.

Падежът на задължението по фактурата е настъпил на 20.09.2022 г., но в уговорения срок за плащане такова не е било извършено от ответника. За срока на забавата си последният 1 дължи заплащане на мораторна лихва. За вземанията си ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54226/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав.

След завеждане на заповедното дело, от ответника е било извършено частично плащане в размер на сумата от 7 300,00 лева. За остатъка от 1 500,00 лева и мораторната лихва длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, което е наложило предявяването на искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за нередовност на ИМ и неоснователност на предявените искове. Представя двустранно подписан екземпляр от заявка – договор за извършване на транспортна услуга **** от 20.07.2022 г. и посочва, че към датата на неговото сключване страните са се намирали в трайни търговски отношения. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че последният е изпълнил в срок възложения транспорт.

Заявява, че не е получил 2 броя оригинали на надлежно заверена ЧМР товарителница за процесния превоз в съответствие с уговореното в този смисъл в графа „Условия за плащане“ по договора. Поради това оспорва настъпването на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение. Твърди, че преди връчване на заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК – на 21.10.2022 г., е извършил частично доброволно плащане в размер на сумата от 7 300,00 лева. Поддържа, че остатъкът от претендираната главница – сумата от 1 500,00 лева, е погасен чрез извънсъдебно прихващане с вземане на ответника за неустойка за неспазен срок за доставка на товара, начислена за периода 13.08.2022 г. – 17.08.2022 г. (5 дни * 300,00 лева). За извършеното прихващане на ищеца са били изпратени рекламационно писмо и протокол за прихващане, получени на 01.09.2022 г. При условията на евентуалност релвира възражение за съдебно прихващане с посоченото вземане за неустойка. Признава, че е осчетоводил процесната фактура на стойност 8 800,00 лева и е ползвал данъчен кредит по нея за пълния й размер. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 36566/02.09.2025 г. и допълнен в проведеното на 29.10.2025 г. първо открито съдебно заседание, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане с негово вземане за сумата от 1 500,00 лева – неустойка за забава.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 54226/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 06.10.2022 г. „Николови-Транс“ ЕООД, ЕИК 203490522, е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „А Логистикс“ ЕООД, ЕИК 201379936, за следните суми: 1./ 8 800,00 лева, представляваща главница за незаплатено възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **** г., издадена във връзка със заявка-договор за транспорт **** от 20.07.2022 г. с дестинация София (България) – Бристол (Великобритания), ведно със законна лихва за период от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, 2./ 36,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2022 г. до 05.10.2022 г. Претендират се и разноски в заповедното производство.

С разпореждане от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 54226/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на 2 заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 776,73 лева, от които 176,73 лева – държавна такса, и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал по електронен път възражение срещу постановената заповед за изпълнение, с което поддържа, че не дължи заявените суми поради плащане и прихващане. Посочва, че заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на дружеството на 05.12.2022 г., а на 21.10.2022 г. последното е извършило частично плащане на претендираната главница – до размера на сумата от 7 300,00 лева, поради което последната е недължима. Посочва, че недължим е и остатъкът от 1 500,00 лева, поради извънсъдебно прихващане на вземане за тази сума с насрещно вземане на длъжника за мораторна неустойка за периода 13.08.2022 г. – 17.08.2022 г. Навежда в условията на евентуалност възражения за съдебно прихващане на сумата от 1 500,00 лева с вземането на длъжника за мораторна неустойка за периода 13.08.2022 г. – 17.08.2022 г. Наред с горното, оспорва да е получил оригинал на надлежно заверена ЧМР товарителница, поради което счита, че не е настъпила изискуемостта на претенцията за навло.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото не се спори, а и се установява от приетата като писмено доказателство Заявка-договор за транспорт ****/20.07.2022 г., че между страните е сключен договор за международен превоз на стоки, по силата на който ищецът „Николови-Транс“ ЕООД, в качеството си на превозвач и подизпълнител, е поел задължение да извърши международен превоз на стоки, срещу насрещно задължение на ответника-възложител да му заплати възнаграждение в размер на сумата от 8 800,00 лева без ДДС.

Видно от представената Заявка-договор за транспорт ****/20.07.2022 г. е, че „Николови-Транс“ ЕООД, в качеството му на превозвач, се е задължил да превози стоки, както следва: от товарен пункт: гр. София, ул. „Източна тангента“ № 102, дата на товарене: 08.08.2022 г., до разтоварен пункт № 1: Бристол, Великобритания, дата на разтоварване: 12.08.2022 г., вид на товара: 9 броя европалети, с тегло 2 000 кг.; и разтоварен пункт № 2: Кръмлин, Великобритания, дата на разтоварване: 12.08.2022 г., вид на товара: 24 броя европалети, с тегло 6 000 кг., при договорено навло в размер на 8 800,00 лева; при уговорени условия за плащане: при извършена доставка без забележки до 30 дни след получаване на фактура, двустранно подписана заявка-договор и 2 броя оригинали на надлежно заверена ЧМР товарителница; и превозно средство, с което да се извърши превозът: МПС с рег. № СВ1522РХ/ВР1720ЕВ. В допълнителните условия на договора е уговорена неустойка за превозвача при закъснение с доставката – по 300,00 лева за всяко едно започнато денонощие. На л. 35 от заповедното дело е приложено копие на Заявка-договор за транспорт ****/20.07.2022 г., саморъчно подписана от представител на всяко едно от договарящи дружества, чиято автентичност не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. При това положение, съдът приема, че така представеният частен диспозитивен документ, подписан от страните, се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявленията в него. Съгласно чл.

20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

По делото са представени и приети 3 броя международни товарителници ****/BGGB/02, от които се установява, че изпращач на стоките е „Колорит Прес“ ООД (което се установява и от приложената на л. 44 от заповедното дело заявка-договор), като ищцовото дружество „Николови-Транс“ ЕООД е натоварило на 05.08.2022 г. 33 броя европалети (1 европалет с тегло 220 кг., 8 европалети с тегло 3 600 кг. и 24 европалети с тегло 4 845 кг.), предмет на процесната заявка-договор, и ги е разтоварило на разтоварните пунктове във Великобритания на непосочена в товарителниците дата. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, както и не се оспорва, че с едно и също превозно средство – МПС с рег. № ****, е извършен превозът на всичките 33 броя палети от 3 превозвача „Николови-Транс“ ЕООД. В товарителниците няма вписани възражения от страна на получателя на товара във връзка с наличието на липси или повреди по него. В товарителницата, удостоверяваща превоз на 24 броя палети, се съдържа положен печат за извършена на 18.08.2022 г. проверка на МПС с рег. № **** на френско-английската граница, при която са отваряни кутии, част от превозвания товар. Товарителниците съдържат положени подписи и печати за изпращача „Колорит Прес“ ООД, превозвача „НиколовиТранс“ ЕООД и товарополучателя.

На 19.08.2022 г. превозвачът „Николови-Транс“ ЕООД е издал Фактура № **** г. с получател „А Логистикс“ ЕООД за сумата от 8 800,00 лева – транспортна услуга с камион ****, София-Бристол, 22/07/022/0940/20.07.2022 г.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 36566/02.09.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 29.10.2025 г. първо открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между страните е сключен договор за превоз на товар съгласно Заявка-договор за транспорт **** от 20.07.2022 г., с дата на товарене 08.08.2022 г. от гр. София, Република България, и дата на разтоварване 12.08.2022 г. в Бристол, Великобритания, при навло от 8 800,00 лева, във връзка с който е издадена Фактура № **** г., по която на 21.10.2022 г. ответникът е извършил частично доброволно плащане в размер на сумата от 7 300,00 лева; 2./ Фактура № **** г. е осчетоводена при ответното дружество и от последното е бил ползван данъчен кредит по нея за пълния й размер от 8 800,00 лева.