Определение № 293 от 16.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. ХАСКОВО, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500208 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на „Профи кредит България" ЕООД гр.***

С Определение № 76 / 30.01.2026 г., постановено по гр.д. № 847/2025 г.

РС Харманли е оставил без уважение, като неоснователна, молба с вх. № 9720/07.11.2025г. подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., действащ чрез пълномощника юрк.М.П. за изменение на Решение 148 /17.10.2025г.,постановено по гр.д № 847/2025 по описа на РС-Харманли в частта за разноските, касаещи определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на адвокат.

Недоволен от постановеното разпореждане, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си юрк. П. обжалва в срок. Счита,че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК и намалено присъдено възнаграждение на адвокат В срок е постъпил писмен отговор от адв.М., пълномощник на въззиваемата, с който оспорва подадената частна жалба.

Счита,че постановеното от РС Харманли определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

1

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Харманли е образувано по искова молба подадена от Д. Г. Д. от гр. ***, с която е предявила против „ Профи Кредит“ ЕООД гр. *** иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Съдът е постановил Решение № 148 / 17.10.2025 г., с което е уважил предявения иск. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв. Д. В. М. сумата от 616 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. При определяне на този размер на възнаграждение съдът е посочил,че следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,без явяване на процесуалния представител на ищеца, както и с постановеното във връзка с определяне размера на адвокатското възнаграждение решение на СЕС.

С молба вх. № 9720/ 07.11.2025 г. ответникът, чрез пълномощника си юрк.П., е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, като същото бъде намалено под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2024 г. Навел е доводи,че делото не е с фактическа и правна сложност и че по спора е формирана трайна съдебна практика. На следващо място е възразил,че не следва да бъде начислен ДДС върху така определеното възнаграждение.

С Определение № 76/30.01.2026 г., предмет на обжалване, съдът е поставил без уважение направеното искане. Съдът е посочил,че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските, касаещи определеното възнаграждение на адвокат, за което е изложил мотиви, които се припокриват с мотивите, изложени и в постановеното решение.

Съобщението е връчено на 11.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

При определяне възнаграждението съдът е преценил всички относими обстоятелства – не високата фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно съдебни заседания без присъствието на представител на 2 ищеца, цената на иска, постановеното от СЕС решение във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения / сега за размера на възнагражденията за адвокатска работа/, но неправилно е определил възнаграждение в размер на минимума, посочен в наредбата.

Съдът, по сходни случаи, предвид, установената трайна практика на съда по идентични спорове, приема,че възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗА следва да бъде определено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2024 г. В случая този подход следва да бъде приложен – делото не е с фактическа и правна сложност, както е приел и съда, установена е трайна съдебна практика по идентични спорове, проведено е едно съдебно заседание, на които процесуалният представител на ищцата не се е явил. Ето защо възнаграждението следва да бъде определено под минимума, а именно в размер на 240 лв. с вкл. ДДС . Определеното в този размер възнаграждение на адвокат в никакъв случай не обезценя труда на адвоката, но държи сметка за действително положения труд, за фактическата и правна сложност на делото, участието на пълномощника в съдебно заседание, броя на проведените съдебни заседания,цената на иска и др.

Неоснователно е направеното възражение,че не следва да бъде начислявано ДДС върху определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на Закона за адвокатурата не представлява безвъзмездна сделка по смисъла на ЗДДС и ППЗДДС, за да отпадне необходимостта от начисляване на дължимия данък върху сумата – предоставената правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е безплатна само по отношение на ищеца, но при уважаване на исковата претенция тя следва да бъде заплатена от ответника. В тази насока е и постановеното от СЕС Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. Ето защо върху така определеното възнаграждение се дължи начисляване на ДДС.

Изложеното води до извод, че молбата подадената молба за изменение на постановеното решение в частта на разноските, касаещи определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на адвокат е частично основателно.

Постановеното от РС Харманли определение следва да бъде отменено и намален размера на определеното възнаграждение на адвокат от 616 лв. / 314,96 EUR/ с ДДС на 240 лв. /122,71 EUR/ с ДДС.

Водим от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 76/30.01.2026 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 847/2025, с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молба с вх. № 9720/07.11.2025г. подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч.,действащ чрез пълномощника юрк.М.П. за изменение на Решение №148 /17.10.2025г., постановено по делото в частта за разноските., касаеща определеното по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 148 /17.10.2025 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 458/2025 г. в частта, в която съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч.,действащ чрез пълномощника юрк.М.П., на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на адв. Д.

В. М. сумата от 616 лв. / 314,96 EUR/ с ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по делото КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на това възнаграждение от 314,96 EUR /616 лв./ с ДДС на 122,71 EUR / 240 лв./ с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4