Решение № 24 от 15.07.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кърджали , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Гражданско дело № 20205100100157 по описа за 2020 година

Ищецът С. М. С. твърди в исковата си молба, че на 21.04.2016г. ответникът Г. С.

П. издал в негова полза запис на заповед, с която се задължил неотменимо, безусловно, без протест и разноски да му заплати сумата от 44150 лв. на падежа – 31.12.2018г. и с място на плащане 31.12.2018г.

Твърди, че на посочения падеж, платецът не е изпълнил поетото задължение по ценната книга. Поради забавено изпълнение на паричното задължение, ищецът отправил писмена покана, която била връчена на ответника лично на 22.07.2019г., и който и след това не предприел никакви действия за изпълнение на задължението си.

С оглед наличието на изискуемо, но непогасено парично вземане по записа на заповед ищецът подал през месец май в РС – Кърджали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№ 354/2020г. по описа на този и съответно били издадени Заповед №115 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.05.1010г. и изпълнителен лист от 15.05.2019г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20207410402087/20г., по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с рег. №714 на КЧСИ, с район действие ОС -Кърджали. Ответникът подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение. Районен съд – Кърджали с определение № 747/20.07.2020г., постановено по гр.д. № 354/2020г., разпоредил 1 спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело и дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Това обуславяло правния интерес на ищеца да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът моли съда да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на парично вземане в размер на 44 150 лв., представляващо неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 21.04.2016г. с падеж 31.12.2018г. и място на плащане гр. Кърджали, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд – Кърджали до окончателното изплащане на вземането. Моли да се присъдят направените разноски в настоящето производство.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба, с който ответникът Г. С. П., чрез адв. И.Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че запис на заповед от 21.04.2016г. е издаден като обезпечение, което да гарантира вземането на ищеца при продажба на собствените му дялове в „Г. Г.“ О. гр. К., с ЕИК *, в което дружество били съдружници. Ответникът твърди, че през 2015 – 2016г. дружеството е изпаднало в затруднено финансово положение, като имало недостиг на оборотни средства и непогасени задължения към НАП и контрагенти. Това наложило да се свика събрание на съдружниците, на което да се вземат решения за намиране на допълнителни средства с цел погасяване на задълженията на дружеството и мерки за финансовото му оздравяване.

Ответникът твърди, че на 15.04.2016г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което той участвал като съдружник и управител, също участвал и ищецът като съдружник. На събранието бил обсъден статута на съдружниците с оглед финансовото състояние на „Г. Г.“ О., било обсъдено и предложение за внасяне на парични вноски от съдружниците в размер на 10 000лв. за всеки. Целта била да се осигурят оборотни средства и покриване на задълженията на дружеството, но предложението било отхвърлено. Било взето решение дяловете да бъдат прехвърляни между съдружниците свободно.

Ответникът твърди, че ищецът му е заявил, че желае да прекрати участието си в дружеството, но изпитва притеснения относно състоянието на дружеството и иска да получи по-добра сума за дела си от имуществото, което да съответства на дела му в капитала. Това го мотивирало да откаже внасянето на пари като временна помощ за дружеството. Ответникът му обяснил, че съобразно баланса на дружеството с ограничена отговорност за 2015г., то било на загуба, което оказвало влияние на сумата, която ищецът би получил, защото съобразно изготвения балансов план към 15.04.2016г., делът на съдружниците вече бил отрицателна величина в размер на от по 2

15 400 за всеки от тях /на минус/. Също така на ищеца било обяснено, че съгласно ТЗ отношенията при напускане се уреждат съобразно последния баланс. На база последния баланс на дружеството съществувала обективна възможност, напускащият да не получи нищо при напускане. Ответникът твърди, че тогава ищецът предложил да му прехвърли дружествените си дялове по номинал, за сумата от 850лв., под условие, ако през финансовата 2016г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба и изплати задълженията си, ответникът да му изплати допълнително сумата от 41150 лв.

Като гаранция за изплащането на тази сума поискал ответникът да се задължи в лично качество за изплащането на сумата, като издаде в полза на ищеца запис на заповед. В тази връзка ответникът сочи, че бил принуден да се съгласи, тъй като дружеството било в тежко финансово състояние. Били необходими бързи, кардинални действия, изискващи гъвкаво управление, а при множеството съдружници, нежелаещи да внесат допълнително средства, това не било възможно. Ответникът и неговото семейство зависели изключително от дейността на дружеството. Освен него, който работел като негов управител, заплата от дружеството получавали и синът му С. Г. П. и съпругата му. Ако дружеството прекратяло работата си те щели да останат без доходи и без работа. Изпаднал в крайна нужда, ответникът се съгласил да подпише исканият документ и да го предостави на ищеца, като единственото, което успял да постигне било падежът за плащане на сумата да бъде отсрочено през 2018 г.

Ответникът твърди, че веднага след подписване на записа на заповед било свикано ново общо събрание на дружеството на 21.04.2016г., което се провело на 22.04.2016г., и на което съдружниците дали съгласие за прехвърлянето на дяловете от ищеца на ответника. На същата дата с договор с нотариална заверка на подписите, ищецът прехвърлил на ответника притежаваните от него 5 дяла от капитала на „Г. Г.“ О. за сумата от 850 лв. Ответникът и семейството му продължили да работят в дружеството и да се стараят да го стабилизират. През 2016 г. дружеството успяло да изплати част от задълженията, но не били покрити загубите от предишни периоди.

Ответникът уведомил ищецът, който го уверил, че няма претенции, с което отношенията им приключили.

През 2020 г. на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 2087/2020г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова за плащане на сумата от 41150 лв. по издадена въз основа на запис на заповед от 21.04.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

При тези твърдения, ответникът оспорва процесния запис на заповед като нищожен на основание чл.26, ал.1 предложение 3-то от ЗЗД - издаден в противоречие на добрите нрави. Записът на заповед бил издаден като обезпечение на плащане под условие, като самата уговорка била в резултат на зависимост на издателя на запис на 3 заповед и членовете на неговото семейство от съществуването на едно търговско дружество – ответникът бил зависим от волята на ищеца да му прехвърли дружествените си дялове, за да може да се опита да стабилизира дружеството. Това стимулирало ответника да приеме издаването под условие на запис на заповед от 21.04.2015г. в полза на С.С., като обезпечение за евентуално бъдещо вземане на същия за сумата от 41150 лв. На тази стойност, но само в случай на покриване на загубите на дружеството, вследствие дейността му през 2016 г. ищецът оценявал дела си в имуществото му. Поставен в безизходно положение и в стремежът си да защити семейството си ответникът се е съгласил и подписал документа. Записът на заповед се счита за нищожен и на основание чл.26, ал.2, предложение 5-то от ЗЗД – като привидна сделка, с която се прикрива договорка във връзка с действителната сделка - прехвърляне на дялове от капитала на „Г. Г.“ О., сторено с договор от 22.04.2016г. с нотариална заверка на подписите. Привидно издателят поема задължение за плащане на посочената в записът на заповед парична сума, като в действителност тя е уговорена за плащане, като равностойност на дял от имуществото на дружеството, съответстващ на капитала, под условие, че през 2016 г. то ще погаси загубите си от предходни периоди и ще реализира печалба. В крайна сметка се твърди, че вземането не съществува и задължението е поето привидно и в противоречие на добрите нрави.

Предвид изложеното ответникът моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се прогласи нищожност на запис на заповед от 21.04.2016г.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа предявения установителен иск, оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че запис на заповед от 21.04.2016г. е действителен и не страда от пороци. Заявява, че на посочения падеж не било изпълнено паричното задължение, както и след отправена покана за изпълнение, след образувано заповедно, изпълнително и настоящето производство. Сочи, че ценната книга като частен диспозитивен документ, който носи подписа на ответника, който не оспорвал това твърдение, се ползвала с формална доказателствена сила.

Оспорва възражението на ответника, че запис на заповед от 21.04.2016г. е привидна сделка и заявява, че не е издадена под условие, както и че с издаването на ценната книга ответникът не е поел привидно парично задължение.

Ищецът оспорва твърдението, че издаденият запис на заповед е с гаранционна и обезпечителна функция на сключения договор за покупко-продажба на дялове. Като невярно се отрича твърдението, че „ищецът заявил на ответника, че желае да прекрати участието си в дружеството, но се притеснявал от състоянието му и желаел да получи по-добра сума за дела от имуществото на дружеството..., което го накарало да откаже 4 да внесе пари като временна помощ за дружеството“. В тази връзка твърди, че лошото управление на фирмата „Г. Г.“ О., взаимоотношенията й с фирма „П. Б.“ О., /в която съдружници били жената и децата на ответника, който е бил и управител „Г. Г.“ О./, довели в крайна сметка до сериозно влошеното й финансово състояние и до липсата на доверие в ищеца спрямо ответника в качеството му на управител, немалкия по размер вноски и заеми, които ищецът направил през годините за покриване на текущи разходи на дружеството и др. били част от причините да откаже внасянето на допълнителна парична вноска в дружеството и да вземе това крайно решение да прекрати участието си в дружеството. Невярно било твърдението, че ищецът предлагал на ответника да прехвърли дружествените си дялове в ,,Г. Г.“ О. под условие- ако през финансовата 2016 г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба от предишни периоди и изплати задълженията си, Г.П. да му заплати допълнително сума от 41150 лв. Ищецът твърди, че не е поставял в зависимост ответника, не го е поставил в безизходно положение, не го е поставял под натиск с оглед „неговото изхранване и това на семейството му“ поради това, че освен него като управител във фирмата /"Г. Г.“ О./, работели синът му - С. П. и съпругата му така, че ако фирмата прекрати работа си „те щели да останат без доходи и работа. Твърди, че съпругата на ответника и синът му са имали и друга работа - управител, съотв. съдружници в друга фирма -„П. Б.“ О. със сходен предмет на дейност с ,,Г. Г.“ О., което се установявало от справки в търговския регистър. Твърди, че след издаване за записа на заповед и преди образуване на делото ответникът се е разпоредил със свое лично недвижимо имущество в полза на децата си, целящо явно да осуети евентуално принудително изпълнение срещу него предвид издадения запис на заповед.