Решение № 18979 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18979 гр. София, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110120633 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от В. Г. К., ЕГН ********** срещу Д. И. К., ЕГН **********, племенница на съпруга на молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършен от ответницата спрямо молителката акт на домашно насилие на 25.03.2023г. около 19:15 часа пред апартамента на молителката в гр. ..... изразяващи се в отваряне врата на асансьора, където се е намирала молителката и отправяне на заплахи – „Дай бастуна, проклетнице“, „ти ма“, „крадеш чужди апартаменти“, „ Ще те убия“, „Слизай ма, дай бастуна“ след което ответницата сграбчила с дясната си ръка лявото рамо на молителката, а с лявата си ръка сграбчила дясното рамо на молителката и рязко я е издърпала от асансьора, като изтръгнала и бастуна от ръцете й, след което я е завъртяла й я е поставила на ръба на площадката с гръб към стълбищата, с лице към нея и се е опитвала да я блъсне надолу към междинната етажна площадка. В този момент асансьора е спрял на 7-мия етаж и някой е открехнал вратата като е попитал „какво става тук“ Тогава ответницата е пуснала молителката, която се е отскубнала и е отворила входната врата на апартамента си, където се е строполила в коридора.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Излага доводи, че изложените от молителя фактически твърдения не кореспондират на действителната фактическа 1 обстановка с изключение на обстоятелството, че между страни има правен спор за собственост, като производството е висящо пред СГС.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и се установява от удостоверение за наследници (л. 36 от делото), че молителката В. Г. К., ЕГН **********, и ответницата Д. И. К. ЕГН **********, се намират в родство по сватовство от трета степен, като ответницата е племенница на съпруга на молителката – М. К. К.. Това обстоятелство е отделено от съда като безспорно.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката В. К., в която се сочи че на процесната дата спрямо нея е извършила акт на домашно насилие изразяващ се в обиждане и побой от ответната страна Д. К.. Постъпила са и заверени преписи то преписка № 229000-12053/2023г. както и писма от МВР Дирекция „национални системи“ телефон 112. По делото са разпитани двама свидетели – И. Р.П. - С. и Г. Д. Й..

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона от лице по чл. 3 ЗЗДН.

Следователно молбата на молителите, следва да се разгледа в следните посоки: дали ответникът попада в някое от хипотезите по чл. 3 ЗЗДН, дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

По допустимостта на производството:

В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай със сезираща съда молба се твърди, че ответницата е племенница на съпруга на молителката, респективно се явява роднина на молителката по сватовство от трета степен което обстоятелство е отделено от съда като безспорно. В този смисъл молителката е активно материално легитимирани да търсят зашита, а ответницата е пасивно материално легитимиран като лице, срещу което може да се търси защита. Молбата за защита е подадена от лице, 2 което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 25.03.2023г. ответницата е извършила спрямо нея акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 21.04.2023г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Това е така, тъй като самата молителка твърди, че процесната случка е възприета от съседка, която макар да не е видяла нападението от страна на ответницата е чула отправените по неин адрес обиди и я видяла в гръб когато е влизала в апартамента. Посочената по горе разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответницата Д. К. да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В настоящето производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе доказването на твърдението си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата й.

Показанията на разпитаните по делото свидетели – И. Р. П. - С. и Г. Д. Й., съдът кредитира като обективни и последователни. Самите показания не съдържат противоречия помежду си, но от тях се установява единствено, че са налице влошени отношения между страните, тъй като имат имуществен спор относно апартамент 27, т.е апартамента в които живее Д. К... Нито една от двата свидетелки не свидетелства за факти и обстоятелства касаещи конкретните актове на домашно насилие, за които се търси защита в настоящото производство. Свидетелката И.П. – С. единствено сочи, че юни или юли В. К. и се е обадила, че е паднала и свидетелката, която живее на шестия етаж се е качила при молителката на седмия етаж. Категорично заявява, че не е видяла 3 и нее чула скандал между страните март месец. Свидетелката Й.също заявява пред съда, че не е знае март месец да е имало конфликт и че никой нито я е търсил в качеството й на домоуправител на блока, за да й сподели за конфликт между страните.

Сочи, че е разпитвана от полицията юни или юли само относно това, че някой е влизал в апартамента на Д. и бравата е била сменена.

По делото се установи от постъпилите и приети като писмени доказателства по делото писма от МВР Дирекция „национални системи“ телефон 112, че на процесната дата молителката К. не е подавала сигнал. От приложената докладна записка към преписка № 229000-12053/2023г. по описа на 05-то РУ СДВР се установява, че В. К. е подала сигнал за нарушения на ЗНЗ издадена по настоящото дело от Д. К.. В хода на проВ.та полицейските служители са снели обяснения от съседи, които заявяват, че Д.

К. не се среща с В. К. и не нарушава ЗНЗ. Самата Д. К. в снетите от нея обяснения сочи, че целта на В. К. е я изгони от апартамента.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдения акт на домашно насилие. От наличната по делото доказателствена съвкупност включително от показанията на свидетелите и заявеното от самите страна единствено се установяват влошени отношения между страните по повод на обтегнатите им отношения във връзка с висящ имуществен спор. В тази връзка по делото са представени множество сигнали от В. К. срещу Д. К., като от съдържанието им става ясно, че спора между страните е имуществен. По делото не се установи ответната страна да е нападала словесно или физически молителката В. К., поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

С оглед изхода на делото молителката дължи на ответната страна разноски.

Последната е претендира присъждане на такива и е представила списък за разноски с които претендира разноски в размер на 865 лева. Представени договори за правна защита и съдействие, които имат характер на разписки и удостоверяват реално направените разходи за адвокат в настоящото производство, като поради липса на възражение от насрещната страна съдът намира, че искането з априсъждане на разноски следва да се уважи в пълен размер. Молителката В. К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 291871/30.12.2022 г., депозирана 4 от В. Г. К., ЕГН ********** срещу Д. И. К., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 25.03.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Са В. Г. К., ЕГН **********, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 890,00 лв., представляваща разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Г. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5