Решение № 324 от 06.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000372 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от А. С. П., чрез адв. К. Т., против решение № 194 от 26.04.2024 г., постановено по т. д. № 20233100900265/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от П. срещу „УниКредит Булбанк" ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 41 221.95 лв., представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015 г., представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015 г. до 10.02.2022 г., получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Въззивницата излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорва изводите на съда, че процесният Договор за банков кредит № 762/05201/309 е сключен от нея в качеството й на съдружник в ДЗЗД „Алекса“ и ДЗЗД „Морела I“, и че няма качество на потребител по 1 същия договор. Сочи, че не е сключила договора и не е отправяла искане за кредитиране в качеството си на съдружник в посочените неперсонифицирани дружества, а е подписала договора от името на същите в качеството им на солидарни длъжници, а не на кредитополучатели. В тази връзка излага, че за обезпечаване на кредитния риск „УниКредит Булбанк“ ЕАД е изискало дружествата, в които участва да бъдат съдлъжници по договора, но същите не са кредитополучатели и получените средства не са послужили за развитие на търговската им дейност. Сочи, че е кредитополучател по договора в качеството си само и единствено на физическо лице и всички средства по договора са усвоени и връщани от нея по разкритата на нейно име като физическо лице банкова сметка. Оспорва процесният договор да е за търговски цели и с предназначение за извършване на търговска или професионална дейност. Твърди, че от момента на изграждане процесната сграда се използва единствено и само за задоволяване на жилищни нужди, никога не е била отдавана под наем или използвана за търговски цели, а помещението, посочено като магазин, е с такъв статут, поради обективна невъзможност да бъде обособено като гараж. Излага доводи за наличието на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, доколкото същият нито в проекто-доклада по делото, нито в окончателния си доклад е поставил под съмнение потребителското качество на въззивницата и не е дал указания за ангажиране на доказателства в тази насока. Твърди, че между страните по делото никога не е било спорно, че договорът за кредит е сключен от нея като физическо лице – потребител, както и че отпуснатите средства са за лични нужди, а не за такива, свързани с търговската дейност на гражданските дружества, каквато те не упражняват. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез адв. Й. С. и адв. С. Ш.. В същия се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и се моли последната да бъде оставена без уважение. Сочи се, че фактите по делото опровергават твърдението на жалбоподателя, че процесният договор е сключен с оглед личните нужди на ищцата. В тази връзка се излагат доводи, че имотите са четири апартамента, мезонет и магазин и е очевидно, че същите са много за задоволяване на жилищните нужди на едно семейство, като 2 магазинът по предназначение не е за лични нужди. Излага се, че ищцата е сключила последователно за период от около 10 месеца (на 11.04.2007 г. и на 28.02.2008 г.) два договора за кредит с цел „текущи нужди“, като в понятието „текущи нужди“ на физическо лице и семейството му не се включва финансиране в общ размер на 240 000 лева за 10 месеца. За необосновано се счита възражението на ищцата, че същата е действала само като физическо лице, доколкото видно от договора, тя е действала и като представител на двете дружества. Поради това счита за правилен крайния правен извода на съда, че процесният договор не е сключен за лични и семейни нужди. Намира з а неоснователни възраженията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, доколкото в изпълнение на задължението си по закон да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор, съдът служебно е изследвал дали ищцата е действала в качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на направените доказателствени искания. Претендира разноски.

Настоящият въззивен състав, като взе предвид становищата на страните, изразени в исковата молба и въззивната жалба, съответно в отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по първоинстанционното търговско дело № 20233100900265 по описа на Окръжен съд – Варна за 2023 г. е било образувано по предявен от А. С. П., ЕГН **********, постоянен адрес в гр.

Варна, ул. „Х М“ № 44, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет.1, офис 1, против „Уникредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от законните си представители Андрея Тониети и Цветанка Георгиева Минчева, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 41 221.95 лв., представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015 г., и представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015 г. – 10.02.2022 г., получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

3

В исковата молба и в уточняващата молба към нея се твърди, че т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309, както и Анекс № 2 към него от 23.12.1015г. са нищожни, като неравноправни и неуговорени индивидуално, както и поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че анексът е нищожен и поради това, че към него не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Също така се твърди, че чрез промяна на приложимия годишен лихвен процент по кредита чрез посочените неравноправни клаузи се установява значително разминаване между договореното, дължимото и действително заплатеното и то в полза на кредитора, като разликата е в размер на 41 221.95 лв., която се явява недължимо платена без основание в полза на банката.

В отговора на исковата молба „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че т.11.1.3 от договора за кредит не е неравноправна, като тя предвижда, че годишният лихвен процент се изчислява като сбор от едномесечен СОФИБОР и фиксирана надбавка по договора, като е уговорен минимален размер на възнаградителната лихва от 8.45 %. През периода 23.12.2015 – 10.02.2022 г. ищцата е изплащала лихва, представляваща сбор от фиксирана надбавка от 6.081 % и индекса за съответния период. В хода на изпълнението СОФИБОР е отменен и е заменен с индекса ОДИ.

Също така, твърди се в отговора на исковата молба, че Анекс № 2 към договора за банков кредит не е нищожен, тъй като с него е намалена възнаградителната лихва от 8.45 % на 6.6 %, както и годишният процент на разходите от 8.7866 % на 7.5479 %. Анексът бил сключен по искане на ищцата поради влошеното й финансово състояние. Въвеждането на елемента „премия“ в базовия лихвен процент е направено през 2008 г. с протокол на управителния съвет на банката. През 2015 г. при подписването на анекса и при формирането на базовия лихвен процент не е включван компонент „премия“.

Освен това в отговора на исковата молба се прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция за сумите, платени от П. на банката преди 12.05.2018 г.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Договорът за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. е подписан от въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД с въззивницата А.

4

С. П. като кредитополучател, Д Н Д, ЕГН **********, като солидарен длъжник и като ипотекарен длъжник, Алекса ДЗЗД, БУЛСТАТ 103660703, като солидарен длъжник, представлявано от А. П., която има участие в това гражданско дружество 90 %, и от Морела I ДЗЗД, БУЛСТАТ 103792338, представлявано от А. П., която има участие в това гражданско дружество 95 %.

Съгласно регистър БУЛСТАТ основната дейност на Алекса ДЗЗД е „Търговия на дребно в специализирани магазини с други стоки, некласифицирани другаде“, а на Морела I ДЗЗД – „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирана другаде“.

В процесният договор за банков кредит като цел на договора е посочено „текущи нужди“.

Основният правен въпрос пред настоящата инстанция е дали въззивницата А. П. като страна по договора за банков кредит има качеството „потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съответно дали може да се ползва от защитата по ЗЗП, което би й дало право да претендира нищожността на клаузи от договора за банков кредит и на Анекс № 2 от 23.12.2024 г. поради неравноправност по Глава шеста на ЗЗП, който имплементира Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /§ 13а, т. 9 от ЗЗП/.

Настоящият състав счита, че П. е подписала Договор за банков кредит № 7621/05201/309 от 28.02.2008 г. и Анекс № 2 от 23.12.2015 г. като потребител по смисъла на ЗЗП по следните съображения и мотиви :

Съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В процесният договор за банков кредит като кредитополучател е посочена А. П. като физическо лице, като в самия договор е посочено, че целта на кредита е „текущи нужди“ /т.е. кредитът не е свързан с търговската или професионална дейност на П./. Това дава основание на настоящия състав да приеме, че като страна по договора въззивницата има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Допълнителен аргумент за този основен 5 правен извод на въззивния съд е факта, че между страните не се спори, а и от показанията на свидетеля във въззивното производство И А И се установява, че получените пари са били използвани за завършване на обектите от сградата на ул. „Х М“ № 44 в гр. Варна, които са ипотекирани като обезпечение на получения от П. кредит. Това не е свързано с търговската и професионална дейност на П. предвид посочената по – горе основна дейност на двете граждански дружества, в които тя участва /съгласно Определение № 828/09.06.2023 г. на ВОС по първоинстанционното т.д. № 20233100900265/23 г. – л. 124, П. е била регистрирана като самоосигуряващо се лице с осигурител ДЗЗД Алекса/. Съдът, при формиране на своя краен правен извод съобразява и цени показанията на свидетеля И А И, които са непосредствени, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че обектите в сградата на ул. „Х М“ № 44 се използват за лични жилищни нужди, а не за търговска дейност.

Посоченият в представените доказателства обект, наименуван като „ магазин“ не е довършен и не се използва по посоченото предназначение.